- Политическият пик на Корнелия Нинова приключи след президентските избори, оттам нататък показа, че няма сериозен верен ход
- Нинова предизвика криза и хаос в партията, оставката й беше черешката на тортата
- Битките и разделението в БСП максимално силно ще се видят при номинирането на кметските кандидатури и хората в листите
- По-добрият вариант за европейските държави и партии е немската система на финансиране през държавата и от гражданите, а не американската
Татяна Буруджиева е родена в София. Доцент по политически комуникации и доктор по социология. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Член на УС на Асоциацията на социолозите и научен секретар на Асоциацията на политолозите, над 10 г. работи по проекти в неправителствения сектор. Била е депутат от БСП. Преподавател в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”.
Доц. Буруджиева даде специално интервю за Plovdiv-Press , в което говори за процесите в БСП, хода на Корнелия Нинова с оттеглянето на оставката, вреди ли на партията си като лидер Нинова, защо БСП загуби евроизборите, ще държи ли още дълго кормилото на властта Бойко Борисов
Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА
– Как изглежда БСП след конгреса? По-разединена ли е партията?
– Няма прогресия в разединението, защото то и преди конгреса беше доста силно и радикално. Мисля, че пикът на разединението се случи по време на кампанията за европейския вот, когато на всички стана ясно, че непримиримостта в БСП не е по политики и ценности, а по това кой да бъде в листата и на кое място. Т.е. персоналните връзки и измерения на политиката надделяха над политическото, така че по-голямо разединение едва ли една партия може получи. Това е по подобие на тежките персонални конфликти, които наблюдавахме по време на Костов и разпада на СДС. Стигне ли се до този тип конфликти, разединението е необратимо.
– В такъв случай подобна на СДС ли ще е съдбата на БСП?
– Не точно, защото СДС се разцепи. Докато виждаме, че хората, които Нинова и нейният кръг наричат вътрешна опозиция, се борят за единството на партията и за промяна чрез вътрешен дебат на стила и начина на управление, които не подхождат на самата БСП и не е в съответствие на ценностите и левите политики. Не знам точно какъв ще бъде изходът. Следват местни избори, където всеки дава максималното от себе си, има голяма група от хора във всяка една партия, които работят включително и за собствената си реализация в общински съвети и властовите позиции по места. Според мен, по-скоро битките и разделението максимално силно ще се видят при номинирането на кметските кандидатури и хората в листите. Тогава може да се разиграе сценарият от евроизборите т.е. разделение на всяка партийна организация.
Вторият момент ще е след местните избори, когато нямам съмнение, че г-жа Нинова ще отчете поредната победа
Защото този стил на лидерство „Всичко започва от мен и всичко, ще свърши, ако мен ме няма“ налага този тип отношение към победите и загубите. Още от древността нещата са едни и същи, помните Крас, който побеждава Спартак, но Помпей се натоварва с тази победа, защото първи пише и стига до Рим и казва, че той е победил. Нищо ново в политиката и в борбата за власт, важното е да си първи, да си представил нещата по начин, който е удобен за теб. Но разделението и войните след едни такива действия в политиката обикновено продължават дълго.
– Как коментирате хода на Корнелия Нинова с оттеглянето на оставката. Тя каза, че го прави, за да няма криза и хаос в партията?
– Вижте, след като един лидер е предизвикал само криза и хаос в партията, тази оставка беше черешката на тортата и да кажеш, че правиш по-мъдрото решение, изглежда добре и се чува добре. Истината е, че когато се подава оставка, това е акт, който е рационален т.е. той е свързан с отговорност и анализ за това кой я носи. Ако не си способен на подобен тип рационално отношение към собствената си партия, аз не знам какво обществото може да очаква от такъв политик. Не знам колко морално вече може да бъде поведението и позициите на БСП по отношение на подобни действия в политиката. Спомняме си апломба и крайната емоция, с която лидерството на БСП заклеймяваше фигури като Делян Добрев и Цветан Цветанов в ГЕРБ – непрекъснатото искане на оставки по морални съображения. Не знам с какви очи един политик може да се изправи пред хората и да изглежда сериозен, когато се бори с опонента си затова кое е морално и кое не е след подобно действие.
– Нинова ще понесе ли щети от този си ход?
– Аз смятам, че политическият пик на г-жа Нинова приключи след президентските избори, оттам нататък показа, че няма сериозен верен ход. Постоянно да се опитваш сам да си слагаш лаврови венци, да обясняваш колко си велик и да
не можеш да видиш отвън клакьорската маса около тебе, организирана от хора, които имат интереси ти да си лидер, защото това е тяхна реална власт, мисля, че говори само за крачки към края на една политическа кариера
Разбира се, това може да продължи много дълги години, зависи от самата БСП какво иска да направи. Както ние, гражданите си заслужаваме политиците, които си избираме, така и всяка партия си заслужава лидера. Големият проблем на г-жа Нинова не е имиджов от гледна точка на морал, защото има достатъчно публична информация за нейното политическо минало. Там измеренията не са в областта на етиката, а в областта на лявото, левите ценности и политики. Г-жа Нинова тепърва има да доказва, че е ляв политик. До този момент това не й се отдава особено добре и там е големият разнобой, който поражда негативи и разрушава нейния имидж. Да имаш хъс не е достатъчно.
– Вреди ли Нинова на партията си като лидер и как коментирате тежките обвинения, които отправи към вътрешната опозиция. Тя каза „Затворете си портфейлите, БСП не се продава“
– Най-зловредният ефект от това ръководство на БСП е стилът на общуване и поведение, които се налагат в партията. В една ситуация, за която има и народна мъдрост „Крадецът вика дръжте крадеца“ много е трудно да се обясняваш и да доказваш кой какъв е. Да станеш и обвиниш публично т.нар. опозиция, означава тежък удар по репутацията на самата партия. Мисля, че въздържанието от страна на критиците на Нинова да изложат открито и коректно нещата дават само предимство на лидер като нея, която умее добре да използва хватката като в източните бойни изкуства от засилването на опонента да спечелиш. Грозни са подобни думи в устата на един лидер. Ако има какво да каже и да покаже, е добре да го направи в рамките на вътрешнопартиен дебат.
Но да пускаш слухове, че този давал пари или онзи правил нещо друго, когато има толкова други важни неща, за които си заслужава да се води разговора в една партия, това е грозно поведение
Но това е изборът на г-жа Нинова. Макар при нея да виждаме, че думите нищо не значат, утре може да се окаже, че нещо друго е казала.
– Как си обяснявате загубата на БСП на евроизборите. Социолозите даваха преднина на БСП, а се оказа, че ГЕРБ бие с голяма разлика. Кои са грешките, които допусна Корнелия Нинова като лидер?
– Непрекъснато обяснявам, че социологическите данни трябва по-внимателно да се четат и по-професионално. Хората отговаряха от гледна точка на това, че искат промени в начина, по който да бъдат управлявани. И в нощта на изборите от екзитполовете стана ясно, че хората имат желание да се променят стила и начина на управление, но няма сериозна енергия в обществото да се сменят управляващите.
Нинова не успя да покаже БСП като реална алтернатива на ГЕРБ. Основна грешка за това е липсата на леви решения, леви политики базирани на леви ценности
Когато нямаш да гониш политики насреща, когато самият ти се опитваш постоянно да имитираш като лидер поведението на своя опонент, пак няма начин да бъдеш алтернатива. Трябва да бъдеш лидерът, който е различен. През цялото време се плуваше по течението т.е. нито създаваш дневен ред, нито поставяш сериозните въпроси, нито предлагаш конкретните решения. В тази ситуация затъването в едни персонални войни и вкарване на цялата енергия на партията да не бъде този, а някой друг евродепутат, естествено, че може само да навреди. Говори за „успеха“ на тези избори т.е. 30 хиляди или 50 000 повече гласове, но какво сравняваме всъщност. Резултатите на една партия, която току-що беше загубила властта и носеше много тежки негативи в общественото мнение през 2014-а и една партия, която, според г-жа Нинова и кръга й, е най-мощната, най-силната, уникална партия.
50 000 ли е разликата между онзи тежък кризисен момент за БСП и днешният, според Нинова велик подем. Истината е, че тези гласове щяха да бъдат драматично по-малко, ако нямаше преференции
и възможност хората да гласуват за онези, които предпочитат в редиците на БСП. По същия начин ще бъдат използвани и резултатите на местните избори. На отделни места конкретни хора ще изкарат добър резултат, защото ще гласуват за тях, тъй като местните избори имат мажоритарен характер. И г-жа Нинова пак ще ни обяснява, че невиждани успехи е постигнала. На сайта на ЦИК резултатите се виждат от доста години и всеки, който иска, може да сравни и установи, че БСП е имала много по-значими победи, по-големи върхове и сериозна електорална подкрепа преди години.
– Да, това е така.
– Така е, но хората вярват в обратното. И аз ги разбирам, защото те много дълго искаха да имат лидер, който да има самочувствието и енергията на лидера на техните опоненти. Искаха някой да им каже „Вие сте силни“.
– Има ли в БСП силен лидер?
– Преди две години някой питаше ли се Корнелия Нинова дали може да замени някого на поста?Не! БСП не е нито лидерска, нито вождистка партия. Тя е партия на колективното управление. Бъдещето на БСП е в един силен екип, който да възвърне тази колективна енергия.
Сега БСП е една стопена партия, погледнете членската маса. ГЕРБ отчете над 200 000 души членове, за БСП говорят за 90 000, но не е ясно дали са толкова
Това са едни процеси в левицата, които изискват друг тип усилия, а не усилията да напомпваме самочувствието и величието на един лидер. Необходимо е да се работи на терен, с хората. Продължава объркването в лидерството на БСП, защото те се интересуват само от една цел – да имат властта и да изглеждат силни, а какво точно правят с нея и колко силни са – не ги интересува. Не ги интересува и какво се случва с организациите.
– Резултатите от евровота каква картина очертаха в политически план? Ще държи ли още дълго време кормилото на властта Бойко Борисов?
– Да.
Докато има подобно ръководство и политики на БСП, Борисов може да не се притеснява от алтернатива в лицето на тази партия
Онова, за което много се говори, е възможността да се случи друга алтернатива, защото празно пространство няма. Така че Борисов с това, което прави и кампанията, която е подел, след като изкара партията си и я приведе в бойна готовност по време на евроизборите т.е. беше преодолян стресът от скандала с апартаментите и Цветанов, в момента се влиза във втория етап – реформирането и кадровото подновяване на ГЕРБ и това ще видим в кметските кандидатури и листите. Вероятно целта е нова енергия, която по друг начин да постави партията спрямо парламентарните избори, които предстоят. И ГЕРБ, и Борисов, са тежко уморени от този тип коалиции, които им се наложи да правят в управлението. Чисто стратегически ще търсят други варианти, което означава, че се подготвят за евентуални нови субекти и партниране с тях.
– За Слави Трифонов ли говорите?
– За него толкова дълго говорим, че вече започвам да се питам дали само не си говорим. Не искам да персонифицирам, но тенденциите, които се случват в другите европейски държави , много е вероятно да се проявят в някаква степен и при нас. Макар при нас политическият пейзаж да е много различен, примерно, нито една от т.нар. радикални български партии не е антиевропейски ориентирана, за разлика от европейските. Ще видим дали към датата на парламентарните избори ще се появи нещо различно.
– В последните дни един от обсъжданите въпроси е предложението партийната субсидия да стане 1 лев, което предстои да бъде гласувано на второ четене. Какви рискове крие това и кой е най-разумният вариант?
– Когато се приемаше новият закон за политическите партии, имаше сериозен дебат по този въпрос и аз винаги съм подкрепяла немския модел – да се финансират партиите от държавата. Това е формата на контрол на гражданите. Дали ние го упражняваме и как е друг въпрос. Субсидиите са годишни и условието за финансирането е то да бъде използвано за партиите през годината. Не е записано, че можеш да си ги сложиш на влог и да си ги използваш следващата година. По-добрият вариант за европейските държави и партии е немската система на финансиране през държавата и от гражданите, а не американската система. Ние не сме американско общество, нито имаме толкова силни икономически субекти, които са независими от държавата, нито имаме толкова голяма група от граждани, които имат достатъчно пари да финансират политическите партии. В една България, в която свежите пари в икономиката са основно от държавата, когато бизнесът разчита на държавните поръчки, да обърнеш финансирането на партиите към бизнеса, би било фатална грешка. Оттук нататък дебатът е колко е реалната субсидия. Некоректно беше поведението на БСП, защото тя пак не формира политики и алтернативи. Стигна се до второ четене и БСП тогава реши да прави консултации с другите партии – това е мимикрия на политически действия. Дебатът дали да има или да няма субсидия трябва да се проведе и да се види какви промени ще направят в Закона за политическите партии.
Зареждане ...
