Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Въздухът ни мръсен, но душите ни провинциално чисти и благородни
Анализи Важно Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Въздухът ни мръсен, но душите ни провинциално чисти и благородни

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Много им здраве на тия, дето твърдят, че ние българите не сме солидарни. Саможивници сме били, всеки гледал сам себе си да оправя, другите не го интересували. Никакво, ама никакво, чувство за солидарност не сме имали. Не, не е така и фалшивите народопсихолози трябва, не само да разберат, но и да почувстват как цяла Бългаия се вълнува за съдбата на софиянци, които дишат няколко пъти по-мръсен въздух от допустимото.

Да се уговорим, че недопустимото при мръсотията на въздуха не значи мръсен въздух, който не трябва да бъде дишан от столичани, но може да бъде дишан от провинциалисти. Както почти официално е прието, че столичани не трябва да получават малки заплати, но пък за пейзаните от прованса не само е допустимо, те нямат и друг изход. Иначе – никакви заплати.

Но се оказва, че хората нестоличани, макар и по-бедни, са видимо по-благородни от столичани. За доказателство – столичани завиждат на жителите на малките планински селца и паланки за чистия въздух, сред който живеят. И напъват да им стават съседи за съботните и неделните дни, като си купуват вилни места там.

Докато живеещите в планината съвсем безкористно съчувстват на столичани, които смогът едва ли не вече е превърнал във фините прахови частици на човечеството. В порутените селски магазинчета и кръчмички едновременно, всяка зима за мръсния въздух на столицата се говори. Е, и за парите, които ограбиха големите властници в комбина със строителите, като осраха старата столична улица „Дондуков“. Какво да правят хората, това се говори по телевизията, това коментират.

За разлика от градските старци тарикати, те не мислят, че са по-умни от Бойко Борисов и телевизията. Мислят, че са по-умни от акраните си в съседното селце или махаличка. И не хулят грубо, безмерно и с голяма претенция за остроумие. Кротко си злословят.

В града е друго. Един мой съсед, отдавна пенсиониран военен лекар, наближаващ деветдесетте, има навика да те спре и да започне да ти обяснява неща, които или са ти пределно ясни, или въобще не те интересуват. В обкръжението на храбрия войник Швейк има такава една персона, но да не смущаваме покоя на класиците.

Та, той, о.з. полковник докторът, оня ден ме хвана нежно за яката, за да не избягам, защото искал да ми разкаже виц. На мене, защото другите в махалата не разбирали тънкия му хумор. Той на всички така казва и някои му се хващат. Властта била изпратила свои хора по пенсионерските сборища, за да я хвалят. Един такъв разяснявал на старците Швейцарското правило и неговите проценти. Докато разяснявал, те се подхивлали. И като ги питал защо се подхилват, те му казали:“Господине, стига празни приказки, тези мижави увеличения на пенсиите само за презервативите не ни стигат.“

Това не са софийски пенсионери, при тях мръсния въздух изяжда мъжкия оптимизъм, уточни доркторът. А нашият пловдивският мръсен въздух изглежда е изял чувството ни за хумор, ми беше под езика да му кажа, но пусто възпитание ме възпря.

Оказва се обаче, че ние пловдивчани също сме като гореописаните оптимисти и сме много солидарни и благородни. Въздухът на Пловдив е не по-малко мръсен от софийския, но и ние за столичани се тревожим. Те протестират и се готвят организирано да засилят протестите си. Ние си траем, по-смирено и овчедушно от всякога.

Не съм питал о.з.полковник доктора, но сигурно ни смирява надеждата, че новият ни кмет ще реши и този толкова стар проблем. Ще водоснабди града от язовир „Въча“, ще направи връзката Модър – Царевец, после ще осъществи пробива под Централна гара, ще събори Бетонния мост, ще върне към живот стадион „Пловдив“ и като остане малко по-свободен, ще се заеме да чисти въздуха ни. Докато кметската власт в столицата се е стаблизирала, и проблемът с мръсния въздух се е стабилизирал. Там няма нова баба, нов късмет.

И депутатите, и те нали дишат софийски въздух, напъват да помогнат на софийската кметица да разгони смога. Гласят закон за инкриминиране на горенето на отпадъци, лош кюмюр и мокри дърва. Който ги гори, затвор!

Както се изразява нашият доктор досадник, власт имат, акъл нямат. Техният закон ще казва, че който гори събрани от боклука черчевета и парцали, ще лежи в затвора. И циганите ще се стреснат и ще си оставят циганчетата да умрат от студ. Това никога няма да стане, надебелява докторът и афористично заключава:“Да плашиш циганин със затвор е все едно да плашиш жаба с гьол“.

Тръгнахме да се разделяме, но той пак ме сграбчи за яката:“В това, че и богатите дишат един и същи въздух с нас бедните, е надеждата на човечеството. Ако някой измисли начин да се диша чист въздух срещу заплащане, жална ни майка. Никаква надежда за нас обикновените хора!“ Пенсионерските среди у нас трудно ще се съгласят, че човек с полковнишка пенсия е съвсем беден, но да не потъваме в подробности.

Нали в един разговор, дори и да не е търсен от теб, не можеш само да мълчиш, та разказах на нашия махленски мъдрец, какво съм прочел в мрежата. Там някой разказваше и доказваше, че една крава замърсява атмосферата с отделяния от нея газ само за един ден толкова, колкото един автомобил със стандарт Евро 5 за 40 хиляди километра. Докторът се замисли малко и каза:“Ние, по-глупавите, ще си отглеждаме кравата, за да ни дава мляко, масло и сирене, а твоят умник, ако иска и от ауспуха й да се храни.“

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Съгласни ли сте с идеята на кмета Здравко Димитров да тегли до 120 млн. лева заем?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close