Един пловдивчанин до паметник- бюста на легендарен алпинист
С Радомир Парпулов се знаем още от студентските години. Той като любител алпинист, а аз като професионалист. По време на новогодишните и коледни празници седнахме на по чаша кафе, за да разменим по няколко думи и да се върнем към добрите времена от почти 50 години. В хода на продължителния ни разговор останах много приятно изненадан, че един не само плодвивчанин, но и българин е намерил и успял да се снима до паметник-бюста на един от авторите най-голямата загадка на световния алпинизъм. Става дума за студента от Оксфордския университет в Англия Андрю Ървин.
Кой е този студент и как още в студентските си години стига до тази голяма забележителност? Ами това е Андрю Ървин. А, че е легенда няма никакво съмнение, защото дори и само това да си заслужил да се вържеш на другия край на алпийското въже на големия Джордж Мелъри е достатъчно да влезнеш завинаги в златните страници на световния алпинизъм. Ето как:
Годината е 1924-та. В опит за първо изкачване на световния връх Еверест 8848 метра се отправя трета британска експедиция, като и в трите експедиции едно име води списъка на английските избранници. Това е на доцента от Кембриджкия университет Джордж Лоу Мелъри. Първата експедиция /1921 г./ е повече разузнавателна – достига се само до Северното седло /6985 м/.Втората е по-успешна – височината вече е 8326 м. И пак обратно. Много силен е съставът на третата експедиция като освен познатите имена от първите две има и един младок – нашият герой Андрю Ървин.
Въпреки оскъдната, направо смешната, екипировка – с вълнени, домашни плетени пуловери и шалове всичко върви много добре. Първата свръзка – бъдещият професор Едвард Нортън и Джордж Сомервал напълно изтощени на 4 юни достигат своя предел – 8572 м. Четири дни по-късно на прага на едно изумително събитие са Мелъри и Ървин. Двамата вървят без всякакви проблеми. Сомервал продължава слизането надолу към базовия лагер, а Нортън ще изчака връщането на двамата. Техният успех изглежда пълен. Те са над 8500 м. В миг пада гъста мъгла и Нортън вече ги губи от погледа си – завинаги… Мелъри и Ървин не се завръщат и това става причина за най-голямата загадка на световния алпинизъм. Изкачен ли е още на 8 юни 1924 г. за първи път Еверест или това е станало 29 години по-късно и авторите безспорно са Едмънд Хилари и Тензинг /29 май 1953 г./? ДА! Или още на 24 юни Еверест се е предал? Един въпрос, който витае вече 95 години.
Цели 95 години световната алпийска общественост живо се вълнува от разрешаването на този въпрос. Организирани са десетки експедиции с една единствена цел – да се намери фотоапаратът „Кодак”, който двамата носят. Само той може да се окаже най-точен съдник, защото и двамата нямаше да пропуснат тази изключително важна снимка. В следващите години бе намерен техен ледокоп, както и тялото на Мелъри, но от фотоапарата никаква следа. Познавам се лично с американския алпинист и фотограф на фирмата „Кодак”, Дейвид Брейшърс, който участва в 4 успешни експедиции до върха, но в нито една от тях никаква следа от фотоапарата. „И четирите пъти носех всякакви химикали, защото при намирането на фотоапарата трябваше на самото място да се промие филма. В противен случай в ниското той ще се разпадне” – ми заяви в интервюто самият Дейвид Брейшърс. /в..”Ехо”, бр. 2/1986 г./.
Това е накратко историята, която така неразривно е свързана както с Джордж Мелъри, така и с младия студент Андрю Ървин, които все още за мнозина са евентуални първопокорители на първия връх на планетата. И ако това стане тяхната звезда ще изгрее на небосклона с още по-ярка светлина. Но, колкото и да е силна тяхната звезда – тя никога няма да засенчи тази на Едмънд Хилари и Тензинг. Те, двете звезди, просто ще се слеят в едно и ще заблестят с още по-ярка светлина.
Що се отнася до това, че един пловдивчанин се е докоснал до университета, където е учил Ървин и, че в двора на университета са увековечили неговия подвиг предоставям снимката на „Пловдив- Прес” за публикация и то с изричното съгласие на Радомир Парпулов.
Прилагам и още няколко снимки, които съвсем недвусмислено ни показват „алпийската екипировка” на нашите герои.
Доцент Сандю Бешев