Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Патриотизъм се лее в мокри потури, а перничани преглъщат на сухо
Важно Коментари Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Патриотизъм се лее в мокри потури, а перничани преглъщат на сухо

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Как ли са се чувствали перничани оня ден на Йордановден, наричан още Водици? Празник на водата, на кръщението във вода. Празник, възхвала на очистителното действие на водата. А те, горките, без вода в домовете си.

На кого да се молят да ги отмине „тая горчива чаша“ на затегналото се безводие? На Йоан Кръстител, който е поставил началото на празника Водици, като е кръстил с водите на река Йордан и във водите на река Йордан Спасителя. Или на самия Спасител? Кой ще ни отговори на този въпрос?

Може би представителите на висшия клир на БПЦ. Може би учените богослови. Може би представителите на властта и най-силният във властта. Нали е казано, че всяка власт е от Бога. А нали през вековете и властелинът, и неговите помощници властници са схващани, като заместващи Бога, когато Той си почива. Или, когато Той е зает с по-важни вселенски дела.

Юнашки ще да са си почивали по цели седмици, по цели месеци и по цели години и божиите наместници по нашите земи, а и патронът им, щом голяма част от народа ни е докарана до положение да прецежда от тинята, за да пие, да се мие и да се пере.

Твърди се, че божието наказание е неизбежно. От което следва, че в отвъдното и министърът на околната среда и водите, и министрите, които сега казват, че управляват водната криза в Перник, без да има вода във водохранилището и без Бог да им праща такава, ще се пържат в пъклото.

Но ние, населението, гражданите според демокрацията, само на божието наказание ли ще разчитаме?

Най-вероятно така ще стане. Политологът г-н Иван Кръстев, обявен за един от стоте най-влиятелни в света мислители на нашето време, канен лично от руския президент Путин и силно уважаван от големите политически умове на САЩ, каза нещо, много важно през тази безводна седмица по БТВ.

Каза, че пропагандата на 20 век е убеждавала хората да жертват живота си за режимите, а пропагандата на 21 век ги убеждава, че нищо не зависи от тях.

Да си го преведем по-простичко, като най – напред, разбира се, изключим от тези си разсъждения и то с преклонение и почит, саможертвата в името народ и отечество. Става дума за оня чист патриотизъм на нашите поборици от Възраждането ни, тръгнали на саможертва под лозунга „Свобода или смърт“. А не за този патриотизъм, който се изроди през годините от размножилите се и размножаващи се в него политически паразити.

Самопожертвователността, насърчавана и възхвалявана от различните идеологии ще остане като червената нишка в историята, литературата и изкуството на отминалия век. Продължава и в сегашния, най-вече като саможертва в името на Аллах. Но сега вече масово наричаме саможертващите се фанатици. През миналия век ги наричахме герои. Наричахме герои решилите се да се жертват в името на споделяната от нас или най-вече изтъкваната от политическата и властова конюнктура идеология. Героите на противоположната идеология наричахме терористи.

И едните, и другите са жертви на пропагандата на отминалото столетие, ако добре схващаме мисълта на видния ни мислител г-н Кръстев.

А ние, жертвите на днешната пропаганда? Гледаме по телевизора как върви светът и споделяме по социалните мрежи кое от този вървеж ни харесва и кое – не. Това схващаме като своята гражданска активност. Защото пропагандата изглежда е постигнала първата си и основна цел, лишила ни е от самокритичност. Което пък ни лишава от силата да си признаем, че така или иначе, нищо не зависи от нас.

От тук нататък й е лесно на пропагандата. Решителни млади мъже, горящи от най-силното човешко желание да получиш признанието за своята изключителност от другите, влизат в ледените води на реката на ден Йордановден. И благословени от свещеника и снимани от камерите на всички телевизии, развяват националния трибагреник и играят мъжко хоро в мокри потури.

Браво, това е традиция, това е патриотизъм. За да не би някой да си помисли, че на това ледено, мъжко, традиционно хоро нещо не му стига, за да е патриотизъм и навлезлите в студените речни води, и наблюдаващите ги от бреговете скандират:“Българи юнаци!“

Айде бе, юнаци?! Юнак ще е този, който успее да отсече хищните глави на връхлетялата ни корупционна ламя, която освен всички други беди, ни донесе и суша, и жажда. Но ще се роди ли такъв юнак или и от тук нататък да се задоволяваме с ментетата му. И май трябва да се върнем на мъжкото ледено хоро, защото ламята не обича необичащите я.

Захласнатите телевизии преизобилно ни показваха врящата от вълненията на мокрите потури река. След тази необичайно продължителна за обикновено стегнатите телевзионни новини патриотична еуфория, командированите в Калофер репортери съобщиха, че в този наш възрожденски Калофер в този ден ще има още едно събитие. Ще бъде тържествено отбелязана и годишнината от рождението на Христо Ботев.

Ех, ако нашият гениален поет и революционер, преди да тръгне към героичната си саможертва, беше поиграл ледено хоро в Тунджа на Йордановден! Щяха да видят тези учени, професори и неродолюбиви специалисти, които твърдят, че това хоро не е истинска, а е измислена традиция. И е стиропорен патриотизъм било. Вие, преди да сте учени, не сте ли българи бе, гневят се властници патриотари. Българи са, но трябва да са от малцината тези, които още не са свикнали да се задоволяват с ментетата.

Моля защитниците на хорото, като балканска и българска вековна традиция , да не се засягат. Наистина нищо лошо и в мъжкото ледено хора на Водици в Калофер. Но не виждаме ли и ние, и мъжагите, участващи с мерак в него, как съвременната пропаганда , като боа е зейнала ограмната си и ненаситна паст и го поглъща това хоро постепенно. Докато перничани гледат с примрели сърца тази водна вакханалия и преглъщат на сухо.

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Съгласни ли сте с идеята на кмета Здравко Димитров да тегли до 120 млн. лева заем?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close