Новини Пловдив » Бизнес » Туризъм » За Фотинските водопади не забравяйте камерата
Важно Маршрути Посоки Туризъм

За Фотинските водопади не забравяйте камерата

Гледката е вълшебна, а шумът от водата заглушава всеки друг звук.
Гледката е вълшебна, а шумът от водата заглушава всеки друг звук.

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

Според специалистите у нас има малко повече от 350 водопада, като всеки един от тях носи своята специфична идентичност. Едни са в групата на високите, от 75–80 до 124.5 метра. Други са с по-голям или по-малък дебит, или частично пресъхващи. Със своя специфична красота се славят и тъй наречените малки водопади. Към тези, които нямат голяма височина, но заслужават да се видят са и Фотинските водопади. Аз ги посетих и то в сезона на водопадите, когато те са най-пълноводни – през пролетта.

След този кратък анонс нека тръгнем заедно към дебрите на Северозападните Родопи. Предупреждавам ви, че регулярен обществен, държавен или частен транспорт до с. Фотиново няма. Ще разчитаме на личните си автомобили или в комбинация с приятели, които имат такива.

Като начало пътят ни започва от град Пещера в посока Батак. След 12 км малка табелка ни насочва вляво към с. Нова Махала – 5 км и с. Фотиново – 16 км

Планинският път, особено след Нова Махала, е в отлично състояние. Основно е ремонтиран миналата година. С превозно средство сме до малкото селско плошадче пред джамията.
Поемайки по 4-километровия път следваме течението на Фотинската река. Тук нищо не ни подсказва, че само след час ще се изправим пред един приказен кът в сърцето на Родопите. Пътеката всъщност е коларски път, който не е за предпочитане с лични автомобили. Пътят е приятен и не е изморителен, но авторите на екопътеката са предвидили и построили няколко еднотипни беседки за отдих.

Първоначално бистрите и спокойни води на реката са вдясно от нас, но след около 2 км по малко мостче преминаваме вдясно от реката. Останала в лявата ни страна тя започва бързо да се спуска надолу. Дочува се началното ù бучене, което постепенно се увеличава, а идващият грохот на водната стихия ни подсказва, че ни предстои нещо интересно и то се случва. След малко повече от час сме на последната беседка до която информационно табло ни въвежда към предстоящата ни изненада.

Само на десетина метра по низходящата пътечка две табелки ни насочват – лявата към водопад 1, а дясната към водопади 2 и 3, както и към обзорната панорамна площадка

Тръгваме към първия водопад. Стръмно и опасно слизане. Въпреки дървените парапети слизаме бавно и много внимателно. Ниско, долу дъхът ни спира. На около 6 – 7 метра над нас двата скални склона почти са се събрали като са оставили на реката само около метър, което пък предава на идващия воден стълб неописуема красота и оглушителен шум.


После реката се успокоява, но само за 2 метра, колкото да се подготви за следващия си скок от 16 метра. И пак същото, защото веднага следва третият 5-метров скок

По пътеката вдясно слизаме доста по-ниско, за да застанем в подножието и на трите водни стълба. Красиво, дивно, завладяващо! Навързани един под друг на разстояние не повече от 30 метра те оформят една чудна конфигурация, която гали душата и предразполага човешкото въображение. Нова стръмна пътечка ни отвежда на крачка до подножието на втория, най-дългия от трите водопада. Шумът заглушава думите, а стотиците и хиляди водни капчици освежават изпотените ни тела.

Не бързаме. Отделяме 20-тина минути, за да се изкачим до панорамната площадка. Трудно е да опиша това, което фотоапаратите запечатват на филмовата лента. Отидете и вие го опишете.

Обратният път до селото ни се струва малко по-дълъг, защото въпреки лекия наклон е все нагоре. Завършил е един ден, който ще се споменава дълго. На тръгване от селото спираме пред мъжете, насядалите по пейките и уличните стълби, каквито тук са в изобилие, спираме и до жените, чоплещи нещо с мотиките в семейните си дворове. Събрали много истини, почерпени от суровия живот в това отдалечено кътче на България, както мъжете така и жените бързат да споделят болката си или избистрят политиката.
Заради красивите водопади, отрудените хора, хубавото кафе, студената бира и дъхът на боровата гора аз пак ще се връщам там. А вие ? Отидете поне веднаж. Заслужава си.

Маршрути

Джомолунгма – Богиня, майка на земята, Еверест (поредица на доц. Сандю Бешев)

Тайните на 8-хилядниците – поредица на доц. Сандю Бешев120 души чуха неразказвани истории за Боян Петров от легендата Сандю Бешев

1 година от изчезването на Боян Петров! Какво се случи под Шиша Пангма?

Хижарят без крака Петър Кеков – Стражът на Оборище

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Времето

Анкети

Кой от кандидатите за кмет на Пловдив бихте подкрепили?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close