Новини Пловдив » Важно » Не забравяй, Пловдив! Или кога се появиха прасето и елхата по коледните картички
Важно Градът Култура Не забравяй

Не забравяй, Пловдив! Или кога се появиха прасето и елхата по коледните картички

  • Походът на коледарите бил украсата на празника под тепетата
  • Младежите обикаляли за здраве и берекет къща по къща и отнасяли щедри подаръци.
  • Модата на коледните пощенски картички пристига от Европа в края на ХІХ в.
  • През ХХ в. училища, дружества и различни организации се втурнали да правят вечеринки, коледни срещи и балове.

Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!


Навремето пловдивчани се стягали за Коледа време кажи-речи цяла година. По крайните квартали отрано си вземали прасе. Това “мило прасенце”, отглеждано с много грижи и надежди чак до самия празник.  Месец преди Рождество общината започвала да събира помощи за бедните. Имената на дарителите излизали в няколко поредни броя на вестниците. Не е сладко на трапезата, когато знаеш, че съседът ти студува на празна маса. Друго е да се чуват песни и веселби в цялата махала.

Отрано се пригласяли и коледарите. Трябвало повече песни да научат и добре да ги пеят, за да получат повече подаръци. Най-якият  от тях мъкнел скъпоценния товар. След час-два торбата се препълвала с дарове и едвам можела да се вдигне. Към 1920 г. полицията забранила на коледарите да обикалят къщите.  Единствено сираците можели да изпросят нещо за празника.

Обикновено по Коледа улиците на Пловдив оставали пусти. Единствено движение по тях било на кoледарите. Освен обичайните групички от десетина младежи, които обикаляли по къщите, за да изпеят някоя и друга песен, като пожелаят здраве и благополучие на стопаните, срещали се и доста странни коледари.

От едната страна на града учителят Петър Караджиев водел духовия оркестър на Мъжката гимназия, от другата страна Димо Бойчев представял малките музиканти от неговата „Детска китка“. По къщите се изпълнявали дори арии от опери и оперети. Най- много били традиционните коледари.

Наред с коледарите, по къщи и магазини обикаляли истински и фалшиви представители на разни дружества и организации. Партнирали им железничари, пощальони и други служители. Дори отделни полицаи се опитали да тръгнат заедно с коледарите, но началниците овреме ги скастрили. „Половината Пловдив проси!“ възкликнал възмутен новинар през 1909 г.

Казват, че първата коледна елха в Пловдив се появила през 1878 г. Това нововъдение обаче трудно си пробивало път. През 1900 г. вестниците под тепетата се възмутили от решението на Гражданския клуб да даде цели 300 лева за дървото и украсата му

Представяте ли си, пише неизвестен журналист, цели 300 лева, дадени за едното нищо. Ами с толкова много пари могат да се купят по 5 оки брашно и осигурят дърва за 300 бедни семейства, за да изкарат светлите празници с пълна трапеза и на топло. След 1920 г. новинарите отново повели битка срещу коледните елхи. Един от тях натяква, че в Германия могат да се секат млади дървета, защото там  ако отсекат сто, ще засадят хиляда. Но в България никой не сади, а гледа само да хване брадвата.

Първите пощенски картички за Коледа се появили в края на ХІХ в. Модата се оказала толкова заразителна, че само след няколко години пощальоните едва смогвали да разнесат празничните пожелания

Картината била същинското послание. За момата е прегърнатата семейна двойка, т.е. да се задоми. За новобрачните – детенце, за ергените – крехка девойка. На пръв поглед, съвсем не на място се явява ухилената зурла на добре охранено прасе – обичай, възприет от немците с пожеланието за здраве и обилна реколта.

Но докато при немците 150-килограмовият шопар наднича сред венец от рози, или държи в уста крехка детелина, в българския вариант прасето ужасено бяга пред джелатина си, който го е погнал с ножа

Отначало пловдивчани празнували преди всичко по домовете. Лека-полека  веселбата заляла целия град. Училища, дружества, различни организации се втурнали да правят вечеринки, коледни срещи и балове. Елитните ресторанти започнали да подготвят специални програми.  Художниците също искали да използват времето, когато хората се отпускат и развързват кесиите си, за да организират изложби. В такова време имало по-голям шанс да продадат някоя картина, за да могат и те като хората да седнат на богата трапеза.

В името на празника някои пловдивчани гледали да отидат далеч от шума, просията и набедените коледари. Така през 1924 г. туристите се скрили чак в Сливенския Балкан, през 1935 г. ловците се събрали в  хижа „Бряновщица“, скиорите тръгнали към Боровец, а през януари 1944 г. 140 работници се прибрали от  Рилския манастир след поклонение пред гроба на българския цар Борис III.

Рождество Христово – пощенска картичка от началото на ХХ в.

 

Коледари – пощенска картичка от 1925 г.

 

Пред елхата,1903 г.

 

 

Немските прасета са на почит.

 

 

Нашенско прасе, погнато от джелатина си.

 

Пощенска картичка за мома и ерген с пожелание да се задомят

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close