Новини Пловдив » Маршрути » Момина скала и приказният каньон Калинчен дол са само на крачка от Пловдив
Маршрути Пловдив Посоки Регион Родопи

Момина скала и приказният каньон Калинчен дол са само на крачка от Пловдив

 

Доц. Сандю Бешев
Доц. Сандю Бешев

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

Случи се така, че един неделен ден не знаех накъде да тръгна. Обадих се на приятеля ми Георги. Той също се чудил какво да прави. Помисли малко и предложи да отидем до Момина скала. Била съвсем близо до Пловдив. Тръгвало се от с. Извор и донякъде можела да ни води Любка, защото преди няколко дни тя била ходила, но не намерила самата скала и сега можела да ни бъде в полза поне до езерото.

Качихме се на „Пежо”-то и през Първенец и Храбрино паркирах колата на малкото площадче в село Извор.

Километражът ми отчете точно 20 км. Наистина било близко. Тук спомените ми отпреди 50-ина години се събудиха. Като млад асистент във ВСИ „В.Коларов” бях поканен от туристическата група на „Професорите”. Да, имаше тогава такава група, която не пропускаше неделен ден. Без всякакви уговорки всяка неделя в 8.00 часа се качваха на рейса за Храбрино или Извор и… кой дошел, дошел. Хижа „Здравец” ги очакваше.

И сега видях табелката, която бе поставена на електрическия стълб. Любка обаче бе категорична – „Нашият път е вдясно”.

Покрай общинската сграда поехме по асфалтовата улица, която скоро премина в обикновен коларски път. В една от последните къщи на селото пенсионер, с малка и добре оформена брадичка, косеше тревата на кокетната си вила. Дотук нямаше никаква маркировка, което ме провокира да ползвам услугите му. „Тръгнали сме за Момина скала? – попитах учтиво и получих още по-учтив отговор: На прав път сте. Вървете само направо. На чучура има отклонение вляво, но то е за параклиса „Св.Илия”. После ще подминете и параклиса „Св. Архангел”. Когато коларският път започва да набира височина и завива вляво, го напуснете и продължете пак направо, но вече по малка пътечка. Тя е добре оформена и е по равно – няма изкачване. След десетина минути сте на каньона и скалата. Много ще ви хареса”.

Стриктно спазвахме указанията и след час, час и четвърт стояхме безмълвни пред това, което се откри пред погледа ни. Бил съм на много места по нашите и чужди планини и мога да претендирам, че оценката ми е реална. Каньонът, наричан от местното население Каличен дол в съвкупност с река Градечка, споменавана и като Пепеляшка и Момина скала, която всъщност не е самотна, са нещо невероятно.

Няма да е пресилено ако кажа, че това място спокойно може да съперничи както на Северния и Южния Джендем, така и на Земенския пролом. А защо не и да ги задмине?

Фотоапаратите набързо влизат в употреба. Малка пътечка ни води вдясно на близкото възвишение, на което се откроява голям железен кръст.

От тук гледката е внушителна. Вляво пред нас е огромният Каличен дол. Ниско долу, тръгнала от подножието на връх Бяла Черква се белее сребристата лента на река Градечка

Проправила си път незнайно откога тя преминава през село Храбрино, след което се слива с р. Тъмръш. Но, преди да достигне селото е сътворила един чуден каньон. Десният склон, гледан от нашата позиция, железният кръст, е стръмен и обрасъл с гъста вековна гора, която опира ниско долу до самата река.

А левият склон? Ах, той е чудесен. Не скривам пристрастията си към отвесните скали (нали съм алпинист), но поредицата от отвесните по стотина и повече метра скали и стръмните склонове задържат дълго вниманието ни. Времето, за наша радост, е чудесно. Накрая обръщаме поглед и в обратна посока, а там ниско се белеят къщите на героичното село, неслучайно наречено Храбрино. Малко над него по склоновете пък са стотиците вили, вилички и палати на пловдивчани… Далеч пред погледа ни е и самият Пловдив.

Не бързаме. Един обяд точно тук ще ни бъде като прекрасен финал на тази, поне за мен, много интересна разходка. Казвам разходка, защото всичко това, което видяхме може да се осъществи само за половин ден – преди или следобед. Така, че когато се чудите какво да правите, качете се на автомобила и тръгнете.

За ваше улеснение ние, няколко туристи и алпинисти решихме и следващата неделя поехме по същите пътеки, но този път с четки и блажна боя – бяла и червена и сега описаният маршрут е маркиран. Маркировката започва от самата сграда на общината.

А, щях да пропусна. Защо, кога и от кого скалата е наречена „Момина”? И тук историята е дълга и води началото си от 5-вековното ни турско робство. Най-красивата мома от близкото село, за да запази честта си и не стане робиня на турския бей, избира една от най-високите скали, където слага край на живота си. И днес, ако се вгледате внимателно в подножието на най-личната скала – тази с кръста, ще откриете тъмно петно. Там през 1972 г. специалисти са открили и парчета от оброчни тракийски плочки. Изследванията не са продължили, но навярно някога ще дойде и техният ред.

P.S. – До описаната дестинация има път и от с. Храбрино и това е пътят за х. „Здравец”, но той е много стръмен. Когато споделих видяното с мой дългогодишни и верни спътници в планината в нас се зароди идеята, напролет нашата раздходка да тръгне от с. Храбрино срещу течението на реката, пък докъдето стигнем…

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Кои да са първите задачи на новия кмет?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close