Новини от Пловдив » България » България » Политика » Мечти за ред и спомени за политици
Мнения Политика Съботен цикъл

Мечти за ред и спомени за политици

На 100 години Лизел Хайзе тепърва влиза с щурм в политиката
На 100 години Лизел Хайзе тепърва влиза с щурм в политиката. Ройтерс

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Казват, че Марк Твен е твърдял, че ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят. Не само казват, то може и да се прочете на много места. Ту като, ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят, ту като, ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени. Второто е по-меката форма, но да не изпадаме в подробности, за да не обидим някой от тези, които си изкарват хляба с резрешения и забрани. Ако обществото ни нямаше нужда от такива, тях нямаше да ги има. Смешен напън да подражаваме на Марк Твен, но като ти идва отвътре…

Честито на спечелилите изобрите, кураж на тия, които са ги изгубили, нали при демокрацията изборите са безкрайни и шансовете на последните да станат първи са безкрайни. Това за политиците, малки и големи.

За нас избиращите и управляваните от избраните от нас какво след тези избори? Ами нали си имаме поговорка „Било, каквото било, отсега нататък – пак същото“. Цените на тока, парното и топлата вода си растат, докато ние четем и слушаме многобройните анализи на изборните резултати.

Ако не за всички, поне за моя приятелски кръг тези анализи доказват, че Марк Твен съвсем е познал. Не свободната воля на избирателите, а ръчното управление на г-н премиера ни Б. Борисов е решило и ще решава всичко. Почти всички анализи са в тази посока.

Не, че нещо лошо тая в душата си срещу хубавата ни родина и блажената й администрация, но защо тя не се учи от грешките си? За N-ти път изборните активисти, членовете на съответните изборни комисии, са принудени да чакат с денонощия, за да предадат протоколите си. Припадат и ги откарват с линейките на спешната помощ. Това защо?

Защото оня с ръчното управление не е решил, че е нужно да се анализират причините за това задръстване и да се направи организация всичко това да става цивилизовано и човешки. И никой не се срамува от този повтарящ се с десетилетия хаос. Срамен хаос! Защото най-простичката дефиниция за глупак е човек, който прави две еднакви грешки една след друга. Още по-срамни са повтарящите се след всеки избор тъпи оправдания защо това се случва.

Нужно било да се създаде професионална изборна администрация от горе до долу. Защото доброволците били полуграмотни. Нужни били средства. Нужни били законови промени. Ами каквото е нужно трябва да се направи, нали сме демокрация и изборите ще са безкрайни. Докога ще изтезаваме ентусиастите доброволци. Тези, които веднъж са се опарили, трудно ще повторят, но винаги налитат нови за радост на некадърните държавни администатори.

Дано да греша, но съм сигурен, че отново никой няма да си мръдне пръста, за да създаде ред при предаването на изборните документи, а на есен ще имаме избори за местни органи на властта.

Да ги оставим вече тия избори или пък да ги погледнем от по-различната им страна. От Германия дойде вест, която стопля душата на третата възраст, въпреки вледеняващата вест, че който дочака зимата, по-скъпичко ще се топли на ток, парно и пр.

Стогодишната бивша германска учителка Лизел Хайзe от градчето Кирххаймболанден беше избрана тези дни за общински съветник на провелите се заедно с европейските частични местни избори в някои германски порвинции. Издигната е била от гражданска инициатива

„Ние сме за Кубо“. Кубо било умалителното название на градчето.

На това му се вика кураж за живот. Казват че го имало в изобилие сред германските и въобше пенсионерите от Западна Европа. Веруюто им било просто стремеж да са активни и полезни на обществото, докато са живи. Учените да кажат на какво се дължи този подмладяващ душата хъс у старците на запад.

Аз лично съм превърженик на друга една теза, лапидарно изразена от Габриел Гарсия Маркес в знаменития му роман „Сто години самота“: “Полковник Аурелеано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“

Не съм сигурен, че активните старци, се радват на искреното възхищение от страна на младите в обкръжението си. По-скоро младите трудно прикриват усещането си, че жизнените и трудоспособни старци прекалено дълго запълват позициите, за които те биха се преборили. Мисля, че това не е само мое усещане, поне самият аз си признавам с известно неудобство, че в младите си години съм го изпитвал. Както сега признавам, че смятам активността в третата възраст (не е задължително тя да е обществена) за жизненост. Без отблъскващата всезнайковщина и геронтокрацията, разбира се!

Споменатият по-горе литературен герой полковник Буендия, след бурното си участие в безкрайните граждански войни, се е затворил в златарската си работилничка и прави златни рибки. Като направи 24 броя, ги претопява и започва отново. За да не се разделя с усещането си, че е жив и че прави нещо. Ако съм досадил с това отклонение, моля за извинение, но като ти идва отвътре…

Като се върнем на повода, уважение и поздравления за стогодишната дама, която току що прекрачи в общинския съвет на германското градче. Тя ме заинтригува най-вече с откровението си, че е изпитвала искрени симпатии само към един-единствен немски политик – Хелут Шмит. Той почина през 2015 година на 96-годишна възраст. Беше канцлер на Федеална република Германия от 1974 до 1982 година. Беше забележителен канцлер и световен политик. Социалдемократ беше, да извиняват другите демократи.

Спомням си, че по време на неговото канцлерство започнаха да излизат списанията на БТА. Мисля, че първото беше „Паралели“. В него можеше да се прочете нещо за ставащото по света зад завесата и много беше търсено. Запомнил съм, че с изключителен интерес съм чел препечатано от западен вестник интервю с Хелмут Кол, вече познат на света като изключителен политик и държавник. Мисля, че интервюто му беше намерило място в наше родно социалистическо списание, защото вече беше казал по някакъв повод, искрено или не съвсем, че има усещането, че българите обичат колегата му Живков.

Но това съм го запомнил покрай най-яркото според мен в цитираното интервю. Питат го на какво според него се дължат неговите забележителни успехи. Той отговаря – защото винаги съм се стремял да бъда по-добър от тези, които са били преди мене, по-добър от тези, които са около мене и по-добър от тези, които ще дойдат след мене. А ние тогава бяхме свикнали да мислим, че ако кажем, че някой от нашите управници е нескромен, ще си изпатим.

Хелмут Кол живя дълго и до края си активно, дори обществено активно, но при него това не дразнеше. Активно бе търсен и от журналисти и медии, за да коментира проблемите на дъжававата и обществото. Веднъж атакуван по някакъв повод с шаблонния до мухъл журналистически въпрос – как ще коментира ставащото в Германия, Хелмут Кол отговаря суперсдържано и хептен възпитано:“Германия е до шията в лайна“.

Заради общото ни преклонение пред този гигант на политическите мисъл и дело съм фен на г-жа Лизел Хайза, да е жива и активна поне още 100 години. Без да съм убеден, разбира се, че моите симпатии ще я отклонят и за миг от новозавладелия политически устрем. Пък и не помня какво беше казал по подобен повод Марк Твен.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...