Новини Пловдив » Важно » Съединението пресече зловещ експеримент: Източна Румелия – опит за „нация в епруветка“
Важно Градът Култура Мнения Не забравяй Съединение

Съединението пресече зловещ експеримент: Източна Румелия – опит за „нация в епруветка“

Пловдивчани посрещат на 9 септември Княз Александър I Батемберг, който приветствал Съединението
Пловдивчани посрещат на 9 септември Княз Александър I Батемберг, който приветствал Съединението
  • Или как Великите сили се опитали да откъснат най-плодородните земи от България
  • Там, където пламнало Априлското въстание, имало румелиоти, а не българи, агитирали вестниците из Европа

Владимир БАЛЧЕВ, историк, специално за ПловдивПрес


През средата на XIX в., сиреч преди 170 години, група мечтатели в Париж (поляци, французи и представители на други народности) проповядвали идеята за Балканска федерация. Ако няма обединение на полуострова, смятали романтиците, там ще има много нещастия. Върху картата на Балканите все още не били разчертани границите на днешните малки държавици, далеч напред в бъдещето били последвалите кървави сблъсъци, но все пак имало хора, които разбирали, че нещо трябва да се направи.

Време отдавна отминало. Сега няма място за романтици, а за сметки и интереси. Ако я има справедливостта, тя е за силните. Останалите имат право единствено да бъдат виновни. А виновните, както се убедихме, трябва да бъдат съветвани „хуманно“. Кипи полуостровът, припламват пожари, гаснат и пак се разпалват. Следва затишие, колкото да се запали нов пожар. Диви Балкани! – отсичат гръмовержците и бързат да се правят на пожарникари…

Отдавна позната история. Повече от век Европа действа на Балканите по този начин. Тогава Великите сили налагали правила, които не търпели никакво възражение. Така през 1879 г. е създадена фантасмагорията, наречена Източна Румелия. Целта е ясна – да се отреже част от българската земя, за да се направи с нея нещо по-различно. Колкото то е по-различно от българския си корен, толкова ще бъде по-необходимо. Може да се каже, че това е първият опит на Великите сили да създадат нация в епруветка. Затова европейските вестници вкупом започнали да пишат, че на юг от Стара планина живеят румелиоти. Сметките били елементарни – в Източна Румелия имало значително турско население, десетки хиляди гърци, българи мохамедани, кариоти, гагаузи, юруци, татари, черкези, скитали каракачани, куцовласи и други групи. Какво от това, че българите били най-много? Можело да се направи така, че те да напуснат родината си и съотношението да се промени драстично.

Пожарът бил разпален едновременно от няколко места.

Първо било решено в земите на довчерашния роб да се настанят турски гарнизони. Следващата крачка била завръщането на изселените през войната турци, заедно с едрите собственици на най-плодородните земи

Накрая се разчитало с помощта на чуждата администрация да се избере такава управа на селищата в Източна Румелия, която да направи българите несигурни в собствената родина. С други думи нашите деди трябвало да усетят как робството се връща, след това да останат без препитание, а накрая да ги управляват хора, които винаги ще действат срещу тях. В такъв случай не им оставало нищо друго, освен да бягат в Княжество България.

Елементарен план, но напълно приложим за Балканите. Но срещу кого? Ако е срещу незрели и неориентирани хора, може, но не и срещу народ, който със своите сили и средства е създал една прогресивна образователна система. Не срещу народ, извоювал правото да има своя независима църква и принудил дипломатите да възстановят съзнателно забравеното название на българите. Не и срещу народ, събрал сили за обречена борба срещу поробителя и участвал със своя опълченска войска в битката за освобождението си. Не и срещу народ, който вече е повярвал на своите духовни водители, след като години наред е вървял след тях към поредния успех.

Отговор на интригите било блестящото дипломатическо действие. Всяка една стъпка на нашите възрожденци е точна и премерена, всяка възможност за действие е използвана докрай.

На първо време станало ясно, че измислените от Европа румелиоти просто ги няма. Дошли от нищото и се върнали в нищото. Останали само в колоните на европейските вестници, но и там лека-полека част от журналистите мимоходом обяснявали, че Източна Румелия е земята, в която са горели пожарите на Априлското въстание

Нищо не се получило и с плана да се ограничи българското участие в управлението на Източна Румелия. Оттук пропаднал замисълът българите да бъдат лишени от най-плодородните земи. Експериментът за създаване на нация в епруветка бил отложен за друго време, за друго място и при други условия. Къде и как ще видим от днешната карта на Балканите. Но това вече е друга интрига срещу друго поколение.

Разказът за тези събития изглежда спокоен, но всъщност това е решителен сблъсък. Пловдив, центърът на борбата за отстояване на българщината, събрал елита на нацията.

Тук пристигнали Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов, Иван Вазов, за да действат рамо до рамо със заслужилите възрожденци Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Константин Величков, Михаил Маджаров и ред още защитници на родната кауза.

Пловдив се наложил като своего рода културна столица на България с първия професионален театър, първо научно издание, народна библиотека. Тук, вместо обиди, творците получавали хонорари за произведенията си. Тук възникнали първите шедьоври на новата литература. Тук се градяло със замах. Тук покълвало самочувствие. Парадокс е, но именно в една автономна област, част от Османската империя, излиза първият общонационален вестник и се чертаят пътища за духовния напредък на цялото отечество.

Какви ти тук румелиоти? Силата на единението просто помела всичко. Ни Източна Румелия можела да устои, ни жестокият Берлински договор, ни върховните разпоредби на Великите сили, за които се смятало, че ще стягат во веки веков Балканите в железен диктат. Всичко, наложено от Европа със сила, отведнъж рухнало.

Толкова от историята. Което е трябвало да се каже, тя вече го е казала. Въпросът е ние какво сме чули и какво сме разбрали.

Не забравяй, Пловдив!

Капитан Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов – членове на Тайния български революционен комитет за Съединението. „L`Illustration“, бр. 2228, 7 ноември 1885 г., с. 301.

 

Записване на доброволци във Враца. – “Всемирная иллюстрация”, бр. 16, 12 октомври 1885 г., с. 281.

 

Шествие на български доброволци в Търново – “Всемирная иллюстрация”, бр. 21, 16 ноември 1885 г., с. 381.

 

Доброволци от Македония в Пловдив. – “Le monde illustre” – Париж, бр. 1496, 28 ноември 1885, с. 356.

 

Железопътната гара в Пловдив – българските войници тръгват за фронта.. – “Le monde illustre” – Париж, бр. 1497, 5 декември 1885, с. 380.

 

Битката при Пирот на 27 ноември. – “The Graphic” – Лондон, бр. 838, 19 декември 1885, с. 668.

 

 

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Времето

Анкети

Кой от кандидатите за кмет на Пловдив бихте подкрепили?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close