Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Важно » Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: С 1 лев на глас субсидия вървим към двупартийна система
Важно Интервю Мнения Политика

Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: С 1 лев на глас субсидия вървим към двупартийна система

Доц. Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов
  • 15-годишният експеримент със сериозно публично финансиране на партиите не доведе до преодоляване на политическата корупция
  • БСП няма основание да заема ролята на жертва, защото ръководство е изхарчило парите
  • Местните избори са най-неподходящият момент за появата на нови играчи на политическия терен
  • Европейските институции се променят и ще функционират по-бавно, с по-дълъг период на преговори, със сложно постигане на съгласие
  • Със сериозна дипломация и убедителна кандидатура България има шанс да получи отговорен ресор в Европейската комисия

Субсидията на политическите партии става 1 лев на глас. Предложението беше прието на второ четене от депутатите. Партиите ще могат да получават дарения от физически и юридически лица, а общините ще им предоставят безвъзмездно офиси. По горещата тема, която нажежи градусите в парламента в четвъртък разговаряме с политолога доц. Антоний Гълъбов. Анализаторът коментира и сделката на евролидерите за ключовите постове в Европейския съюз и шансовете на България. 

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА

– Партийната субсидия стана 1 лев на глас. Каква ще е политическата картина след това решение на депутатите?

-Вероятно се прави стъпка към двупартийна политическа система, защото малките формации ще имат по-затруднен достъп до финансиране. Картината е ясна – защото този експеримент, в който бяхме 15 години, със сериозно публично финансиране на партиите, не доведе до преодоляване на политическата корупция. Интересът на българските граждани е в разходването на средствата, а не в набирането им. Политическите партии са организации с идеална цел и са част от гражданското общество, по какъв начин получават дарения или придобиват средства е по-малко важно, отколкото по какъв начин ги отчитат и харчат. Това беше много дълъг дебат – повече от 15 години за ролята на Сметната палата. Тезата на тогавашният й председател проф. Валери Димитров беше, че Сметната палата не може да проверява и не може да носи отговорност за заверяването на счетоводните отчети на партиите. Това беше наследено и по-късно. Това е ядрото на проблема, защото каквито и пари да влязат в партиите, много важно е за какво се изразходват. И без яснота за какво са им на партиите пари, за какво трябва да имат финансиране, без съществен разговор по този въпрос, контролът само върху начина на придобиване на средствата не е достатъчен.

– На какъв принцип бизнесът ще бъде поканен да спонсорира партиите? Някои вече заподозряха, че ще си купува данък „спокойствие“, други го определят като данък „корупция“.

-Да приемем, че има достатъчно сериозен бизнес, който би искал да подпомогне определена политическа партия. Разбира се, това могат да правят и нейни членове и симпатизанти. Ние имаме доста широка практика в това отношение – приходите на политическите формации в началото на 90-те години бяха разнообразни – имаха право на търговска дейност, можеха да откриват заведения, част от партийните клубове се бяха превърнали в барове. Минахме през различни фази. В момента има политическо съгласие да се случва

този принцип – 1 лев на глас, който според мен, е копиран зле. Тъй като в Германия, където това съществува като принцип, политическите формации имат и други източници, включително и мощни политически фондации, които подкрепят партиите

Може би и тук ще преминем към този вариант- политически фондации, които вместо да се издържат от партиите, ще издържат партиите. Сега е важно, че завършихме един дълъг цикъл на лутане – започнахме с това, че политическите партии се регистрираха по Закона за лицата и семейството и имаха данъчни облекчения, преминахме през един период на доста сериозно публично финансиране, което не спря тежките зависимости и сега се връщаме към един минимален ангажимент на публичните финанси към дейността на партиите.

– Опозицията скочи и предупреди, че ГЕРБ иска с финансово наказание да унищожи БСП. Така ли е? За наказателна акция преди местните избори ли става въпрос?

-БСП изразходва неразумно собствените си средства. По досегашните правила колко пари е получавала една политическа формация зависи, от това колко хора са гласували за нея. Така че БСП няма основание да заеме ролята на жертва, защото собственото й ръководство е изразходвало парите, които партията е получила, а финансирането е според  доверието на българските граждани. Всеки опит това да бъде представено като наказателен ход срещу опозицията е несериозен.

Големият въпрос е при по-малките политически партии. Затова казах, че това може би е началото на пътя към двупартиен модел

Защото голямата партия, която е на власт и голямата партия, която е в опозиция ще привличат най-голяма част от даренията и средствата, които бизнесът и гражданите биха били готови да отделят за тях. Проблемът е при малките политически формации, които ще трябва да търсят всевъзможни начини, за да осигуряват своята дейност.

– Промените бяха направени в Закона за държавния бюджет за 2019-а, а не в Закона за политическите партии, оставят ли си вратичка политическите сили? До края на тази година субсидията ще е 1 лев на глас, но от следващата може да е друга.

-Пак казвам, смисленият разговор е не в приходите, а в разходите. Трябва да има смислен контрол върху разходите и да е ясно посочено в закона кои са присъщите разходи на партиите. В предизборната кампания за европейските избори бяхме свидетели на всякакъв вид разходи от типа на стипендии за студенти, помощи за социално слаби. Това не е работа на една политическа партия. Ако е набрала в самостоятелна сметка пари за подпомагане на възрастни хора или социално слаби – да, но не може държавните средства да се харчат за подобни неща. Докато не бъде променено това, ще продължаваме да сме втренчени във входа, а не в изхода.

Представете си едно финансиране, което е с умишлено търсеща възможност за промяна на закон – един бизнесмен дарява на партия определена сума с желанието този закон да бъде променен

Веднъж влязла тази сума в партийната каса, тя трябва да бъде отчетена. Много важно е как ще бъде отчетена. Това, което виждаме в американската практика, която често се дава за пример, с огромните дарителски акции, които съпътстват предизборните кампании. До момента, в който политическите партии сами започнат да се отказват от дарения със съмнителен произход, няма да се случи нищо по-различно от това, което имаме. А начинът, това да се случи, е през много строг контрол на счетоводните отчети на партиите.

-Защо ГЕРБ побърза да гласува на второ четене предложението на Министерски съвет, след като имаше срок до края на юли да проведе обсъждане с политическите партии?Заради местните избори ли?

-По всичко изглежда, че в този момент няма възможност да бъде постигнато нещо по-разумно. Дебатът е изместен върху скандала, който предизвика „Шоуто на Слави“ и разбирането затова, че трябва да се отговори на подобен тип провокация.

Скандалът е отговор на провокация. Истината е, че размерът на това финансиране не е достатъчен. Големият проблем е, че в хода на дискусиите, освен всички оплаквания на БСП, не чухме нищо смислено от гледна точка на присъщите разходи на партиите,

за които българският данъкоплатец е ангажиран да ги покрие. Кои от функциите на една партия са в обществен интерес? За какво нашите пари трябва да бъдат дадени? Този разговор изобщо не се проведе. Ние останахме на равнище на подмятане на някакви суми на глас. В същото време приемаме друг принцип- всяка партия, която е постигнала 1% от всички избиратели на национални избори има право на финансиране. Това е друг принцип. Ако трябва да вървим по този принцип, означава, че с бюджета на държавата за всяка следваща година да се определя сума, която ще се отдели за политическите партии, която да се разпределя пропорционално спрямо резултатите, получени на национални избори.

 Защо дебатът се води сега, три години след референдума и подготвя ли си почвата Борисов за извънсистемен играч като коалиционен партньор? И тази теза се лансира в дискусиите в парламента.

– О, да. И това се чува, но местните избори са най-неподходящия момент за появата на определен тип нови играчи – системни или несистемни. Ситуацията, в която се намираме през тази година, е най-трудната за появата на нов политически субект. Имаше очаквания такъв политически субект да възникне преди европейските избори, това не се случи. Няма да се случи и през есента. Това е по-скоро позиционна игра, в която на провокацията беше отговорено с провокация. Провокацията беше към свръхразходването на публичните средства на политическите партии, отговорът – един лев за един глас. След тази серия от взаимни провокации се надявам, че през есента, когато се обсъжда държавният бюджет, ще бъде постигнато съгласие за какво са им на партиите пари. Ние смятаме, че партиите получават някакви пари, за да обслужват някого. Не, партиите получават тези пари, за да представляват ефективно нашите интереси. В това отношение дебатът е изместен, по същество го няма. Виждаме един опит да се неутрализира популистка атака с популизъм.

– Как ще коментирате сделката на евролидерите за ключовите постове в Европейския съюз? Защо преговорите се оказаха дълги и трудни?Има ли криза за лидери?

-Не. Това е отговорът на волята на европейските избиратели. Европейските институции се променят и ще функционират по-бавно, с по-дълъг период на преговори, със сложно постигане на съгласие. Големият въпрос е – веднъж постигнато, това съгласие да бъде устойчиво. Ако погледнем географски на избора на тези пет основни фигури – председател на Европейската комисия, президент на Европейския съвет, върховен представител на външната политика, шеф на Европейската централна банка и председател на Европейския парламент – това, което се вижда ясно е, че освен връзката Франция-Германия, имаме Белгия, Италия и Испания.

Т.е. имаме едно много ясно обособяване на водещата група европейски страни, които започват да постигат интеграция помежду си. Централна и Източна Европа не е представена в ръководните фигури на новите европейски институции и това отразява качеството на европейската интеграция

В тази ситуация България има шанс да се придвижва напред към Европа на водещите страни през способността си да представя интересите си, да постига съгласие и се присъединява към динамично изграждащите се мнозинства. В ситуацията, в която се намираме, избраните кандидати отразяват моментното състояние на постигнато съгласие. Оттук вече и много важната роля на председателя на новата ЕК да създаде стратегически хоризонт на новата комисия. И тук България би могла сериозно да постигне резултат с получаването на един отговорен ресор и със сериозна дипломация за лансирането на убедителна кандидатура.

– Имената на трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, се завъртяха като варианти за ръководните постове. Какъв сигнал е това за България?

-Това не е никак малко. Показва, че европейските институции се променят, променят се по посока на намаляване на ролята на европейските политически семейства и увеличаване на националния компонент. Едновременно с това и на първата, и на втората сесия от обсъждани личности в оборот бяха вкарани много повече имена, отколкото обикновено. Европейските политически фамилии се провалиха в стратегията си с водещи кандидати, тъй като тя не можеше да даде резултат при липсата на общи и единни европейски листи. Ако имаше една единна европейска листа на ЕНП, водена от Манфред Вебер, тогава водещият кандидат щеше да е такъв. Но не успяха да постигнат съгласие и на европейските политически семейства се наложи да сменят тактиката в движение.

Затова и ролята на френския президент се оказа много важна – успя да мобилизира френско-германската връзка, лансирайки германски кандидат за председател на Европейската комисия и подкрепяйки собствения си френски кандидат за генерален директор на Европейската централна банка

В това пространство на непрекъснато споразумяване и търсене на съгласие страни като България могат да напредват. Бойко Борисов успя да постигне много по-висока степен на видимост на България в тези преговори, което е важно. Той вече е един от политиците с най-дълъг опит в ЕС и неговите колеги, както той ги нарича, добре знаят това. Така че България има нелоши възможности в условията на тази нова ситуация, в която навлизат европейските институции.

Още новини по темата

Славчо Атанасов: 1 лев субсидия! Убиха демокрацията с аплодисменти

Партийната субсидия стана 1 лв. на глас – лют скандал в парламента

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България
Краси

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли Община Пловдив да тегли нов заем за завършването на Колежа?

Покажи резултатите

Начална дата: 26.01.2023 @ 19:37 | Крайна дата: 09.02.2023 @ 19:37

Зареждане ... Зареждане ...