Новини от Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Аномия преди и сега? Или как обърнахме палачинката на онзи 10 ноември
Важно Коментари Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Аномия преди и сега? Или как обърнахме палачинката на онзи 10 ноември

Георги Петров
Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


И маскарадът по съставянето на новите общински и кметски администрации е на път да отшуми. Едни казват, че потайностите и не дотам чистите страсти и вълнения, тресящи кандидатите и техните роднини, са им смешни. Други твърдят, че се срамуват от факта, че живеят във време, позволяващо чак такива фалш, дебелоочие и озлобление, в които са се изродили човешките амбиции за придобиване на власт и властови благини.

И едните, и другите се хабят напразно. Техните мнения и тревоги са съвсем незабележими за устремените към властта. А тези, които вече са я завоювали тази своя мечта, се интересуват от вълненията на малцината мислещи сред управляваните и административно обвързаните от тях, колкото овчарят се вълнува от любовните трепети на най-ваклите си овчици. За него е важно те да се обагнят след изкуственото им оплождане, ако може да близнят и после да дават мляко и да отгледат тежко руно. Ако не го могат това – има и кланици.

Толкова за огромните възможности за непрекъснато усъвършенстване на местното самоуправление, които дават многопартийната система и либералната демокрация. Те вече 30 години са ни осигурили право на свободно гражданско волеизявеление. Прекрасна обществена система, но кой, защо и в чий интерес направи така, че в нея бе внесен бацилът на наизличимо отровното съмнение в честността, почтеността и добрите намерения на политическия опонент. Всеки всекиго подозира и му приписва смъртни грехове.

И правосъдната ни система видимо се измъчва, когато наистина й бъдат предоставени неоспорими факти от политици за истински смъртни грехове на други политици. И в повечето случаи прави така, че да я отмине поредната такава горчива чаша. Поведението й през последните години дава основания да се мисли, че длъжностните лица в нея смятат, че да съдиш хора във властта или близо до властта, е самоубийствено.

Управленските решения, вземани в такава обстановка, трудно ще са най-читавите. Но тук някакво успокоение внасят историците. Винаги така е било и само силните държавници са успявали през вековете да неутрализират в голяма степен щетите от безсмислената политическа врява.

Отпразнувахме тия дни и тридесетгодишнината на прословутия 10 ноември, деня в който, както се изразява маститият социолог Андрей Райчев, се обърна полтическата палачинка.

Изля се порой от спомени. Не съм подозирал, че толкова много мои приятели, колеги и познати са имали толкова съществен принос не само в посрещането на демокрацията, но и в опасната в онези времена подготовка за това посрещане.

Наскоро в свой текст д-р Тони Филипов припомни що е то митоманията, като личностно отклонение от нормата. Излъжеш някъде нещо, за да се поиздигнеш в очите на хората, които послъгваш и те се правят, че ти вярват от учтивост. И най-вече защото не ги лъжеш за пари. Постепенно ти сам започваш да вярваш, че наистина в реалния живот си сътворил подвига или похвалното деяние, които си си самосъчинил в послъгването. После на същия принцип надграждаш и така…

Появиха се, разбира се и спомените на двамата живи от най-близките съратници или съвластници на др. Тодор Жвков в тогавашното управление на партията и държавата. Или както сега е прието да се изразяваме, партията държава. Това са бившият министър-председател Георги Атанасов и Георги Йорданов бивш министър на културата, заемал също много други висши партийни и административни длъжности. Той е и автор на мемоари, публкувани преди година.

Преди доста вече години чух от литературоведа доц.Владимир Янев от ПУ „Паисий Хилендарски“ изречението: “Важното е кой кого ще надмемоари“. За мен човек, който много е чел, много чете и талантливо тълкува прочетеното, освен че пише, е авторитет. Той цитираше знаков руски съветски писател. Забравил съм името. Но смисълът според мене беше, че мемоарите на последния оцелял от участниците в заслужаващо място в историята значимо политическо, обществено или културно събтие, в голяма степен правят тази история. И май нищо не ги предпазва от митоманията. Мое тълкувание с всичките му кусури.

Изтръгнатите от журналстическата настоятелност спомени на Георги Атанасов, според мен са политологично осъвременени. Набляга на обективните обстоятелства у нас, в Европа и света, довели тогава до политическата промяна. Но в публикуваните наскоро стенограми от заседанията на политбюро, които са подготвили и осъществили свалянето на Живков от власт, той не споменава тези обективни обстоятелства. Не са ги виждали тогава и колегите му.

Мемоарите на Георги Йорданов са интересни. Той самият е интересна и заслужаваща уважение личност. И днес дейците на културата и изкуството с уважение го канят на премиерите си и казват, че се заслушват в изразяваните от него мнения. За Сливенския край, в който е роден и където доста години е бил първи партиен ръководтел, той продължава да е авторитет. Наричат го Магучия, т.е. Могъщия, преведено от руски. Там представи и мемоарите си.

Възможно е и моят прочит да е увреден от горе споменатия бацил, но в тези свои мемоари той не прикрива, че се възприема като най-далновидния сред Живковото обкръжение в онези инфарктни времена. А и аз, въпреки искреното ми уважение към личността му, не мога да се отърва от собствените си спомени, в които…

В тогавашните политически речи, на форуми на БКП, ДКМС, ОФ и т.н. беше задължитено многократно да се споменава името на др. Тодор Живков, като се цитират неговите изключителни мисли. Георги Йорданов заучено вдигаше пред микрофона необичайно големите си за интелектуалец длани и започваше усърдно да ръкопляска, секунда преди да произнесе сакралното име. И ние нисшите чинове в тогавашната политика чинопочитателно го следвахме.

Не намират ли някаква прилика между този мой спомен и бутафорията, с която бе официално посрещната новата общинска администрация?

Но пък благодарение точно на оцелелите величия от онова време и техните спомени ние днес познаваме в подробности отровената от прекомерни човешки амбиции, завист и хипертрофирало его атмосфера, в която тогава са се подреждали властовите пъзели. Които според най-сериозните днешни изследователи на онова време са довели до аномията на обществената системата, която пък причини „обръщането на политическата палачинка“.

Да прощават моите приятели колеги и познати, че се получава пренебрегване на техния самопожертвователен принос в тази важна крачка на най-новата ни история.

Какво е това аномия? За пореден път ще цитирам дефиницията на политолога проф. Михаил Мирчев: „Аномията е състояние на обществената система, при която моралните и традиционните норми, законите и правното регулиране, обичайните правила за обществено поведение отслабват своето действие. Голяма маса от хора и групи, общности и институции не се съобразяват с тях, нарушават ги. Пренебрегва се принципът на солидарност и се преминава към принципа на силата и бруталността.“

Не ви ли е минавало през ум, че отбелязването на знакови годишнини никога не е само празник. И днес стана повод да се вгледаме в обърнатата преди 30 години политическата палачинка и да видим, че отново е заплашително наръфана от аномията. Колко добре пък би било, ако само на мене така ми се струва.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

Покажи резултатите

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...