Quantcast
Новини Пловдив » Маршрути » Маршрути » „Тигър на снеговете“ – едно забравено отличие, с което могат да се гордеят 5 пловдивчани
Без категория Важно Маршрути

„Тигър на снеговете“ – едно забравено отличие, с което могат да се гордеят 5 пловдивчани

Че такова животно – тигър, има и то отдавна е познато на хората е ясно. В нашия случай обаче става реч за тигрите, които населяват високите части на планините и най-вече в Хималаите. И то не точно за самите животни, а за едно заслужено звание, за едно голямо признание към хората, които в своята дейност като помощници в хималайските експедициии и не само те са минали космическата граница на 8-те хиляди метра, наречена от специалиститете „Зона на смъртта”. Едно отличие напълно заслужено, носещо името на този бозайник.

Както е известно, след като алпинистите откриха големите върхове на Хималаите и Каракорум и най-вече осемхилядниците, като поле за спортна изява, ние все по-често слушахме и четяхме за едни силни и смели мъже, наречени шерпи. В стремежа си за завладяването на най-високите върхове организаторите на експедициите от Великобритания, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, САЩ и редица още алпийски страни търсеха изключително много помоща именно на тези хора. Тогава тези местни жители все още нямаха необходимата алпийска подготовка и се използваха предимно като носачи на многотонния багаж на експедициите, който често надвишаваше десетте тона. Точно той трябваше да бъде пренесен от последното населено място до базовите лагери, които обикновено се устройваха между 4 и 5 хиляди метра.

С течение на времето някои от най-добрите шерпи постепенно възприеха това като професия и все по-често се включваха в помощ на алпинистите и в изнасянето на багаж и до изградените междинни лагери. А някои от най-изявените дори бяха включвани дори и в екипите, които се отправят и във финалните атаки, каквито са Норкей Тензинг, Наванг Гомбу, Пазданг Дава Лама, Пертемба…

В седмата по ред британска експедиция за първото изкачване на Еверест през 1938 г. шестима шерпи за първи път приминават границата на 8-те хиляди метра, като подпомагат алпинистите в изграждането на лагер VI /8290 м/. Отчитайки огромната помощ на тези смели и всеотдайни мъже ръководителят на експедицията големият Харолд Уилям Тилмън ги награждава със специален медал „Тигър на снеговете” и официално обявява това звание.

Ето и имената на първите 6 шерпи, получили това престижно звание: Норкей Тензинг, Ринцинг Лобеанчам, Вангди Норбу, Лакпа Тензинг, Да Черинг и Опо Ботина. Тъй като авторитетът на Тилмън е изключително голям сред алпийските среди това негово дело се възприема от всички експедиции и шерпите преминали тази граница се удостояват с това отличие. Едва 9 години по-късно /1947 г./ Непалският хималаийски комитет официално обявява това отличие и го приема като свое приятно задължение.

Ето и мнението на един от първите носители на това звание – легендата Нокей Тензинг. „Тилмън бе един издключително добър и спокоен човек. Всички шерпи много го обичахме. Той имаше невероятно гъста брада поради което всички го наричахме Балу /Мечка/. Той официално въведе званието „Снежен тигър” и учреди специален медал, с който всички преминали 8-те хиляди метра много се гордеехме”.

Навярно по-възрастните туристи и алпинисти си спомнят една книга, която се появи по книжарниците през 50-те години и много бързо се превърна в бестселър. Тази книга бе автобиографията на Норкей Тензинг, шерпът който заедно с Едмънд Хилари на 29 май 1953 г. стъпи на най-високия връх на планетата, на Еверест /8848 м/. Биографията си Тензинг бе разказал на английскаия писател Джеймс Рамзи Уилям.

Тази книга днес е библиотечна рядкост и трудно се намира на книжния пазар, но заслужава да се прочете от тези, които поради младостта си не са направили това и да се препрочете от тези, които още тогава са я прочели и то на един дъх. Впрочем наскоро издателство ВАКОМ преиздаде тази прекрасна книга.

В годините, когато алпинистите водеха безкомпромисна битка за първите изкачвания на 14-те осемхилядника специалистите са изчислили, че повече от 330 алпинисти, 300 високопланински шерпи и над 10 000 носачи са взели участие в тази битка. По това време званието „Снежен тигър” се ползваше с голямо уважение и за всеки шерп и алпинист бе въпрос на чест да бъде удостоен с него. И което бе много по-важно носителите на това звание бяха предпочитани при наемането им на работа в дадена експедиция.

В следващите години, когато комерсиализмът навлезе в алпинизма това звание, като че ли малко се позабрави. Въпреки това то не е отменено и всеки, който преодолее тази магическа височина от 8000 м. придобива това звание.

От 1981 г. когато и българските алпинисти се включиха в битката за най – високите върхове 48 наши алпинисти са изпълнили тези изисквания. Това са всичките ни 34 души, които са стъпили на един или повече осемхилядни върха. /Пълният им списък е публикуван в книгата „България на крачка от Хималайската корона”/ Към тях са и тези, които не са стъпили на най-високите точки на върховете, но са минали магическата граница.

По хронологичен ред това са: Огнян Балджийски /1981 г./ на вр. Лхотце, Людмил Янков, Трифон Джамбазов, Стамен Станимиров, Диньо Томов и Костас Канидис /1984 г./ на вр. Еверест, Господин Господинов /1990 г./ на вр. Нанга Парбат, Минко Занковски, Емануил Деянов и Тодор Тодоров /1990 г./ на вр. Броуд пик, д-р Карина Сълова /1999 г./ на вр. Шиша Пангма, Петър Унджиев /2010 г./ на вр. Манаслу, Иван Темелков и Мариана Масларова /2004 г. / на вр. Еверест.

Носители на това звание от Пловдив са: Христо Проданов от Лхотце /1981 г./ и Еверест /1984 г./, Иван Вълчев от Еверест /1984 г./ и Макалу /1998 г./, Петя Колчева от Чо Ойю /2004 г./ и Еверест /2009 г./, Жеко Вътев от Броуд пик /2001 г./ и Чо Ойю /2004 г./ и Мариана Проданова от Еверест /2004 г./

Доц. Сандю Бешев

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...