Ваня ДРАГАНОВА
Пловдив е най-старият жив град в Европа. На 8000 години (Историците говорят по-скоро за 6000, ама ние да прибавим 2000 – колкото повече, толкова повече). Обичаме този град. Културно-историческото му наследство – още повече. Толкова много, че го оставяме да тъне в руини. Все повече и все по-страшни. И ако някой се опита да направи нещо, скачаме веднага. Да посегне на културното наследство, на хилядолетията история? Няма да го допуснем. Ще го громим с целия си ентусиазъм и цялата си способност за сълзливи текстове, ще твърдим, че този или онзи плаче, като ни гледа Отгоре. Ако се наложи, ще направим жива верига. Но няма да дадем руините.
Конкретният повод за този текст са критиките към проекта за хотел на терена с разкопките на Понеделник пазара от днес. И разгромните нападки към проекта за Небеттепе от вчера. И двата проекта може би не са добри, но докато търсим идеалния вариант, културно-историческото наследство се руши прогресивно. И буренясва. И впрочем кой е идеалният вариант? Никога няма да разберем, защото специалистите – архитекти и изкуствоведи и т. н., никога няма да са на едно мнение. Прав беше кметът Здравко Димитров, че ако се изкажат 10 проектанти, ще чуем 15 мнения. Отделно в цялата работа са намесени финансови интереси в самите гилдии – кой ще проектира и прочие.
Резултатът от всичко това е змиярникът на Понеделник пазара. И запуснатото Небетепе. Има и още – най-фрапантният пример е тютюневият склад на Сточна гара, чието събаряне беше героично спряно по заповед на министъра на културата Боил Банов. Та тази сграда е опасна, не е ли очевадно? Но това няма значение, тя е архитектурен шедьовър и ще браним останките от нея до последна капка кръв.
Това поведение на общественици от всякакъв характер е абсурдно, защото резултатът е един – никъде не се прави нищо. И така с години – вижте Тютюневия град 4 години след пожара. Или полусъборения склад „Ориент Табако“. Паметници не само на немарата и на нечии не особено чисти намерения. А и на криворазбрания местен патриотизъм. Работата е малко като в стария виц, че руският микропроцесор е най-големият микропроцесор в света. И нашите руини така – най-ужасяващи са. Ама са си наши. И ще обсъждаме бъдещето им с векове. Защото хилядолетия няма да оцелеят.