Новини Пловдив » Без категория » Не забравяй, Пловдив! През 1864 г. студът опустошил лозята и нямало капка ракия за цяр
Без категория Важно Култура Не забравяй

Не забравяй, Пловдив! През 1864 г. студът опустошил лозята и нямало капка ракия за цяр

Рицарски игри на учениците от Френския мъжки колеж „Св. Августин” върху леда на река Марица, 1904 – 1906 г.

На 7 януари 1724 г. цъфнали ябълките и излезли пчелите

Неизвестен летописец пише през 1834 г.: „Зимата беше по-топла от лятото”

През 1862 г. замръзнали птиците, а хората секли с брадви леда в кладенците

През 1929 г. замръзнало Черно море

Владимир БАЛЧЕВ

Зимата била като пролет, пишат книжовниците  през 1846 г. Овошките цъфнали през януари, през февруари хората засели, през март из­лезли пчелите и салати­те. Нямало нито една снежинка. Такова чудо старите не помнели. Да, ама документите показват друго – само 12 години преди това зимата била по-топла от лятото, през 1724 г. на 7 януари хората облекли летните дрехи и седнали да се гощават под цъфналите ябълки. През 1786 г. се заредили дъждове и киши от март чак до декември. „Не   можаха   людете  да вършеят, та остана много жито неовършано“, записал Коста чорбаджи и радостно   допълнил,   че тъкмо  преди  Коледа се отворили   няколко   сухи дни и той сварил да овършее житото и да го при­бере в чувалите. През 1864 г. на втория ден от месец август  ударил сняг, пак се стоплило, но след две-три седмици студът се върнал и опропастил гроздето. Неизвестен летописец стене и пъшка за празните бъчви: Да няма капка ракия за цяр и чаша вино за празник. Буквите са изписани с болка и яд. Мас­тилото – черно като вдовишка забрадка.

„На 1862 лето, месеца ноемврия – обажда се летописецът Да­маскин Хилендарец – много студ и безк­рай биде студ и мраз… Измряха ко­кошките и хвъркати­те птици и всичките води замръзваха, и много човеци бедс­тваха… Не остана во­да да пият человеците и добитъците, а който донасяше во­да, продаваше я с пари…“ Дори рибата измряла, защото ле­дът стигал кажи-речи дъното. С брадви секли леда по кладенците, се­ното станало скъпо колкото хляба и пак го нямало. През 1840, 1887, 1897, 1955 г. тъй замръзвала река Дунав, че понякога повече от 100 дни не могла да се освобо­ди от леда. Всеки ден върволици от пеше­ходци сновели меж­ду двата бряга, а дървените   кораби  се смазвали като кибри­тени кутийки.

Летописите съобщават още по-необичайни неща – през 1813 г. между Гала­та и Фенер в Цариград хората вървели, без да се нуждаят от мост, за­щото целият Залив бил замръзнал.

Нещо странно се случило на 18 януари 1929 г. между Карнобат и Айтос. Изсипала се незапомнена градушка, придружена от тътена на силни гръмотевици. По същото време в София върлувала снежна вихрушка и ули­ците изцяло опустели – изчезнали и файтоните, и автомобилите. На 24 януари термометрите показвали 25 градуса под нулата, а вестниците съобщават за небивали сту­дове в Италия, за снежни пързалки на остров Сици­лия и снежни бури в Сиракуза, имало и жертви на студа в Рим.

Замръзналата река Дунав при град Лом. Виждат се премачканите от леда кораби, 1906 г.

За няколко дни студената вълна била прогонена от юж­ния вятър, колкото да се разто­пят снеговете и придошлите води да отнесат няколко моста и залеят северната част на Пловдив. С настъпването на февруари студът отново се вър­нал. Снежните бури опразнили пътищата, а влакът, пътуващ от Варна за София, заседнал на 2 километра от столицата. Ден по-късно студената вълна достиг­нала Варна. Замръзнал изцяло водопроводът и спряла водата. След това замръзнали трансформаторите и градът останал без електричество.

Замръзналото Черно море и стегнатите от леда кораби. Черните петна са умрели от студа птици, 1929 г. Из вестник „Илюстрована седмица”.

След тази студена вълна  пак последвало затопляне, което причинило нови наводнения. Но от Европа идвали успокоителни вести – най-известните метеоролози обещавали добро време занапред. Сякаш напук ден по-късно термометрите в Кнежа показали минус 30 градуса. Точно по обяд на 12 февруари началникът на приста­нището във Варна докладвал за необи­чайно явление – море­то започнало да замръзва. Постепенно ледът при кея достигнал дебелина от 20 сантиметра. До края на хоризонта не се виждали никакви вълни – всичко било равно и гладко като ледена пързалка. В следобедните часове замръзнал заливът между Галата и двореца Евксиног­рад. Корабите остана­ли пленници на леда. За да не спира работа­та, докерите товарели и разтоварвали пара­ходите  с   шейни.   Незапом­нените студове припомнили съ­битията от 1906 г. Тогава Чер­но море пак било замръзнало, а в река Дунав при Лом ледовете стегнали няколко кораба и ги натрошили като орехи.

Наводнение в квартал Филипово на Пловдив през пролетта на 1929 г. Снимка от личния архив на Недко Каблешков

В края на февруари 1929 г. метео­ролозите отново предсказвали приближаването на пролетта. Вместо това на 4 март морето отново замръзнало, а железо­пътната линия до Бургас била затрупана от дълбок сняг. В разгара на бурята се получило известието, че влакът от София за морето е заседнал сред прес­пите. Спешно изпратили един локомотив на, но и двете ма­шини не ус­пели да се преборят със снега. Изпратили трети локо­мотив, но машинистът не успял да види затрупаната композиция и се блъснал в нея. Наложило се да пратят друга машина. През това време температури­те отново паднали до З0о под нулата. Замръзнало цялото Черно море, а върху дебелия лед се натрупала снежна пок­ривка от 30 сантиметра. Върху това бяло поле се виждали заклещените от леда кораби, а около тях – някакви черни точ­ки. Това били измрелите птици. Повече от седмица сибирс­ките студове държали в плен цяла България. Голе­ми ледени блокове достигнали дори до Босфора. Наистина в самия Истанбул нямало студо­ве, но пък отказът на моряците да пътуват при тези лоши усло­вия довел до поскъпване на хранителните продукти. А това било смразяваща новина за жи­телите на южния град.

Корабът „Надежда” блокиран от леда.

Русенските граждани пресичат замръзналата река Дунав, 1929 г.

 

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Кои да са първите задачи на новия кмет?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close