Новини Пловдив » Градът » До 1940-а на Джендем тепе са засадени 100 000 борчета, после ги изсекли за огрев
Важно Градът Култура Не забравяй

До 1940-а на Джендем тепе са засадени 100 000 борчета, после ги изсекли за огрев

Залесяването на Младежкия хълм (Джендем тепе), 1933 г.
Залесяването на Младежкия хълм (Джендем тепе), 1933 г.

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки


Красив град е Пловдив, твърдят европейските пътешественици от 18-19 в., но през лятото животът в него става направо непоносим. Сахат тепе тогава представлявало гола каменна грамада. През деня скалите се нажeжавали, а нощем излъчвали огнена жар. По същия начин се нагрявали и скалите на Трихълмието, а по сипеите на Младежкия хълм (Джендем тепе) се препичали купища змии. Още със залеза, от многобройните блата и оризища край Пловдив долитали ята кръвожадни комари. За да се спасят от горещините, владиката и местните първенци потърсили по-хладно и приятно място. Избрали близкото село Белащица, до което водел удобен път. Така селото се превърнало в нещо като елитен курорт за големците.

Казват, че през ХІ в. тук отдъхвал самият византийски император Алексий Комнин, а под сянката на старите чинари неговата дъщеря Ана Комнина написала част от знаменитата книга „Алексиада“. През юли 1883 г. Славейков създал тук едно от най-хубавите си стихотворения, превърнато по-късно в песен…

Само че Пловдив бил голям град и нямало как всички да избягат от жегата и потърсят чистия планински въздух, бистрата студена вода и несравнимата гледка към Тракия, Средна гора и Стара планина. Затова още през далечната 1881 г. управниците на града започнали да умуват как да спасят пловдивчани от жегата. Имало само един начин – да се залесят тепетата. Ясно било, че това ще стане много бавно и много трудно, но все някога трябвало да се започне.

Алеите на парка, оформен в подножието на Бунарджика, към 1904 г.

Според Никола Алваджиев първото залесяване на Сахат тепе и Хълма на освободителите станало на 6 септември 1881 г. Второто залесяване се извършило десет години по-късно. През пролетта на 1892 г. кметът на Пловдив Димитър Свещаров наредил на общинския полицейски пристав да осигури строга охрана на младите фиданки. Каква е причината, разбираме от пресата. „Вандалите“ – пишат вестникарите – изваждали новопосадените дръвчета и ги слагали в своите имоти. Собствениците на околните сгради често изпращали слугите си да изгребват оскъдната почва между скалите, за да уредят градина в двора на къщата си.

През 1898 г. Хълмът на освободителите (Бунарджика) приличал вече на парк –широки алеи сред младата гора, водопад под водохранилището на върха и дори заведение сред парка.

От водохранилището при върха на Бунарджика тръгват малките ручеи, които по-надолу оформят красив водопад, към 1905 г.

Видима била и промяната на Сахат тепе. По това време кмет на Пловдив е Христо Г. Данов. Заради заслугите на книгоиздателя, през 1905 г. Сахат тепе е преименувано на Данов хълм. По това време градинар на хълма става Никола Апостолов, който допринася за осъществяването на идеята. При всяко излизане на тепето той носи пръст, подзижда всяка чупка в канарите и насипва пръст, за да даде живот на дръвчето. Той подзижда и всяко свлачище (камъни на тепето колкото щеш). Както отбелязва вестник „Борба” (4 септември 1930 г.) „гората едва живее благодарение на покойния фанатизиран пазач бай Никола, който умря лани на поста си след 30-годишна служба”. Наследява го „сегашния пазач Тодор, който с голи ръце бди над всяко дръвче”.

Голите канари на Сахат техе. Пощенска картичка от началото на миналия век.

Паркът на Данов хълм (Сахат тепе), 1935 г.

В началното десетилетие на ХХ век залесяването на тепетата продължава, всяка година се засаждат хиляди фиданки, но поради липса на вода по-голямата част от тях изсъхват. По време на войните от 1913 до 1918 г. често можело да се видят „жени и деца, нарамили кой трион, кой брадва отсичат всеки ден по някое дърво“. За пореден път Пловдив безучастно гледа как се опустошава нещо, създадено с много усилия и средства. През 20-те и 30-те години на миналия век залесяването не спира. Става дума за десетки хиляди фиданки, които всяка година се засаждат по хълмовете на града. По време на кмета Божидар Здравков при върха на Младежкия хълм (Джендем тепе) е изградено специално водохранилище, за да се полива младата гора. От 1925 г. новозасадените гори се ограждат с мрежи, за да се опазят дръвчетата от посегателство. През 30-те години на миналия век кметът Божидар Здравков осигурява и въоръжена охрана.

Кметът Божидар Здравков с един от пазачите на Младежкия хълм, 1933 г.

Оригиналите на фотографиите се съхраняват в Държавен архив – Пловдив

Никакъв резултат.

Пловдив за пореден път доказва, че тук трудно се гради и лесно се погубва създаденото. До 1940 години по склоновете на Младежкия хълм са засадени над 100 000 борчета. От тези 100 000 борчета днес не е запазено нито едно.

Зловеща статистика…

Не забравяй, Пловдив!

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Кои да са първите задачи на новия кмет?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close