Споделял съм, че през последните години в местожителството ми има някаква хибридност. През зимните четири месеца съм горд жител на Кючюк Париж. През останалите осем, по-селскостопанските, съм селянин в Източното Средногорие. Боря се със земята и тя с мене.
В селото ни има две основни кафенета. Българското и Циганското. И двете ги държат българи, местни селяни, за които да се бориш със земята е упражнение за балами.
Посетителите на българското кафене са българи, местни селяни, които се гордеят с това, че в тяхното кафене циганин не стъпва. Посетителите на циганското кафене са местни новоселци, български граждани от циганския етнос, които пък се гордеят с това, че в тяхното кафене ходят и много българи.
И тази тяхна гордост в никакъв случай не е опит да избият някакъв свой комплекса за малоценност. Повечето от тях също са с хибридно местожителство. През по-голямата част от годината живеят около френския град Бордо и при нужда могат да се представят и като французи. Как живеят там, не съм ги питал.
Та, нашето село е вече наполовина циганско и тенденцията е един ден да стане цялото такова. И няма как да е иначе. Умират старите му коренни жители. Наследниците им вече са си купили жилища по нашите градове и по чужбините, а някои даже и в Барселона. Продават бащинията си на който иска да я купи. Искат само братята цигани. За повечето българи да живееш на село е упражнение за балами.
Но, както казахме вече, все още живеят българи и се стараят по всякакви начини да не изостават от гражданите. По мое мнение в техните представи това са техните преселили се в градовете съселяни.
Повечето имат профили в социалните мрежи и развихрят в тях бедничката си фантазия, не по-малко френетично от почти всички в тези мрежи. Но импровизират най-вече на живо в кафенето.
През миналата есен, когато се стягах да се прибирам в града за зимните месеци, в селото от уста на уста се разнасяше вълнуващ екшън. Как Фермерът застрелял кравата на Горския.
Фермерът е човекът, който има млечна кравеферма с хиляди крави, която непрекъснато увеличава, но се е отказал да назначава на работа свои съселяни, защото са непоправимо крадливи. Горският е горски, но има и собствено стадо овце за отглеждането на които наема цигани. На които според местните давал да секат в забраненото, за да му робуват по-евтино, а на българите не давал.
Местните хора и българи, и цигани, завиждат силно на двамата големи и нали ви е ясно колко силна омраза ражда завистта.
Българското кафене се сочеше като източник на трилъра с героичната съмрт на кравата на Горския. Сочеше се и името на прекия свидетел на разстрела, но в последствие се оказало, че в посочения в повествованието момент на титанична разплата той е бил на пазар в Одрин.
Сред овчето стадо на Горския вървяха и една черна крава с теленцето си. Пастирът бил получил заповед от самия Горски, като види, че не е наблюдаван, да пуска стадото да се напасе на корем в току-що раззеленилите се есенни ниви на Фермера. Да, но съгледвачи на Фермера забелязали такова едно нашествие и му съобщили.
Без да губи време, Фермерът яхнал мощния си джип и довтасал на местопрестъплението. Извадил пищова си и гръмнал в челото горката крава, за да не си губи времето да стреля една по една овцете. И наредил половината месо на кравата да се разпредели между работниците му, за да си го занесат вкъщи. А другата половина да се свари на курбан, който да се изяде от същите работници на място във фермата му. Като по време на гуляя да има музика, за да се чуе!
Зимата вече попремина и като се преселих преди дни във въпросното село и тръгнах из гората, видях стадото на Горския. Сред което се поклащаха две крави, миналогодишната и теленцето, което беше настигнало по ръст майка си. Циганинът, пастир на Горския, ми се зарадва и аз на него, другаруваме си по баирите. Каза ми, че казвал на хората от селото, че нито е влизал в нивите, нито кравата е гърмяна и все си е жива. Но те му казвали, че той не знае какво става в селото и по света, защото ходи по горите и защото в тяхното циганско кафене си говорят само глупости.
Някой беше измислил разстрела на добичето, а всички веднага с кеф му бяха повярвали, за да се порадват поне временно на нащастието на стопанина му. Бог да поживи кравата на Горския и нейната наследница, но какво се говори тези дни в Българското кафене.
Гешев, Гешев ще разплаче майката на корупцията в тая наша държава и до година-две ще ни вдигне пенсиите, ще видите. Той и на Иван Костов ще скочи, ще видите. Щял да съди Стив Ханке в самите САЩ. Черния Иван! Кой ще те пусне тебе в САЩ, бе Иване?
И Петър Стоянов и той. Толкова години не искаха и да се погледнат с Иван Костов, а сега признавал неговата роля за присъствието ни в ЕС и НАТО. Като им напече и на двамата, отново се зауважаваха.
Гешев каза по телевизора – не дели хората на премиери, министри, богати или социални. Мачкат ли закона и той тях ги мачка.
Глупости, глупости говориш, казва един на друг, който твърди, че Гешев и Б. Борисов са се договорили да се правят, че не играят комбина. Това са хибридите на комунистката Нинова и ти с простата си глава им вярваш, не отстъпва първият. И за да подчертае компетентността си, добавя – не ги ли виждаш тия, бе. Вече трийсет от тях са кандидати да станат председател на партията им. Властта ги блазни тях, а ти си мислиш, че мислят как на тебе да ти е по-хубаво…
И оня, дебелият, военният министър се изпъчи на Бойко, ама като усети, че Бойко няма да му се даде, миряса. Защо вкарвали в ареста само министри и важни чиновници само от неговата партия ВМРО. Ама нали си спомняте, че имаше един български филм „Мера според мера“.
И там даваха как четниците на ВМРО отидоха уж да помагат на Кемал Ататюрк, пък обраха половината Истанбул
Даваха ги как марширумат на връщане с откраднатите огромни огледала и салонни часовници.
Тя и тази журналстката, дето я свалиха от правителствения самолет за Гърция… Тя трябва да е била човек на Нинова със задача да зарази и свали правителството. Абе, като виждаш, че кашляш корона вируси, къде си тръгнала с първите хора на държавата и дипломацията… И мислиш, че няма да те усетят.
Той, тоя корона вирусът дошъл и при комшиите. В Гърция го имало, в Сърбия и Румъния го имало, оня доцентът, дето всичко знае за болеситете, каза по телевизията, че и у нас ще дойде. Да е бясно куче, да затвориш вратите и прозорците и да се скриеш от него, докато пукне, ами то вирус…
И в Кючюк Париж така си говореха моите приятели. Гешев всеки момент ще скочи и на Иван Тотев, майна, вече са се разбрали с Бойко да го разпита откъде са му хотелите и милионите, уверяваха ме те
Като питах откъде знаят това, те ми казаха, че щом едно нещо, което всички го знят, само аз не го знам, да си помисля доколко ми е обзаведен вторият етаж. Градските всезнайковци са по-печени.
На времето приписваха тази притча на др. Тодор Живков. Бил я разказвал на Политбюро като методика за управление на масите. Един човек вървял на някъде, като държал в ръката си и непрекъснато тръскал една торба. Питали го какво носи в нея. Той казал – плъхове. Питали го защо тръска торбата. Той казал – защото ако спра да я тръскам, те ще се успокоят и ще я прегризят и ще избягат.
Сега си мисля, че вероятно е носел плъховете в някоя лаборатория, като опитни, за да се изследва върху тях така нужната ваксина срещу корона вирусите. Защото ако е подпомагал създаването на лекарство срещу завистта, щеше да води кравата на Горския. Без да я тръска, разбира се, защото това дори за логиката на всезнайкото е невъзможно.
Ако пък се е опитвал да подпомогне търсенето на ваксина срещу масовата гражданска и политическа неграмотност, е трябвало да води под конвой легионите пиари. Които, вместо да улесняват информирането и разясняването на обществените процеси, точно изчисляват простотията електорална и непрекъснато я подхранват. Нали за това им плащат, а и те деца хранят.
Зареждане ...
