Галина ГЕОРГИЕВА
Близо 60% от учителите в България са поразени от бърнаут, докато в Европа са 30-35%. Последната форма на професионалното прегаряне е апатията на преподавателите. Това ще доведе до най-трудната ситуация -ако едни учител не се интересува какво се случва в класната стая, не може да очакваме положителни резултати. Това заяви в Пловдив председателят на Синдикат „Образование“ д-р Юлиян Петров. Той дойде под тепетата, за да се включи в Регионалния съвет на синдикалната организация в Пловдив с приемна на националното ръководство. Срещата се провежда в ПГЕЕ-Пловдив.
Юлиян Петров припомни, че Пловдивският университет има поставена задача от МОН да направи национално проучване сред учителите за синдрома на бърнаут. В партньорство с КТ „Подкрепа“ трябва да се създаде диагностика, в която да бъдат изложени механизми за справяне със стреса при преподавателите. Окончателните резултати ще бъдат оповестени на съвместна пресконференция с МОН.
В проучването са се включили над 5000 учители от цялата страна, които работят с всички възрастови групи ученици. Сред стресовите фактори за учителите са: бумащината, аресията и апатията в класната стая, трудната комуникация с някои родители.
Близо 90% от педагозите са поразени от изхабяване заради силната административна натовареност. „В последните години учителят и директорът отчитат своята работа на хартия, а в Европа има друг принцип на отчет – там качеството на образованието се мери с оценките на матури, външни оценявания, реализацията на пазара на труда, а не колко часа е работил един учител и как е отчел една дейност чисто административно“, обясни д-р Юлиян Петров.
По думите му агресията в класната стая действа като силно стресиращ фактор на учителите и огромна част от тях споменават, че имат необходимост от допълнителни обучения, за да се справят.
„Една друга статистика сочи, че последните години физическият бой е намалял, но преекспонирането на всеки подобен случай води до усещане в обществото, че в българските училища има несигурна и агресивна среда. Друг стресов фактор е апатията у учениците. Като общество съдействахме затова да имаме усещането, че в класната стая трябва да е интересно, да е забавно и училищата да се превърнат в цирк, а учениците да се забавляват. И ако на тях не им е интересно , те да нямат задължения да спазват училищния правилник, както и да не говорят по телефона в час, да не стават и да не правят куп други неща, които биха попречили на техните съученици. Учениците виждат липса на интерес в часа и изключват своето съзнание от дейностите в класа, а това води до лоши резултати“, подчерта председателят на Синдикат „Образование“.
Той акцентира и на трудната комуникация с някои родители. Около 10-15% от родителите не си партринат с учителите. „Един родител, например, за един месец е подал 60 жалби в едно регионално управление на образованието. Това рекорд. Като цяло обемът на жалби от родители към учители и директори е огромен. Това затруднява образователната система“, каза д-р Юлиян Петров.
„Важно е да започнем да градим политики за съхранение на българския учител по отношение на неговото физическо и психическо здраве. Учителите са с висока средна възраст в България и са по-податливи на бърнаут ефект. Трябва да се потърси промяна в нормативната работа, политиките и общатата работа и партниране на учителя, за да го съхраним. В Европа учителите след 50 или 55- годишна възраст са с намален норматив, имат възможност да отидат на рехабилитация, има механизъм за по-ранно пенсиониране. В България по-ранното пенсиониране е неизгодно за учителя. Договаряме с НОИ от следващата година да има нова национална програма за рехабилитация на българските учители според заболяванията им, завърши д-р Юлиян Петров.