Новини Пловдив » Важно » Език прекрасен, кой те не руга…
Анализи Важно Култура Мнения Образование

Език прекрасен, кой те не руга…

  • Или как диалектът на Милен Русков е култ, а Вазов трябва да се превежда

Елена КОДИНОВА*, специално за ПловдивПрес

“Преди две години станах свидетел на театрален експеримент, в който Шекспировата пиеса “Много шум за нищо” на оригинален език, сбита до 90 минути, бе изпълнена пред публика, напълно незапозната с Шекспир: затворниците от “Райкърс Айлънд”… Никой не излезе от залата, макар да им бе дадено това право. Всички бяха дълбоко потънали в действието, мнозина седяха на ръба на седалките си, други подвикваха в определени моменти (точно както е правила елизабетинската публика някога) и бяха очевидно развълнувани от видяното”, пише през 2015 в “Ню Йорк Таймс” професорът по английска литература от американския университет “Къламбия” и специалист по Шекспир – Джеймс Шапиро. И продължава: “Дали разбираха всяка дума? Съмнявам се. Не съм сигурен, че някой друг, освен Шекспир, който е измислил доста думи, някога е разбирал този език. Но затворниците, като всяка друга публика, станала свидетел на добро представление, нямаха нужда да следват всичко ред по ред, защото актьорите и техният режисьор знаеха какво означават думите; те намираха в езика на Шекспир пътечки към личността на героите.” Това го цитирам за сведение на “преводачката” на романа “Под игото” Нели Стефанова, която замени 6000 думи от Вазовата класика и предложи “осъвременена” нейна версия за нуждите на днешните деца. Тя сравни “делото” си с модернизирането на езика на Шекспировите пиеси, като така създаде погрешното впечатление, че сред научната общност има пълен консенсус, че езикът на Барда е неразбираем и вече всяко негово произведение се възприема от публиката след някакъв превод.

Това е лъжа. Елизабетинският език на Шекспир не е пипан в съвременните издания, от него превеждат и нашите преводачи, а и всички преводачи по света. На него четат и англоговорящите ученици и студенти

Той не е чак толкова различен от съвременния английски и се разбира за какво става въпрос. Носи естествено сладката архаичност на своята епоха, но всеки учил литература на гимназиално ниво ще ви каже колко важно е това за възприемането на едно произведение. Мнението на проф. Шапиро в “Ню Йорк Таймс”, откъс от което цитирах по-горе, е по повод на опита на американски Шекспиров фестивал, финансиран от технологичен предприемач, да “осъвремени” пиесите на Шекспир. “Разхищение на средства и талант”, коментира професорът шекспировед и препоръчва на технологичния предприемач и наетите от него “преводачи” за целта да употребят усилията и средствата си, за да създадат следващата голяма американска пиеса. Така че нека извадим от уравнението Шекспир, с когото “преводачката” състави фалшив аргумент, за да оправдае делото си. С изключение на някои самотни, предимно американски, гласове, изследователската и преподавателската общност е в пълно съгласие – Шекспир трябва да остане на елизабетински. Точка. В интерес на истината, дори писатели, негови съвременници, завистливи към огромния му успех, са заявявали, че езикът му е неразбираем. Е, те не са оцелели до днес, Барда продължава да е в пантеона на най-великите.

Вазов също трябва да остане на вазовски. Ако има неразбираеми думи за съвременните деца, има други подходи. Професионалното издателско отношение не може да бъде “превод”. Има нещо, което се нарича “бележка под линия”. Ползва се много лесно. Не може Нели Стефанова да редактира или превежда Патриарха. Клетият роман “Под игото” напоследък често си пати. Кой ли не се упражни върху него? Започна се псевдоинтелектуалски еквилибристики дали наистина е било иго, или само съжителство. Усъмниха се в мъдростта на Патриарха да прецени сам собственото си време. И забравиха как в най-голямата си беда българите са се събирали под балкона му, разочаровани от своите управници, и са викали: “Поетът да каже.”

След това беше подложен и на най-голямата полюция в съвременната, а може би и в цялата ни национална издателска история – “преводът” му на шльокавица

Това бе толкова излишно и самоцелно, такова разхищение на дървесина, печатарско мастило и електричество за задвижване на пресите, каквото не сме виждали. Арогантен жест, с който някой ни каза: “Мога да си го позволя, толкова съм си надвил на масрафа, гледайте си работата.” (Питайте Нели Стефанова какво е “масраф”.) Сега пък го “осъвременяват” с уж благородни образователни цели. Не съм чела още новата версия, но сърцето ми спира, като си помисля, че “преводачката” може да е посегнала на “Тлака в Алтъново” и да я е кръстила “Седянка в Златарево”. Или направо “Фейсбук група в Голдънвилидж”, защото “седянка” е от речниковия запас на бабите и прабабите на съвременните деца. Но разбрах, че е пипнала “гологлав”, “чемшир” и “чучурче”. Какво ще й се церемони тогава на “тлаката”? А дали се е наточила и на “маскари”, след като целокупният български народ от всякакви възрасти все още повтаря “Всички са маскари”? Защитниците на “осъвременената” версия са същите, възторгнали се от романа на Милен Русков “Възвишение” – те са една изискана либерално-снобска група, всички нейни членове са си поискали и дали приятелство един на друг във Фейсбук и се лайкват на поразия за всяка своя недомислица, стига да е на “нашите хора”.

Романът “Възвишение” е с интересен, макар и не крайно оригинален сюжет, но е напълно нечитаем заради езика, на който е написан – измислен диалект, който не съществува в нито една етнографска област,

смесващ западни с източни говори, думи, за които авторът твърди, че са съществували по времето, в което се развива действието, но ненамерени в нито един тогавашен документ. Но точно тази езикова мастурбация бе провидяна от почитателите му като някакво невероятно писателско майсторство. Като някакъв наш роден “клингонски” – език на същества от вселената на “Стар Трек”, който всеки уважаващ себе си нърд владее. Но пропускат, че клингонският, макар и за художествени цели, е създаден с помощта на професионален лингвист и носи всички белези на истински език. А диалектът във “Възвишение” е набързо и показно сглобен без никаква предварителна езикова работа. Значи Милен Русков може да си измисли нескопосано език и това да е върхът на литературното майсторство, а Патриарха не може да говори на езика на собствената си епоха?

Милен Русков го оставяме така и го скъсваме от награди, Вазов го “превеждаме”. Издателствата, които разхитиха средства и талант, за да превеждат “Под игото” на шльокавица и модерен език, можеха да вложат същите средства в едно професионално издание с бележки под линия

Така децата щяха да научат за времето, описано в романа, по много повече начини – чрез сюжета, героите и техния език. Щяха да се научат и да четат аналитично, да развиват ума си. Да свикнат, че едно-единствено произведение не е абсолютната истина и не съществува само за себе си, а в контекст – исторически и езиков. На мен това ми се струва толкова близо до ума и така неподлежащо на дебат, както това, че трябва да ям, пия вода и дишам въздух, за да остана жива. Другото е опит да обидят съвременните деца, да обслужат тяхно предполагаемо интелектуално затруднение, а не да ги възвисят. Аз имам много по-голямо уважение към младите българи. А който не ми вярва, да си препрочете “Българският език” на Иван Вазов, той го е казал по-добре от мен.

*Елена Кодинова е магистър по английска филология, преводач с над 20 години стаж и огромен любител на литературата. И тук показва нагледно, как се използва бележка под линия.

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Кои да са първите задачи на новия кмет?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close