Галина ГЕОРГИЕВА
Сериозни критики отправиха пловдивчани на общественото обсъждане на проекта „По крепостните стени на Филипопол”, организиран от община Пловдив в късния следобед днес.
С проекта администрацията ще кандидатства за финансиране на стойност близо 10 милиона лева по програмата „Региони в растеж” за културна инфраструктура. Проектът засяга Небет тепе с подходите към него и Източната порта на Филипопол, до която пък ще бъде изграден посетителски център, а общината предлага това да стане за 9 779 150 лева.
Архитекти, историци, общински съветници от БСП, Демократична България и Кауза Пловдив и пловдивчани препълниха залата на Общинския съвет и очакваха да разберат какво ще се случва с важните за Пловдив археологически обекти. Кметът Здравко Димитров, двамата зам. -кметове Анести Тимчев и Пламен Панов, председателят на ОбС Александър Държиков, кметът на „Централен“ Георги Стаменов и бившият председател на ОбС Савина Петкова също дойдоха на обсъждането.
Автор на проекта за „Небет тепе“ е арх. Румяна Пройкова, която е извън страната и нейната разрботка бе представена от арх. Жана Джугаланова. Но от презентацията на арх. Джугаланова хората в залата по-скоро се объркаха, отколкото да им се изясни какво ще се случва.
„Кажете какво ще правите на Небет тепе не ни четете историята“, подвикнаха няколко души от залата след първите 15-ина минути опити от страна на архитектката да прочете написаното. Усилията й допълнително бяха възпрепятствани заради технически проблеми и се наложи няколко пъти хората да викат, че нищо не се чува в залата.
„Проектът ще представлява минимална намеса и запазване на автентичността на обекта“, каза архитектката. По-късно стана ясно, че над тайния вход на Небет тепе ще бъде направена конструкция от метал и стъкло, а Голямата кула ще бъде леко повдигната и ще бъде укрепена. Всички останки ще бъдат консервирани и експонирани на нивата, на които са в момента. Проектът предвижда да има и нова малка сграда с помпена станция за зелените площи и санитарен възел за хора в неравностойно положение. Ще има и информационен център. „Идеята е информационният център да не бъде забележим“, вметна арх. Джугаланова.
Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов се намеси и обясни, че проектът предвижда много фина намеса за консервиране на древните зидове. $Обхватът на проекта на арх. Пройкова от 2016 г. ще бъде променен и към него ще се включат северният и източният подход, каза той.
Последваха куп въпроси от пловдивчани.„Този проект беше представен преди много години и сега отново се предлага. Тук се говори за реставрация и консервация, но имайте предвид, че вече това е направено. Кулата е разкрита, реставрирана е, сега колко още ще я реставрираме“, попита историкът доц. Георги Митрев от Пловдивския университет.
Той припомни, че преди 10-ина години са били откраднати оловните листове, които маркират оригиналните от надградените крепостни стени и допълни, че голяма част от обекта още не е проучена. „ Що се отнася до обслужващата сграда, останах с впечатление, че ще има помпа и ще се използа питейна вода да се поливат зелените площи. Предвижда се и звук и светлина, но трябва да има разрешение от живеещите наблизо. Аз по стечение на обстоятелствата живея там. Никой не ме е питал дали искам до спалнята ми да бъдат изградени подобни обекти, призна той.
Доц. Митрев се обяви и срещу заличаването на една трета от паното на художника Иван Кирков на съседната сграда, ако се строи на калкан. За тези цели могат да се използват Баятова и Бакалова къщи, които са собственост на общината, предложи той.
„Смисълът на общественото обсъждане е точно това – да чуем гражданите и особено хората, които живеят наблизо. Част от идеите ни ще претъпрят известни промени“, каза арх. Джугаланова.
„Какво е предвидено за Северната стена на Непет тепе, където се е зародил градът, където е минавала река Марица. В най-сакралното място за пловдивчани в момента виждаме паркинг за две коли, до тях още две, нагоре към скалите отново се паркира. Преди години имаше туристически площадки и хората се наслаждаваха на гледката и Небет тепе. В момента е една занемарена културна забележителност на Пловдив. Тези коли, които паркират между скалите – това е най-грозното място на града. През деня е паркинг, а вечер всички топсерсеми се събират там, разхвърлени са боклуци. Срам ме е като водя гости в града да казвам, че това е най- сакралното място на Пловдив, призна гражданка. Тя предложи да се изгради паркинг срещу площад „Шахбазян“, а под скалите да има големи табла, които да разказват историята на Пловдив.
Паркингът вече е проектиран и чака финансиране, обясни кметът на „Централен” Георги Стаменов.
Яна Сивкова взе думата и след емоционалното си изказване хората я аплодираха. „Атанас Пейков посвети години от живота си, за да проучи Небет тепе и той трябва да бъде споменат. Аз също 1987 година съм работила на този обект. И да ви кажа честно, презентацията, която бяхме подготвили за един симпозиум през 1987 година беше много по-добра от вашата“, обърна се към арх. Джугаланова жената, а от зала се чухо викове „Браво!“ .
„Циклопският градеж на Небет тепе е от 12-13 в. пр. Хр. За какъв Филипопол говорите?! А ако не знаете кога е дошъл Филип Македонски, прочетете! Защото се занимавате с обект, който е много по-значим от Филипопол. Точно на Небет тепе, според Атанас Пейков, се е намирал древният град Евмолпия. Потърсете връзка със съпругата на Атанас Пенков“, призова още Яна Сивкова.
Общинската съветничката от Демократична България Веселка Христамян попита колко ще струва проектът, но отговорът беше, че това ще стане ясно на друго обществено обсъждане.
Божидар Чакъров попита къде е древната керамика от втори век преди Христа. „Цялата документация на колегата Атанас Пейков беше унищожена. Защото в Пловдив няма българско лоби. Коя е най-старата структура, която ще се възстановява на Небет тепе“, попита той.
„Няма да се възстановява структура, а ще бъде запазена на място намерената структура, която показах в схемите в началото. Археологът е най-големият разрушител на обектите, за да стигне до най-древните нива“, отговори арх. Джугаланова.
Мадежи се обявиха срещу въвеждането на контролиран достъп и платен вход на Небет тепе. Кметът Здравко Димитров каза, че няма как общината да продава билети, защото археологическият комплекс е предоставен за ползване от държавата.
Накрая Яна Сивкова изказа възмущението си, че в 21 век няма 3D визуализация на проекта.
Зареждане ...
