Не зная дали и при вас е така, но аз често си спомням уроците по народно творчество от прогимназията. Учителката ни говореше увлекателно. И в паметта ми се е набила една представа, не толкова за делника, колкото за празника на народа ни от времената, когато се е раждал фолклорът. И ще я споделя с вас, колкото и анохронично и смешно да ви прозвучи това.
Съвсем ранна есен е. Полската работа е попривършила, реколтата е прибрана на сигурно място. Неделя е. Цялото село е на мегдана. Разбира се и кръчмата е на мегдана. Мъжете са там, нали поетът ни го е заковал безапелационно: “Мъже в хладни механи“. Останалото население, пременено и нагиздено, доколкото му позволява имането, е на и около хорото.
Да не цитирам, защото паметта често подвежда по-дълго живелите, но казано е в народните песни – на едно хоро все млади моми, на друго хора все млади невести, на трето хоро все млади момци. На третото хоро, поне според моите поизволни тълкувания, младите мъже, все още неизкушени от кръчмата, са се смесили – ергени и млади женени мъже. Трудна е раздялата със свободата.
Около хорото са жените, за които вече не е прилично според тогавашните неписани норми, да се хванат на хорото. Те са важните в нашия случай. Около тях щъкат дечицата, но те почти не ги забелязват. Вниманието им е насочено към младите – момите и момците, техните гиздила и техните погледи и любовни въздишки. И коментират, та се късат. Като компенсация на отминалата младост, ако питате мен.
Някога тази дейност си се е наричала с по-простичката, но и по-точна дума – одумване.
То, ако се съсредоточи човек в съдържанието на народните песни и приказки, ще види, че те са поетизирани някак си по народному одумвания. Пазил ме бог от претенцията това ми мнение да се бори за място сред тези на специалистите.
Хорото на мегдана отдавна са престанали да бъде единственото място, където се избистрят обществените отношения, единствения форум, ако се изразим по-съвременно, но одумването си е останало. Само че днес отдавна е напуснало границите на нашия мегдан, нашето село, дори нашата държава. Станало е световно одумване, благодарение на новите технологии, които според учените обещавали скоро да направят одумването междупланетарно.
Одумването, въоръжено със социалните мрежи и новите технологии, е дало огромни възможности на тези от нас, лишени от природата от дарбите да се изявяват, да компенсират тези си дефицити със злобни подмятания. Нали няма да спорим, че тези подмятания и пресилени сарказми почти изцяло запълват местата, които нашето време е осигурило за общуването на днешните хора.
Нали и в социалните мрежи тези, които са около хорото, са много повече от играещите хорото.
Мая Манолова, някогашното парламентарно острие на БСП, укротено впоследствие чрез позицията на националния омбудсман, сега е решила да дели мегдан с г-жа Фандъкова за поста на столичен кмет. Нормално, заради уменията, старанията и усилията й, хората я забелязваха и като опозиционен депутат и като омбудсман. Да, но бедните души около хорото се чувстват задължени да й намерят кусур. Не че тя няма своите недостатъци, но да я нарекат сестра на Братя Галеви си е нелепа измишльотина. Измислена е от някоя, която си мисли – аз може и да съм съвсем никаква, но поне не съм била близка с дупнишките мутри. Своеволно изключвам възможността авторът на измишльотината да е мъж. Такъв кръчмата ще го назове… Ще го назове, както тя с грубия си език назовава тези мъже, които не са мъже и ще го изхвърли на мегдана за посмещище на одумвачките.
С думите си: “Откраднахте мечтите и детсвото ми с празните си думи“ пред лидерите на света шеснадесетгодишната
Грета Тунберг прикова вниманието на обикновените хора от същия този свят
И днешните модерни сплетници усърдно започнаха да й търсят кусури. Лека форма на аутизъм, бушуващи хормани на акъснял пубертет, ловко направляван тийнейджърски ентусиазъм и т.н.
Грета може да е насърчавана, да не кажем управлявана дистанционно, но това, което прави е полезно за хората. Тя, направлявана или не, ни казва, че всички международн форуми и конвенции по темата за опазване на климата и жизнената ни среда ги опазват, колкото новите дрехи скриват срамотиите на голия крал. Който е заслужил тази си роля в приказката, защото в самовъзвеличаването си е изгубил усещанията си за човешката природа и ограниченията, които и налага животът в общество. Нали и в приказката дете казва опасната истина!
Това, което прави Миролюба Бенатова в ролята си на таксист, може да е попреминало границата на търпимото за тези, които са й завиждали като на успешен журналист, но не заслужава сарказмите, с които беше залято. Изливат ги хора около медиите. Които отваряли очите на наивната публика, че
тя по този начин хитро и едва ли не подличко подготвя възможности да се върне на бял кон в журналистиката.
И дори да има някаква истина в тази злобарщина, тя по този начин показва и на най-тъпоумните, че властта, все едно социалистическа или капиталистическа, люто мрази истините, които пречат на интересите й. И предпочита журналистите, които предпочитат битовите си интереси пред почтеността и стандартите на професията. Мисля, че точно сред тях са и най-усърдните рупори на одумването.
Някой беше написал в мрежата, не обърнах внимание мъж ли беше или жена, че Грета Тунберг е маша в нечии ръце и че като си постигнат целите, светът ще забрави за нея. Уважаеми господине или уважаема госпожо, разликата е в това, че нас с вас светът никога няма да ни забрави. По най-простата причина – никога и с нищо не ни е запомнял.
Зареждане ...
