Quantcast
Новини Пловдив » Маршрути » Юристът Стефан Стефанов е първият стъпил на гиганта Кангчендзьонга през 2019 г.
Важно Маршрути Посоки

Юристът Стефан Стефанов е първият стъпил на гиганта Кангчендзьонга през 2019 г.

Адв. Стефан Стефанов
Адв. Стефан Стефанов

Доц. Сандю БЕШЕВ, летописецът на българския алпинизъм, наскоро издаде книгата си „България на крачка от Хималйската корона“.  Безспорният изследовател на алпинизма у нас и по света, започва поредица в Plovdiv-press.bg, в която ще разкаже на най-високите върхове в света.

„ХИМАЛАИ-2019”
ВРЪХ КАНГЧЕНДЗЬОНГА 8586 м – СВЕЩЕНИЯТ ВРЪХ НА ИНДИЯ (СИКИМ)
Рано сутринта, в 04.43 часа местно време, от 8586 м дойде очакваното съобщение. Заедно с още 22-ма алпинисти, от които 20 чуждестранни и 2-ма шерпи Атанас Скатов е изкачил третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга. Глътка въздух поемаме и ние, които очакваме точно такова съобщение.
Аз и Рени /съпругата на Стефан Стефанов/ обаче оставаме в очакване на ново позвъняване. Знаем, че в същото време по склоновете на върха крачи още един българин и това е Стефан, последният 14-ти българин, изкачил на 20 май миналата година Еверест. Не чаках дълго. В 10.05 часа телефонът ми някакси странно позвъня. „Г-н Бешев, вече съм почти в лагер 3”. Познах го веднага – беше Стефан. Много изморен, развълнуван и щастлив той продължи. „Днес, 15 май бях първият човек, изкачил се тази година на Кангчендзьонга. Бяхме заедно с моя шерп Цепал, с мексиканката Виридиана Алварис и чилиецът Ернан Леал. Ние четиримата проправяхме пътя нагоре. На три метра под връхната точка последователно тъпихме в следния порядък – аз, Цепал, мексиканката и чилиецът. На слизане засрещнах голямата група, в която беше и Атанас Скатов. Те се качиха на върха около 5 часа след нас. Първоначалната информация за 04.43 е погрешна”.
А ето и подробностите, довели до тъй желаните две съобщения.
Атанас Скатов тръгва за Непал на 1 април. В столицата Катманду се задържа само 3-4 дни, за да уреди и последните формалности за участието си в започващата експедиция. След това започва дългия и уморителен трек до базовия лагер, който се слави като най-труден от всичките базови лагери на 14-те осемхилядника. На 17 април е достигната кота 5500 метра, където е разположен самият базов лагер.
Още с пристигането си Наско се разболява. Болка в мускулите, кашлица и хрема, което налага обилно ползване на различни хапчета, в това число и антибиотици. Слава богу всичко си идва на мястото, което му позволява да започне изграждането на междинните лагери – първи на 6200 м, втори на 6400 м, трети на 7100 м и последен, щурмови, на 7450 м. Времето е променливо, но не пречи за нормалната аклиматизация и изграждането на междинните лагери.
Атаката на върха започва на 10 май и на 11-ти на лагер II готови за последен щурм очакват общо 30 алпинисти. Самата атака Скатов започва на 14 май в 18 часа и след 15-часов труден и изморителен преход около 7 часа на 15 май 23-ма души, в това число и Скатов достигат върха. Започнал изкачването без кислороден апарат, на място Наско преценява, че върхът е много труден и това налага частично да прибегне към живителната сила на допълнителния кислород. На чилиеца Родриго и на двамата индийски алпинисти обаче и това не помага. Изпаднали в крайно изтощение на слизане силите им не достигат, за да довършат слизането си до базовия лагер…
Скатов обаче още същия ден достига базовия лагер. Най-трудната му експедиция, както самият той споделя, е завършила успешно. Изкачил е седмия си осемхилядник. Остават му още половината осемхилядни гиганта, за да се окичи и с Хималайската корона, както преди две години направи и с короната на Седемте континентални първенци.
Наско, първенецът на „Випуск 2001” на Аграрния университет в Пловдив не се нуждае от повече представяне тъй като от 7-8 години името му не слиза от страниците на множеството книжни издания, телевизионни екрани и радио предавания в страната.
Стефан Стефанов тръгва за Хималаите тихо и без много шум ден по-късно от Наско. В базовия лагер двамата ни алпинисти почти не контактуват. Те са в различни експедиции. Различни са и целите им. Стефан все още не е решил да гони Хималайската корона. Катери за удоволствие. В едно от интервютата след изкачването си на Еверест миналата година пред мен той заяви: „Не съм бил алпинист. Не се считам за такъв и сега. И занапред няма да бъда алпинист, но ще катеря големите върхове докато това ми доставя удоволствие”. Прелюбопитно е, че Стефанов включва в подготовката си за изкачсване на гигантите колоездене от София до Силистра и навлизане в морето с плуване на 12 километра навътре, без около него д аима каквато и да  елодка или помощ, в случай на инцидент.
Последният 14-ти българин, изкачил вр. Еверест е роден на 22 август 1968 г. в с. Окорш, Силистренска област. Средното си образовние завършва в гр. Силистра, след което продължава учението си в София. Последователно преминава през Висшия институт на МВР, където специализира „Право”, с квалификация юрист.Това обаче не го задоволява и той продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски” в юридическия факултет, където учи „Право на Европейския съюз”. И това му се струва малко и продължава да учи в УНСС специалност „Финанси” и „Застрахователен мениджмънт”.
От 1992 г. работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Наред с обучението си активно се занимава и със спорт. Любимата му дисциплина е джудо, където е ставал многократен медалист и републикански шампион в периода 1977-1987 г. е бил републикански шампион и многократен медалист.
Роден и израснал в равнинна Добруджа Стефан късно открива планината – едва през 1988 година, а към големите върхове поглежда само преди година и то не къде дае, а към най-високия връх на планетата – Еверест. Съхранил отличната си физическа подготовка от джудо-то и прибавил някои специфични умения от алпинизма му носят успех, за какъвто мнозина алпинисти желаят от дълги години.
Всичко това помага на Стефан да се справя много успешно и с големите трудности, пред които го поставят хималайските върхове. Тренира редовно, отнася се много сериозно с подбора на екипировката си, прочел е много неща, както за големите върхове, така и за хората, които ги изкачват. „Имам мечти, които превръщам в конкретни цели. Приемам, че имам работа за вършене и съм готов да платя цената, като усилия, лишения, неудобство и дискомфорт” – ми бе казал преди година.
Така подходи Стефан и към свещенния за местните жители връх, носещ много трудното за изписване, за изговаряне, а да не говорим и за изкачване Кангчендзьонга. Точно поради това спокойно изчаквах съобщение и за неговото успешно изкачване на върха. И то, както отбелязах в началото, дойде не от други източници, а от самия него – от лагер 3 III /7100 м/.

Връх Кангчендзьонга е един от петте върха в света, който за известно време държи световната корона на най-висок връх на планетата. Това става след като природо-научната експедиция на видния английски ботаник Джоузеф Далтън Хукър (1817 – 1911 г.) най-близкият приятел и съмишленик на Чарлз Дарвин, наред с пряката си работа да изследва растителните видове, провежда и много успешни измервания на височините на някои от най-високите върхове в района на Кангчендзьонга. Тогава Хукър прави и опит за изкачване на върха, достигайки само до 6890 м. Това дава основание на индийската топографска служба да обърне по-сериозно внимание и на Кангчендзьонга. Намирайки се доста навътре в гънките на планината върхът е изглеждал много по-нисък от намиращия се по-близко до населените места от колкото връх Жану – 7710 м. И сензацията идва – измерената височина на „скрития връх“ е 8579 м, а годината е 1848-ма. Открит е новият световен първенец и той е с 407 метра по-висок от действащия в момента лидер Дхаулагири – 8172 м. Впоследствие благодарение на новите и по-усъвършенствани уреди височините на двата върха са коригирани, съответно на 8586 м за Кангчендзьонга и на 8167 м, за Дхаулагири като тези височини се запазват и до днес. Но, идва 1852 г. и с нея нова изненада – открит е Еверест-8848 м…
Развенчаният световен първенец се намира на границата между Непал и миниатюрното княжество Сиким. По ирония на съдбата всевишният е събрал на едно място най-малкото княжество и най-големия планински масив в света. Територията на Сиким е само 7110 кв. км с население около 180 000 жители. И обратно, ръбът на планинския масив Кангчендзьонга е дълъг 12.5 км от запад на изток, широк е 7 км от север на юг, като близо 6 км от билото се издигат над 8000 м. Целият западен склон е на територията на Непал, а югоизточният на територията на Сиким. Масивът е съставен от 5 върха, 4 от които над 8000 м. От запад на изток те са: Кангбачен – 7902 м, Ялунг Канг – 8433 м, Главен – 8586 м, Среден – 8496 м и Южен – 8490 м. И още нещо – в подножието на планинския масив лежат 5 от най-големите ледника в Хималаите и света: Зему – 27 км, Ялунг – 21 км, Кангчендзьонга – 18 км, Рамнитханг – 15 км и Талунг – 12 км. А като прибавим към това и факта, че върхът е с най-голяма относителна височина от долината на река Тиста до най-високата точка на Главния връх са около 8000 м. Става ясно какви са мащабите на новия световен първенец.
Тъй като през 1971 г. княжество Сиким се присъединява към Индия, то споменатите по-горе граници се отнасят към минало време. А тъй като върхът вече е изцяло на територията на Индия той автоматично става и най-висок връх на Индия, сваляйки от престола вр. Нанда Деви – 7816 м.
За името на върха „Петте съкровища на големия сняг” според най-големия познавач на Хималаите проф. Гюнтер Диренфурт са изписани стотици страници. Едни от специалистите търсят името му в петте ледника, които обграждат масива, други в петте върха, които се извисяват във висините, а трети – в местното название, произлизащо от думите „канг“ – сняг, „чен“ – голям, „нга“ – пет и „дзъо“ – съкровище.
Връх Кангчендзьонга е познат на българските алпинисти още от 1994 година, когато Йорданка Димитрова и Борислав Димитров правят неуспешен опит за неговото изкачване. За Йорданка този опит завършва и трагично, защото на 24 октомври в границите на около 8300 м тя се подхлъзва и остава вечна пленница на този свещен връх за местните жители.
Първото българско изкачване на върха е осъществено от Боян Петров и това става на 22 май 2014 година.

Доц. Сандю Бешев

Атанас Скатов
Боян Петров

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Атанас Скатов и Стефан Стефанов покориха Канчендзьонга 
Погребват под връх Лхотце загиналия алпинист Иван Томов
18 български алпинисти остават завинаги в прегръдката на върховете

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

Мария Капон ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...