Европейците, които промениха Пловдив - Владо Балчев разказва с изложба

Как българите прескочиха десетилетия, за да посрещнат XX век наравно с останалите народи в Европа
Къде е бил монтиран първия орган у нас, къде са сформирани първия оркестър, първото певческо дружество, първия полет с балон

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес представяме изложбата „Европа в битието на Пловдив“, която ще бъде открита в понеделник. Тя също е плод на авторско проучване на Владимир Балчев.

Празниците на Стария град и тази година започват с откриване на изложба. Отново погледът е насочен към миналото, към знакови събития и личности, останали в паметта на града. За съжаление в наши дни малцина знаят за тях, имената им рядко се споменават. А те са дали много на Пловдив, за заслугите им може да се говори дълго.

Заглавието на изложбата е „Европа в битието на Пловдив”. Тук не става дума за Европа на политиците, за властващи елити, за крале на бизнеса или светски величия. Става дума за хора от различни европейски държави, които са намерили под тепетата своя нов дом, своя нов свят, своето ново призвание. Едни от тях чертаят архитектурния облик на града, други създават първите индустриални предприятия, трети подготвят новото поколение на България. Благодарение на тях българите прескачат десетилетия, за да посрещнат новия ХХ век наравно останалите страни от Европа.

Неслучайно изложбата започва с една фотография, която представя първия полет в българското небе. Вижда се балонът на френския въздухоплавател Еужен Годар, който през август 1892 г. излита с пловдивчанина Никола Генадиев. Полетът започва от градчето на Първото българско изложение (днешната градина „Цар Симеон”).

Първите европейски заселници в града се появили след 1870 г., когато се изграждала железопътната линия от Белово до Цариград. След 1878 г. започнало истинско нашествие. Пристигнали военни, юристи, математици, физици, географи, геолози, архитекти и музиканти. Повечето от тях станали първостроители на българската наука, оглавили новосъздадени институции. Братята Шкорпил, заедно с Вацлав Добруски са първопроходници на археологията и музейното дело у нас, Антон Безеншек създава българската стенография, Антонин Вацлав Шоурек е водеща фигура в математиката.

Тук не става дума за случайни хора. Французинът Шампоазо открил известната статуя на Нике, която днес е сред най-ценните експонати на Лувъра

Княз Турн-Таксис бил един от най-ерудираните юристи в Австро-Унгария. Оперната певица Йени Шендлер, съпруга на Турн-Таксис, безплатно обучавала ученичките от Девическата гимназия. Вундеркиндът Огюст Дозон съставил граматика на българския език със съпоставителни таблици на 11 езика. Архитект Пиетро Монтани доказал таланта си на три световни изложения, а швейцарецът Люсиен Шевалас оформял парковете на френския император и на турския султан.

Какво дават европейските заселници на Пловдив. Италианците дават началото на музикалния живот в града. През 1851 г. Доменико Рейнауди създава първия хор в, а през 1859 г. Доминик Мартилети съставя първия оркестър

Благодарение на Андреа Канова през 1861 г. в Пловдив е монтиран първият орган в България. Значителен е приносът и на чешките музиканти. Словенецът Антон Безеншек, „баща на българската стенография”, е сред създателите на Пловдивското певческо дружество.

Европейските художници Луиджи Болонгаро, Цезар Дрог, Ян/ Иван Мърквичка, Раймонд Улрих подготвят пловдивчани за пълноценно общуване с изкуството. Италианецът Квинто придава европейски вид на първия роден театър „Люксембург”, декоративните решения на архитект Пиетро Монтани превръщат една стара турска баня в представителна сграда, достойна да приеме най-авторитетни тържества.

Архитектите Пиетро Монтани, Мариано Пернигони, Йосиф Шнитер, Емилия Фаврето (Събева) и Емануел Лупос проектират едни от най-забележителните сгради в Пловдив.

Френският мъжки колеж „Св. Августин”, Френският девически колеж „Св. Йосиф”, Немското и Италианското училище създават едно ново поколение.

С право наричат преподавателите от Френския колеж Жьорве Кенар и Херман Гислер „спасителите на България”. Според проекта за Ньойския договор България трябвало да изплати 12 милиарда франка репарации. Благодарение на Жьорве Кенар и Херман Гислер, сумата била намалена до 2,5 милиарда.

Значителен е приносът на чужденците и за развитието на спорта в Пловдив. През 1860 г. американецът Джеймс Кларк води в Стария град първите занятия по гимнастика, през 1907 г. са първите тренировки по бокс, първият футболен клуб е създаден в колеж „Св. Августин” през 1911 г. Колежът изгражда и първият спортен комплекс в града, който разполага с терени за футбол, волейбол, баскетбол, плувен басейн и лекоатлетическа писта. Комплексът е открит през май 1925 г. В началото на ХХ в. треньори по футбол са преподаватели от Френския мъжки колеж. През 1925 г. пристига от Виена Б. Сингер, който поема отбора на „Тракийска слава”..

Това е целта на изложбата – да върнем спомена за хора, които са се борели за бъдещето на нашия град

Не забравяй, Пловдив!

Първия полет в българското небе - балонът на френския въздухоплавател Еужен Годар излита през август 1892 г. с пловдивчанина Никола Генадиев. Полетът започва от градчето на Първото българско изложение (днешната градина „Цар Симеон”).

Първият полет в българското небе – балонът на френския въздухоплавател Еужен Годар излита през август 1892 г. с пловдивчанина Никола Генадиев. Полетът започва от градчето на Първото българско изложение (днешната градина „Цар Симеон”).