Новини Пловдив Прес » Важно » Как погубиха Куршум хан, аптека „Марица“ и други чудеса на Пловдив
Важно Градът Култура Не забравяй Пловдив

Как погубиха Куршум хан, аптека „Марица“ и други чудеса на Пловдив

Аптека "Марица", една от най-красивите сгради в Пловдив, съборена през 1980 г.
Аптека "Марица", една от най-красивите сгради в Пловдив, съборена през 1980 г.

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес, провокиран от събарянето на къщата тютюнотърговеца Васил Куцоглу, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, Владимир Балчев припомня как са събаряни през годините емблематични сгради и са унищожавани паркове, превърнали се в част от историята на града. И до днес пловдивчани не могат да прежалят Куршум хан, Пепиниерата, аптека „Марица“, дом „Кудоглу“…


Криви и начупени били някогашните пловдивските улици, на места къщите се изпречвали пред файтоните като среднощен пияница. Най-зле била главната улица от градината „Цар Симеон“ до Джумаята. Ха тази година да се оправи улицата, ха другата. Дошла 1922 година. Кмет на Пловдив бил доктор Иван Кесяков. Решено било повече да не се отлага и съобщили на собствениците, че ако те не съборят постройките, общината ще наеме хора за тяхна сметка. Като се почнали тогава едни протести, прошения до различни началници… Оплакванията стигнали чак до правителството. Намесил се министър Райко Даскалов и наредил на окръжния управител да вдигне войска и полиция срещу общинарите.

На 1 май 1922 г. Пловдив бил блокиран. Ден-два така, докато на третия ден се чул сигнал за пожар. Пожарникарите се качили на колата и вдигнали стълбата до една гъбясала сладкарница в началото на „Гладстон“

На бърза ръка покривът на къщурката изчезнал. След няколко дни по същия начин била „угасена“ друга сграда.
Засегнати, стражарите арестували огнеборците, но после трябвало да ги пуснат. На връщане от участъка, пожарникарите разхвърлили няколко дюкянчета, залепени едно за друго в причудливи извивки. След ден друга съборетина останала без покрив. На пръв поглед нищо работа, само че нов покрив не можел да се сложи без разрешение на общината.

Едно е да се събарят безлични сгради, друго е да се посяга на забележителности. Старите пловдивчани още въздишат за изчезналата аптека „Марица” изящна постройка с прекрасна украса и аристократичен вид. “Нищо по-хубаво, нищо по-модерно от тази аптека – писали през 1911 г. вестникарите, – в Париж, който се хвали със своите аптеки, рядко ще видите такава”

Уви, тази забележителност днес може да се види само върху архивните фотографии. Малко преди 1980 г. динамитът разруши прекрасното здание, за да открие безличната фасада на нов жилищен блок.

Навремето пловдивчани водели гостите на града точно пред тази сграда. Изградена е по проект на архитект Пенчо Койчев, автор на запомнящи, се постройки, сред които Съдебната палата в София и царския дворец в Бистрица. Външната украса е дело на италианката Емилия Фаврето, основала през 1940 г. Южнобългарската народна опера в Пловдив, съпруга на доктор Атанас Събев, управител на първата търговска гимназия под тепетата. След като строителите свалили скелето, половината град се извървял да види новото чудо на Пловдив.

Строшената мраморна плоча от чешмата в памет на Алеко Константинов.
Строшената мраморна плоча от чешмата в памет на Алеко Константинов.

Няма го днес чудото… Няма го и първият паметник на Алеко Константинов. Това е чешма в памет на писателя, изградена няколко месеца след убийството му. Намирала се в двора на прочутия Куршум хан. Чешмата станала жертва на политиката. Причината била в красива мраморна плоча, на която със златни букви било изписано:

“За спомен на българския любим и незабравим син Алеко Константинов, убит на 11-ий май 1897 г. от чадата на деня. Пийте братя и поменете невинния Христов последовател Алеко”

Полицейският комендант наредил да се премахне надписа, но в крайна сметка била закрита само част от него. През 1932 г. въпреки протестите на пловдивчани, старинният Куршум хан бил съборен. Месец по-късно Недко Каблешков намерил строшената плоча от чешмата на Алеко, захвърлена върху Хълма на освободителите.

7_Plovdiv_Pepinieraq Plovdiv-press.bg
Пепиниерата била любимо място за разходки, но и носела добри доходи на Пловдив.

Две поколения пловдивчани са въздишали и за Пепиниерата, наречена Шеваласов разсадник, в чест на всеотдайния пловдивски градинар Люсиен Шевалас. Именно той превърнал тамошното блато в райска градина. Израснала красива гора, Пепиниерата се превърнала в място за празнично веселие. При това носела добри доходи. Общинските управи и частни лица от цяла Южна България идвали в Пловдив да купуват разсад за своите паркове. Дори градинарите на двореца в Евксиновград разчитали на пловдивчани. Публикациите във вестниците след 1911 г. показват една друга картина – държавата зарязала разсадника. Явно някой чиновник решил да прехвърли парите на друго място и в други ръце. В архивите няма сведения, поради какви “неотложни нужди” райската градина на Пловдив била изоставена. През 1914 г. започнало унищожението – едни от дърветата били изсечени, други – изкоренени. На „празното място” по-късно била изградена Сточна гара, а в наши дни се говори, че пак на „празно място” ще се изгради огромен МОЛ.

Съдбата наказала Люсиен Шевалас да види с очите си как се унищожават най-вдъхновените му творби – Пепиниерата и Княжеската градина. Две от чудесата на Пловдив, които давали повод на жителите му да се гордеят.

Не забравяй, Пловдив!

Домът на благотворителността и народното здраве (Дом „Кудоглу“), става жертва на бюрокрацията. Когато пловдивчани предлагат историческата сграда да се запази, като се адаптира към новата пощенска палата, от Министерството на съобщенията отговарят, че средствата за проектиране вече са изчерпани.

 

Марково тепе и градината на Мардас в началото на ХХ век – едно романтично място, унищожено от лакомията на предприемачите.

Така изглеждал Пловдив преди 120 години. Докато няколко нови сгради все пак очертават началото на днешната главна улица, то улица „Отец Паисий“ съществува единствено в генералния план на града.

 

Коментари

Коментари

VisVitalis

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Времето

Анкети

Парк или Ритейл парк да има върху 20 дка в Западен зад новата църква?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!