Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл
В студеното и ветровито утро на 25 декември, първия ден на Коледа, по нашата улица отфуча моторист, облечен като Дядо Коледа. На седалката зад него, здраво прихванала го през кръста, трепереше от студ или от вълнение Снежанка. Е, не истинската, преоблечена. Той и Дядо Коледа не беше истинският. Беше рокер, дегизиран като Добрия старец. Какво ли не става по Коледа.
По-късно прочетох в мрежата, че пловдивски рокери са организирали мотошествие под надслов „Отвори сърцето си, дари усмивка“. И всичките, облечени като чудодееца от Лапландия, посещават места, където живеят деца, лишени от родителски грижи и ги даряват в деня на Рождеството.
Хвала на тези, в други дни облечени в кожени дрехи мъже. Браво и на момичетата, които ги прихващат здраво през кръста, защото ги обичат или за да не отлетят някъде в канавката. Те заедно се опитват да запълнят липсата на родителски грижи
Ще ми се да вярвам, че те и моторджиите, и дамите зад тях, никога не биха лишили децата си от майчино и бащино внимание.
То, като погледнеш, най-масовите естествено или спонтанно създавани общности у нас през последните две-три десетилетия, са тези на футболните запалянковци и на рокерите.
Развала някакава проникна сред масовките, обединени от любовта си към определен футболен клуб. Тази любов, според мене, отдавна е изродена във фанатизъм. Който естествено възвеличава простотията, дори простащината
Тя не е във възможностите си да си измисли свои символи, затова възражда и присвоява символите на мракобесието и човеконенавистничеството. Свастиката е масовата декорация на стадионите ни.
И рокерските общности плашеха в миналото. Те и сега се намесват не съвсем уместно тук и там при възпаления на обществените отношения. И притесняват органите на реда, но не толкова, колкото футболните агитки.
Прочетох някъде, че човек си избира общността, в която иска да се включи, с надеждата, че чрез нея най-добре ще изрази себе си. После общността го повлича и…
Защо илюстрират, дори татуират, същността си със свастиката тълпите футболни фенове? Защото искат да кажат на света – ние сме опасни, защото сме лоши, като доказаните от историята най-лоши, нацистите. Страхувайте се от нас!
И повлечени от общността си в тази лоша посока, напредват в лошото и стават все по-трудно поносими за обществото.
Като навличат кожуха и залепват брадата от памук на добрия старец и тръгват така да радват ощетените от съдбата деца, мотористите са избрали другата посока. Към доброто и по-доброто. Ако това тълкувание ви се стори наивно, подминете го.
Но доста хора споделят впечатлението, че докато масата от запалянковци все повече се превръща в тълпа, общността, в чиято основа е любовта към двуколесното моторно превозно средство, все повече израства цивилизационно
Ето и сега, събрали са средства и са осигурили коледни подаръчета за децата, които си нямат нийде никого. Като ги гледам на снимките, повечето от тях нямат още свои деца, но пък като всички нас и те никога няма да забравят детството си и знаят каква мъка е другите деца да имат, а ти да нямаш.
Мой приятел, възрастен вече актьор, почива всяко лято с каравана на къмпинг „Корал“. Дойдоха, разказваше ми, една привечер група от тридесетина рокери с моторите си. Сред къмпингуващите се надигнала тревога – отиде ни спокойствието. Напразно.
Момчетата подредили моторите си така, че да не пречат на никого. Направили си скромен лагер. Веселили се до часа, всеобщо възприет в къмпинга, и се оттеглили в палатките си.
Когато на стуринта обичайните къмпингуващи се разбудили, видели, че мотористите ги няма и че мястото, където нощували, било идеално изчистено. Изчистени били дори и боклуците, разсеяно подминавани от постоянните обитатели на къмпинга
Били изтикали моторите си на ръка, за да ги запалят на отдалечено разстояние и да не събудят къмпингуващите.
На следващата година гостувах за ден-два на приятеля си на същия този къмпинг. Пак в късния следобед се чу трудно заглушаваното бучене на много мотори и приятелят ми каза – момчетата идват.
След около час при нас дойде красиво младо момиче и постави на масата между бирите ни кошничка зрели праскови. Възпитано попита – как сте, съседи, как върви лятото? Рокерско момиче. В предишна година помолило да ползва импровизираната баня на моите приятели и като получило разрешение да я ползва, когато пожелае, станала като тяхна дъщеря.
Може и да не е съвсем оправдано, но изпитвам уважение към маниаците на моторите, въпреки че ме дразнят някои от аксесоарите им. Млади са, разбирам желанието им да се правят на сурови мъже. Дори, грях не грях, ще си призная, че и аз в мислите си съм ги насочвал в една по-бабаитска посока. Мислил съм си, тези младежи с добри сърца хубаво са решили да зарадват с подаръците си изоставните деца, ама няма да е лошо да вземат и със силните си ръце да понатупат родителите, които са изоставили тези деца.
Признавам, родителите, които захвърлят децата си на произвола на съдбата, заслужават наказание, но правовата държава трябва да им го осигури. Стига тази наша държава е разчитала само на коледни и великденски дарения
В напъните си да убедим някого, че човешката доброта и щедрост са в състояние да компенсират задълбочаващата се държавна неорганизираност, ние в медиите глуповато взаимстваме в тези светли дни от лексиката, характерна за богослови и свещеници. Да си признаем с ръка на сърцето, докарваме го до изказа на църковните клисари.
Не, че това е първият ни и единствен грях, но пък сме го сторили в подходящ момент. Нали разбрахте, че в своето традиционно рождественско слово „Към града и към света“ Папа Франциск даде безплатна индулгенция за опрощаване на греховете на всички. И на слушащите го на площада, и на слушащите го посредством модерните комуникационни средства. Опростени сме!
Пак в клисарската ни стилистика, опростен да бъде, не само от папата, но и от самия Господ Бог 65-годишният янки Дейвид Оливър, който обра банка и като излезе от нея на улицата, разхвърляше парите с възгласа: „Весела Коледа!“. Нали се твърди, че някъде в творчеството си голмият драматург Бертолд Брехт е казал, че нищожно е престъплението да обереш банка, пред това да си я създал. А да обереш банка за благотворителност? Това ще да е саможертва и благородство от ново поколение и непознато досега естество. И вероятно вдъхновение за драматурзите на бъдещето.
Зареждане ...
