Заради уличаващия ги запис от камерата двамата мъже, които имат досиета и за кражби, са арестувани – именно в разгара на купона за рождения ден на Боюклиев-младши. Марин Боюклиев си признава и завежда полицията до мястото, където са изхвърлили трупа в бидона.
На днешното заседание потресаващо безсърдечният Севдалин Боюклиев хвърли вината върху своя син. Той се съгласи да разкаже своята гледна точка, но без сам да я излага, а като отговаря на въпроси.
„Не се признавам за виновен. Имах бизнес отношения с пострадалия. Имахме намерения да отворим крайпътен хотел-ресторант в Нареченски бани. Докато строяхме, ползвахме помещения за магазин, в който се продаваха млечни и месни продукти. Маринов внасяше стока от Сърбия. Той беше нервак, дори наби и изгони един работник, който лично бе докарал от София – Тодор се казваше. Други двама работници видяха случката и сами напуснаха. Аз също реших да не се занимавам и да нямам общо с Венци, ходих само да помагам, когато имаше нещо за дострояване по обекта, защото синът ми Марин бе съдружник с Венци“, каза Севдалин Боюклиев. И продължи със спомените си за фаталния ден:
„Счетоводството на обекта и фирмата се въртеше аматьорски – в тетрадка. Аз лично съм се подписвал в нея, когато взимах някакви пари. На 20 март 2018 година синът ми Марин ми се обади и ми каза, че Венцислав е вдигнал скандал заради липсващи, според него, 2000-3000 лева. Хвърлил е вината на Марин и аз отидоха на мястото, за да направя лично ревизия. Установих липса на не повече от 200-300 лева. Скарахме се и аз си тръгнах. По-късно същия ден се върнах и пак се скарахме за липсите. Венци скочи да ме бие, удари ме в лицето с юмрук, сборичкахме се, след което той си удари главата в скарата на плота. Марин също се намеси в разпрата, за да ме защити. Последва бой, в който трудно си спомням кой кого и къде е удрял. В мелето е възможно всичко. Успяхме да надвием Венци, а после го преместихме в съседно помещение на обекта, за да не сме в магазинната част. Вързахме го с въже, с помощ от сина ми, който държеше Венци. Пострадалият беше в седнало положение на пода – жив. Нещо повече – заканваше се да ни убие, сипеше обиди. Аз се ядосах, напсувах и Венци и сина ми Марин и си тръгнах. Венци беше жив, макар с кървяща рана на главата. Тя се бе получила, защото в боя той падна и се удари в един ръб“, описваше цветно Севдалин.
После Боюклиев директно хвърли цялата вина на своя син:
„Нямам общо със смъртта на Младенов, синът ми го удари с крак от гардероб, преди да си тръгна, свалих кървавите дрехи и облякох работни, тръгнах си с Тойота Авенсис, после не съм виждал Венци. Минах през клуба на пенсионера в Нареченски бани, дадох им бабек и ракия – както правех обикновено. След това се обадих на жената, с която живеех на семейни начала – Марияна, за да й кажа, че се прибирам. На нея не съм разказвал за станалия бой. След няколко дни роднини на Маринов дойдоха да го търсят, разбрах че е открит на 10 км от заведението – убит, увит, натъпкан в бидон и метнат във ВЕЦ. На 26 март ме арестуваха. Имаше камери и го знаех. Аз и Венци сме ги монтирали. Разбрах от затворници ,че синът ми е разказал за побоя пред тях и че сам е убил Венци – довършил го е. После се е опитал да прикрие следите си“, обясни своята версия Севдалин.
През това време синът му Марин бе седнал зад него и се държеше перманентно за главата. Когато съдията го прикани и той да задава въпроси на баща си, Марин само пророни: Нямам питания.“
Заради противоречия в първоначалните показания на Севдалин Боюклиев съдия Христо Симидчиев реши да бъдат изчетени подробно показанията на няколкото свидетели по делото. Това продължи с часове.
Зареждане ...
