Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Не забравяй! Как лекували в Пловдив преди два века: Отвара от врабчета, тел, сярна киселина
Важно Градът Здраве Култура Не забравяй Общество

Не забравяй! Как лекували в Пловдив преди два века: Отвара от врабчета, тел, сярна киселина

Държавната мъжка гимназия „Княз Александър” през 1912 г. става военна болница.
Държавната мъжка гимназия „Княз Александър” през 1912 г. става военна болница.
  • Историята на джипитата у нас започва още в началото на ХІХ век – семействата сключвали договор с лечителя за цялата година.
  • Доктор Стоян Чомаков спасявал самоубийци
  • Първата аптека в Пловдив била отворена на Джумаята през 1845 г.
  • Елитни училища в Пловдив през 1912 г. стават болници
  • Историята на днешната Държавна болница – УМБАЛ „Свети Георги“ започва от един руски подарък – през 1879 г. освободителите даряват на града сградите, оборудването и складовете с материали на военната руска болница

Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!

Хапчетата от живак, изработени по тайна рецепта, промивки с разтвор от син камък и сяра – това било чудодейното лекарство срещу сифилис преди 120-170 години. Срещу сънливост знахарите предлагали заешка урина, срещу главоболие – отвара от листа на праскови с оцет.

Странна била рецептата за апетит: 100 врабчета се варели в 10 оки вода, докато остане само ока от разтвора, прибавяли се семена от ряпа, моркови, коприва, малко канела, индийско орехче и още куп неуточнени билки.

Лекарственици още от XV век, та до наши дни, пазят множество рецепти. Само изчитането на някои от тях може да ти изправи косите – крила от прилепи, насекоми, какви ли не фъшкии; кръвопускане, изгаряне и пърлене, човъркане с разни куки. Имало и феномени сред знахарите. Доктор с женевска диплома разказва за стар лечител, който поставял съвършени диагнози, „отварял“ очите със закривена тел и вземал пари чак след като болният прогледне.

През първите десетилетия на ХІХ век лечителите въвели абонаментната система. Семействата внасяли определена сума за цялата година. През 1838 г. лечителят Янаки от Янина взимал в Калофер по една турска лира за богатите семейства и символични суми за най-бедните. Извън тези пари знахарят не вземал нищо повече – нито за преглед, нито за лечение. За абонатите лекарствата били съвсем евтини. В списъка на пациентите влизали старите, младите семейства в къщата, а също и децата.

Всъщност това била осигуровката за 12 месеца, като фамилията знаела, че когато се наложи, винаги можело да разчита на лекаря

Отделно лечителят всеки месец обикалял къщите и разпитвал за някакви болежки, неразположение и тъй нататък. В пояса си носел различни билки и понякога на място приготвял нужното лекарство.

През XIX в. имало и самоуки хирурзи. Един от тях отрязвал болните крайници с трион, после потапял прясната рана в сярна киселина. И всичко това – без никаква упойка! Ваденето на камъни от пикочния мехур ставало само срещу писмено разрешение от кадията, което освобождавало лечителя от каквато и да било отговорност при смърт на пациента.

Под тепетата медицината винаги е била на почит. Неслучайно след 1821 г. тук практикувал доктор Марко Павлов, първият дипломиран български лекар. Няколко години по-късно на днешната улица „Старинна” отворил кабинет доктор Бирдас.

През 1845 г.доктор Михаил Владос отворил първата аптека в Пловдив. Сградата била на мястото, където сега се намира градинката до Джумая джамия. През 60-те години на XIX в. доктор Рашко Петров внесъл микроскоп и апаратура, за да уреди първата у нас медицинска лаборатория.

Един от най-известните лекари преди Освобождението бил доктор Стоян Чомаков. Прочул се със спасяването на някакъв самоубиец, който си прерязал гърлото

Настанала паника. Един отърчал да търси лекар, останалите взели да оплакват умиращия, защото били убедени, че спасение няма.

След малко се появил доктор Стоян Чомаков. Поканил той по-куражлиите да помагат и се захванал да кърпи гръкляна и хранопровода. Младият медик, едва надхвърлил 30-те, свършил истинско чудо и самоубиецът оживял. Това станало някъде около 1850 г. Дни наред из Пловдив говорели за невероятната операция, слухът стигнал чак до Цариград. Между 1850 и 1860 г. доктор Стоян Чомаков направил три такива операции недалеч от Хисар капия. И всичките били успешни. След това прославеният лечител се преместил край Босфора.

През 1861 г. списание „Български книжици“ описва подробно как и тук пловдивчанинът демонстрирал невероятните си възможности. Отново ставало дума за самоубийство – нашенец публично си прерязал гърлото и рухнал на пода.

Потресените свидетели викнали не един, а седем гръцки лекари. Пристигнали специалистите, но вместо да се заловят за работа, проводили едно момче да доведе доктор Стоян Чомаков. Известният хирург дошъл с колегата си Вичо Панов. Българите светкавично се уловили за работа и спасили самоубиеца.

Сред най-прославените лекари в Цариград имало още един пловдивчанин – доктор Георги Вълкович. Хирургът използвал етер за упойка, а конците държал в спирт

На 37-годишна възраст станал професор по хирургия. В началото на 1892 г., като български дипломатически представител в Турция, бил убит от атентатор след официален прием край Златния рог.

Истинско стълпотворение от медици в Пловдив е през 1912-1913 г. Тогава край река Марица работи мисия на Френския червен кръст, във Военния клуб са настанени светила на руската медицина, превърнати са в болници Държавната мъжка гимназия „Александър I“, Френският колеж „Св. Августин” и днешното училище „Гео Милев” до Понеделник пазар.

Преди да се върнат в родината, чужденците подарили на болничните заведения в града цялото оборудване и всички лекарства. Дарението дало повод да се приказва, че Европа дава повече за здравеопазването в Пловдив, отколкото правителството.

Всъщност историята на днешната Държавна болница – УМБАЛ „Свети Георги“ започва от един руски подарък – през 1879 г. освободителите даряват на града сградите, оборудването и складовете с материали на военната руска болница, устроена през 1878 г.. Новото здравно заведение получило името „Св. Пантелеймон”.

 

Участниците в Първия български църковно – народен събор през 1871  г.  Сред тях е и доктор Стоян Чомаков, оглавил борбата за независима българска църква.

 

Доктор Рашко Петров със съпругата си, 1863 г.

Доктор Михаил Владос, създал първата аптека в Пловдив през 1845 г.

Първата страда на днешната Държавна болница, открита през 1885 г.

Държавната мъжка гимназия „Княз Александър” през 1912 г. става военна болница.

Френската санитарна мисия през 1912 г. била настанена в сградата на Френския мъжки колеж „Св. Августин”.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...