Новини Пловдив Прес » Важно » Йордан Йовков издъхва в Пловдив, лекари сбъркали лечението
Важно Култура Не забравяй

Йордан Йовков издъхва в Пловдив, лекари сбъркали лечението

Траурното шествие а Йовков в Пловдив.
Траурното шествие с тленните останки на Йовков в Пловдив.

  • Бъдещият академик Петър Динеков описал подробно последните часове на писателя

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотекиВ днешната статия историкът Владимир Балчев припомня за неуспешната инициатива да се построи голям християнски храм на най-високото тепе на Пловдив.


Малцина са наясно колко болка е насъбрал писателят Йордан Йовков по своя житейски път. Раняван тежко по време на Балканската война, после щастливо оживял след боледуване от холера. На фронта е заплашван с разстрел от фанатизиран офицер. Едва преминал през тези беди, дошла безработицата. Едновременно с това войната разпръснала семейството му. Следва нещо като извинение на съдбата – един щастлив миг, колкото писателят да създаде свое собствено семейство. Да, но това изисквало повече доходи, а писателят нямал никакви. През 1919 г., тъкмо Йовков бил назначен на работа във Варна, пристигнала телеграма от столицата, че щатното място е съкратено. Нова служба се намерила през 1920 г. На пръв поглед работата била престижна – творецът получил назначение като чиновник в Българската легация в Букурещ. Истината е по-различна – всички шефове товарели Йовков с канцеларска работа и почти не му оставяли възможност да прави това, което умеел най-добре – да обогатява родната литература.

Години наред писателят живял в мизерия. „Вече аз не зная ни театър, ни книга, ни развлечение, ни частна моя работа – пише съкрушеният творец – знаех пътя само до легацията и до дома и чиновническата работа“. Под дом трябва да се разбира една дупка на цели три километра от легацията, а под заплата – парите за наема и средствата за най-належащите нужди. Нищо повече. „Добро малко съм виждал в живота си, но туй, което преживях и преживявам тука, надминава всичко“ – описва положението си Йовков. И понеже едно зло не идва само, пристигнала болестта. Не година, не две – цели 18 години го измъчвало заболяването и накрая го вкарало в гроба. Приятелите му си спомнят как внезапно Йовков млъквал насред оживения разговор, а в очите му се виждала болката на „внезапно ударен човек“. С времето кризите зачестили. В разговор с Христо Бръзицов писателят споделя: „Спазвам до педантичност лекарските препоръки. Ям малко, не пия, та дори и тютюна оставих. Ох, каква мъка бе това за мене – страстния пушач! Тези лекари … Поне да ни уверяха, че като ги слушаме, наистина ще прескочим трапа … А то – усещам, че въпреки всичките му диети и ограничения, отивам неизбежно към края. Ето, сега и в Хисарските бани ще ходя, но нямам вяра. А толкова много работа ме чака!“ Болестта е банална, твърди доктор Константин Кантарев, който години наред изследвал причините за смъртта на Йордан Йовков. Казано с прости думи, това са камъни в жлъчните канали. Лекарите препоръчвали минерални бани в Хисаря, но писателят смятал, че баните за него ще бъдат фатални. Едва аутопсията доказала, че творецът с право не искал да ходи в Хисаря.

На 11 септември 1937 г. Йовков бил прегледан от проф. Сахатчиев. Специалистът отново препоръчал баните в Хисаря. Писателят изневерил на интуи­цията си и се съгласил На третия ден от започването на баните настъпила „гръмотевична криза“. През следващите дни положението се усложнило. На 11 октомври откарали Йовков в Международната католическа болница – Пловдив (днешната Военна болница). Приятелите Петър Динеков и режисьорът Атанас Георгиев видели в очите му „трагичното примирение на човек, които се прощава със света“. Спешната операция изненадала хирурзите. Оказало се, че Йовков има рак на панкреаса, а минералните бани са повлияли на тумора и довели до фатални последствия. Доктор Теофил Груев с въздишка споделил, че писателят би могъл да поживее още няколко години.

Международната Католическа, днес Военна болница
Международната Католическа, днес Военна болница

Мъчителната агония продължила до 15 часа на 15 октомври 1937 г., само три седмици преди рождения ден на писателя. Бъдещият академик Петър Динеков, по това време учител във Френския мъжки колеж „Св. Августин“, описва подробно последните дни на писателя.

Йордан Йовков на смъртно ложе, 16 октомври 1937 г.

В бележките си уточнява, че траурната процесия тръгнала по обяд на 16 октомври от болницата и се отправила към храма „Св. Марина“. Оттам многохилядно шествие поело към централната железопътна гара. Перонът пред траурния влак за София бил препълнен. Пловдив изпратил големия творец на България за последния му път към столицата.

Не забравяй, Пловдив!

Коментари

Коментари

VisVitalis

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Времето

Анкети

Парк или Ритейл парк да има върху 20 дка в Западен зад новата църква?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!