Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Непривично за деня, който никак не е светъл, но кой знае защо е тържествен
Важно Мнения Политика Съботен цикъл

Съботен цикъл: Непривично за деня, който никак не е светъл, но кой знае защо е тържествен

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Трудно ми е да чета мемоари, защото докато чета никога не ме напуска мисълта, че авторът им раздува, доколкото е възможно, собствената си роля в значимите събития, които описва. И обратно – омаловажава, доколкото е възможно, ролята на другите участници в събитието. Най-вероятно не съм прав, но си мисля още, че самоизтъкването е основната причина някой да се захване с писане на мемоари. Иначе се казва, че се прави в името на националната памет.

Ех, тази национална памет, колко личности и политически свръхамбиции е била принудена през годините, а и сега е принудена да понася.

Ще си позволя обаче и аз да опиша някои свои спомени, но повярвайте ми моля, без никакви претенции към националната памет.

Беше в края на последното десетилетие на миналия век и първото на този. Не беше първо мое задължение, но понякога шефовете ме изпращаха да ги представлявам на коктейли, вероятно считани от самите тях за маловажни. Може и да не ми вярвате, но никак не се радвах на тези възможности. Отивах сред чужди хора с чужди ми техни амбиции.

За да не се получи някакво недоразумение, по-точно объркване с коктейла като питие, ще цитирам енциклопедична дефиниция: „Професионално организираните коктейли обикновено събират на едно място хора от различни области, където приятната обстановка спомага за лесната комуникация.“

Обикновено изчаквах безплатните питиета да олеснят до максимума си комуникацията и си отивах с облекчение. Мисля си сега, че тази моя ненормалност най-вероятно се дължи на един завет на моя баща, много отдавна покойник. Когато в края на юношеските си години, с оскъдните си възможности тръгнахме по заведения, за да се почувстваме мъже, той ми каза:

не стой на масата, ако не можеш да платиш цялата сметка, която до този момент сте направили с приятелите ти!

Малкото са хората, които от собствен джоб могат да платят сметката на един коктейл. Още по-малко са тези, които могат, а и искат това безкористно. Коктейлите се дават в преследване на някаква цел. Най-вероятно за отсяване на полезните хора.

По време на едно от тези събития мой приятел, ресторантьор от висока класа, който по времето на др. Живков е уреждал коктейлните подробности на посолството ни в Париж, ми постави в ръцете чаша бяло вино. И ми каза, пак съвсем приятелски, че да присъстваш на коктейл с празни ръце, е неприлично.

Аз държах чашата пълна и наблюдавах действията на най-интересните за мен хора по тези коктейли. Те бяха десетина-петнадесет човека, възрастни мъже и жени. Пременяха се с най-приличното, каквото намерят в гардероба си и се смесваха с поканените на коктейла. Най-възторжено ръкопляскаха дори и на най-тъпите официални слова в очакване на същественото за тях.

Хапваха и пийваха най-апетитно от всички. Координираше ги Стефчо Автографа. Съобщаваше им къде и кога и къде по скалата на щедростта се намира организацията или ведомството, даващи коктейла. Най-веоятно и сервитьорите ги различаваха тези мними поканени, но сигурно и на тях им е било интересно да ги наблюдават.

И един висш политик, изключителен оратор, заслужил си титлата „човекът парламент“ виждах на почти всички коктейли, на които се налагаше да присъствам. Моят приятел коктейл майсторът ми каза, че този изтъкнат парламентарист с години не е вечерял за собствена сметка. Защото окрасявал почти всеки коктейл, а до него във всяка точка на страната го докарвала служебната му кола.

Сигурен съм, че и сега Стефчо има своята чета от доброволци, ако са още запазени тогавашните възможности хора от плебса да се промъкват на сборищата на избранниците.

Колкото и странно и нелогично да ви звучи това, върнах се в тези си спомени, като четях и гледах какво се случва в деня, в който всяка година тържествено отбелязваме годишнината от обесването на Васил Левски.

Стори ми се, че повечето официални лица присъстваха на тези официални церемонии някак принудено, като между чужди.

Е, най-естествени си бяха, както винаги, военните, нали при тях всичко си е по заповед по правило и по устав.

Г-н премиерът ни поднесе цветята си пред паметника на Апостола преди официалните тържества, вероятно, за да не е на едно тържество с критикуващия го президент. Стори ми се, че зорко внимаваше придружаващите го министри да не сгафят пак нещо като с винетките.

Велислава Дърева забелязала и отбеляза в мрежата, че Цветанка Ризова нарече в предаването си „Лица в лице“ денят на обесването на Левски светъл ден. Шаблоните олесняват, но подло засядат в съзнанието и понякога са коварни с прекалено рутинираните.

Велислава знае много и много и компетентно е писала и пише за Левски. Тя другаруваше с проф. Николай Генчев, историкът, който писа и написа най-вълнуващото за Дякона и Апостола. И двамата влязоха в остър конфликт с Николай Хайтов, който, неаргументирано според тях, беше локализирал гроба на Апостола под олтара на църквицата „Св. Петка Самарджийска“.

А и г-жа Ризова не е лишена от своята компетентност на телевизионен водещ. Светъл или тъжен, денят е обособен в календара и за него трябва да се говори тържествено с апломб. Както по коктейлите в приятната им обстановка е неприлично да си с празни ръце. Колко му е от „светлия“ ден на обесването да се стигне до обичайно тържество, където май е неприлично да си мълчаливо признателен.

Поклон и искрено уважение към писателката Здравка Евтимова. Умно, искрено, човечно и нешаблонно слово произнесе

Запомнил съм от нея изречението:“Безсмъртието на България е в усмивките на нашите деца.“ Ако ми се случи да си поговоря с нея, бих й казал, че много се надявам, за безсмъртието на България да допринасят и усмивките на нашите деца и внуци, които са принудени да се усмихват по чужбините. Те са много повече от децата ни, които се усмихват под родното небе.

И президентът ни не празнословеше. Каза, че във всяко време, в това число и в нашето време, както във времето на Левски има жадуващи свобода и правдини и такива, на които липсата на свобода и правдини е изгодна. Широко поле за действие има за личностите, които в днешните условия биха се решили да се борят до саможертва за свобода и правдини под девиза на Левски, ако спечелят, да спечели цял народ, а ако не, да загубят само те самите.

Да, но всички ние, почти без изключения, май предпочитаме само да говорим тържествено за Апостола. Тържествено и в повечето случаи кухо. Президентът не говореше кухо, но попрекали със съмненията си в чистотата и светостта на републиката ни. Не, че не е прав, но… За да не се получи някакво недоразумение – става дума в случая не за обичайната политическа дискусия, а за отдаване на почит пред първия ни национален герой.

И словото на г-жа Фандъкова, кметицата на София, беше смислено. Но защо го освиркаха? Мисля си, че защото в шествието на опозиционните политици, оглавено от г-н президента, по пътя на безсмъртието на Апостола от конака до бесилото са се включили и много такива, които присъстват на всички шествия и протести

Както го правеха забелязаните някога от мен доброволни попълнения на коктейлите. Най-вероятно и тези в София ги води и организира някоя невинна душа, като Стефчо.

И както хората от моите спомени ръкопляскаха, за да заслужат това си нерегламентирано присъствие сред изобилието, тези присъединили се към шествието, освиркваха. Вероятно и те, за да заслужат нещо. А някой е пропуснал да им обясни, че този път не са задължени да освиркват, защото е неприлично.

112

Коментари

Коментари

112

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Докога според вас ще продължи извънредното положение?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!