майонеза Kраси
Новини от Пловдив » Важно » Савина Петкова: Научих се да броя до 200, преди да реагирам
Важно Интервю Мнения

Савина Петкова: Научих се да броя до 200, преди да реагирам

Савина Петкова

По закон Общинският съвет има много правомощия, но реално механизмите за решаването на проблемите на хората и институциите са в ръцете на кмета и местната администрация

Имаше, макар и рядко, въпроси, по които успявахме да се обединим

 

Краят на мандата на местната власт наближава и ПловдивПрес продължава поредицата от интервюта с хора на ключови позиции в местната власт в Пловдив. Днешният ни събеседник е председателят на Общинския съвет Савина Петкова. 

Интервю на Ваня ДРАГАНОВА

– Споделяте ли критиките, че през отиващия си мандат Общинският съвет се обезличи и превърна в придатък на градската администрация, а не в неин контролен орган, както всъщност би трябвало да бъде, г-жо Петкова?

– Аз първо мисля, че това е много силно казано, и някак си не ми се иска аз да го изричам. Факт е обаче, че от доста години насам, не само в този мандат, има такава тенденция в държавата. На национално ниво това се случва в отношенията изпълнителна власт –  Народното събрание, а на местно – между кмета и Общинския съвет. Говоря за цялата страна, не само за Пловдив. Това се дължи не само на субективни фактори, каквито са, да кажем, конкретният кмет, министър-председател или председател на законодателен орган. Чисто законодателно нещата са решени по следния начин – Общинският съвет е местният законодател орган, а кметът и общинската администрация – изпълнителната власт. По закон Общинският съвет има много правомощия, но реално механизмите за решаването на проблемите на хората и институциите са в ръцете на кмета и местната администрация. Давам прост пример – дори и хартията и мастилата за принтерите, които са ни нужни в Общинския съвет, трябва да ги купи кметът на общината, който е единственият разпоредител с бюджетни средства. Общинският съвет гласува бюджета по съответните пера, но разпоредителят е кметът и неговата администрация и  местният парламент не е в състояние да повлияе на това. Идеята е изпълнителната и законодателната власт взаимно да се контролират на принципа „Власт власт възпира“, реално обаче това не се случва на 100%. И пак ще кажа, че за жалост това се наблюдава в цялата страна.

– Колко нормално е на една сесия на Общинския съвет за 2 часа да минават 40-50 точки, както често се случваше в последните години?

– Не е ненормално, зависи от точките. Аз лично съм привърженик на това основната работа на Общинския съвет да се свършва на етап комисии. На техните заседания винаги присъстват представители на администрацията – ако не самият вносител – кметът или някой от заместниците му, то ръководителят на звеното, което е изготвило предложението, и който е всъщност най-добре запознат с него. Тоест всяка неясноста може да бъде изчистена още в комисиите, затова и не е редно това да се случва на самите сесии. Доколко нашите комисии са работили качествено и добре, не се наемам да кажа, защото умишлено още в началото на мандата предпочетох да не съм член на нито една комисия. Готова съм да помогна, да дам информация, ако знам нещо повече като юрист с дългогодишна практика в дирекция „Правна“ на общината, но не и да членувам в някоя от комисиите. Но от години наблюдавам как някои от колегите, обявяваще се за опозиция, не са активни в комисиите, да не кажа, че някои от тях въобще не ходят на заседанията им, но пък са много активни на сесиите. Когато в залата има граждани и журналисти, когато заседанието се излъчва в интернет или по някоя телевизия, стават и задават въпроси, предлагат нови варианти на текста, който се обсъжда. Аз лично не съм привърженик промени да се правят на крак – в хода на самата сесия, защото времето не е достатъчно, може да не успеем да съобразим всичко и има риск от грешки. Затова и на сесия оказвам известна съпротива срещу драстични промени в текстовете. Така че няма нищо ненормално за 2 часа да минат много точки – често гледаме предложения, които не са щекотливи, не са спорни. Примерно продаваме апартамент на правоимащ наемател в „Изгрев“ – ясна е оценката, ясан е цената, въпросът е обсъден в комисии, така че няма какво да се дебатира.

– А имаше ли смислени дебати по щекотливите точки?

– Имаше и смислен дебат, имаше, макар и рядко, точки, по които успявахме да се обединим. Аз например никога няма да забравя сесията, посветена на смяната на управителя на Комплексния онкологичен център. Всичко беше в резултат на едно манипулативно предаване и това беше една емоционално и психически напрегната сесия. Залата беше пълна с медицински работници и пациенти и това беше един от малкото случаи, в които Общинският съвет беше изключително сплотен. Каузата беше такава, че забравихме кой е опозиция и кой не, кой може да блесне медийно и кой не, просто бяхме много единни.

– В последните 4 години има доста отменени от съда решения и наредби заради незаконосъобразност. Защо се стигна до това?

– Това е една тенденция от последните 2-3 години, отново в цялата страна, която се дължи на активността на българската прокуратура, която проверява дали нашите нормативни актове са в съответствие със закона. Част от делата загубихме, друга спечелихме, за други в хода на делото сами преценихме, че прокуратурата е права, и променихме своите разпоредби.Така че според мен в това няма нищо драматично – законодателството стана твърде динамично и особено настоящият и предишният парламент започнаха много често да променят едни и същи закони. И общините не успяваме толкова бързо да променим своите нормативни актове.

– Принципно не съм привърженик да се акцентира върху пола на хората на позиции, но все пак сте първата жена председател на Общинския съвет. Помага ли това и колко често ви се налагаше да се държите като класната?

– И аз не съм привърженик на вторачването в това, какъв процент жени ще има в управлението, но се оказа, че да си жена, помага. Все пак жените сме по-малко агресивни, по-търпеливи и по-склонни към дипломатичност сме и аз се опитвах да има диалог, преди да се превърна в класна ръководителка. Надявам се да не съм стигнала дотам, макар че е имало случаи, в които тонът ми е ставал по-остър.  Но мисля, че успях да запазя спокойствие, научих се да броя до 200, преди дакажа нещо, за да не е бурна реакцията ми, защото след ожесточената предизборна 2015 г. всички в залата на Общинския съвет имахме нужда от малко повече спокойствие и разбирателство.

– Оттук нататък накъде? Какво ще правите след края на мандата?

– Аз съм родена в края на август и за хората като мен е много характерно да си правят планове. Всичко в живота ни трябва да е планирано за векове напред и истината е, че за първи път в живота си нямам план. И напоследък често се сещам за една любима на много жени героиня, на която иначе не приличам  – Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“. Винаги когато тя има проблем, казва: „Това ще го мисля утре, тогава ще мога да го понеса.“ Така че нямам планове, надявам се да приключа добре работата си тук и да оставя подредени нещата на следващия председател. И искам да кажа, че съм изключително благодарна на екипа, с който работих тук. Половината хора  в т. нар. звено „Административно“ към Общинския съвет са много отдавнашни служители, аз съм работила с тях и преди и сме изяли по няколко торби сол заедно. Друга част са по-нови хора, които са се вписали чудесно, и като цяло екипът е много добре работещ и сплотен. Страхотни са като хора и за мен беше истинско удоволствие да работя с тях. Силно се надявам следващият председател да ги оцени и да работи с тях по същия прекрасен начин. Този екип е едно от малкото неща, които ще ми липсват.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

Покажи резултатите

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...