Quantcast
Новини Пловдив » Градът » 142 години по-късно дългът зове да помним святото дело и саможертвата на героите
Градът Мнения

142 години по-късно дългът зове да помним святото дело и саможертвата на героите

С тържествено честване пред паметника на Руските освободители на Бунарджика, молебен в катедралния храм „Света Богородица”, отслужен от Знеполският епископ Арсений, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища и два празнични концерта пред общината, Пловдив отбеляза 142-та годишнина от Освобождението от османско владичество и Национален празник на България – 3 март.

Стотици пловдивчани се качиха на Бунарджика, за да почетат героите, загинали за сбоводата на България.

Официалното слово по повод 142-та годишнина от Освобождението на България произнесе председателят на Общинския съвет инж. Александър Държиков.

Уважаеми г-н Кмет на гр. Пловдив,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми г-жи и г-да Народни представители,

Ваши Превъзходителства,

Уважаема г-жо Областен управител,

Уважаеми г-н Генерал-майор,

Уважаеми г-жи и г-да Общински съветници

Уважаеми г-да Районни кметове,

Уважаеми съграждани и гости,

Има дни в историята на българският народ, които оставят трайна следа и превратностите на времето не могат да ги заличат от съзнанието ни. За нас 3-ти март 1878г. e не само подписването на Санстефанския мирен договор. За нас 3-ти март e дата свещена, белязала нашето Освобождение, ден – най-съкровен в календара на българската национална история, въплъщение на едно начало, възкресение на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода; народ, чиято висока самобитна култура е подложена на унищожение. На днешния ден, благодарение на хиляди знайни и незнайни герои е поставено началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили, държава, която отново заема своето място на картата на Европа.

Преди 142 години на този ден България възкръсна от пепелищата на 5-вековно робство, погълнали хиляди и хиляди свидни български синове и дъщери. Но дори и в най-тъмните години на робството българският народ успя да съхрани своята вяра, език и традиции и не чакаше даром да получи свободата си. Актът на Освобождението е бил и винаги ще бъде непреходен извор на национално самочувствие, защото дори в робските окови българският дух несломимо вярваше в изконното си право на свобода.

Пътят към свободата не е лек. Началото е икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато балканските и тракийски селища стават стопанското сърце на османската империя. Следва борбата за национална просвета, когато във всяко българско селище се създава училище със свой даскал и учебници на родния език, за да дойде след това и църковно – националната борба, когато във всяка църква служи свещеник на родния език, а през 1870г. българите имат вече своя Екзархия.

Българската държавна традиция оживява с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, училища и общини, макар и в условията на робство, успяват да се изградят като самобитни национални институции. Пътят към свободата преминава и през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото движение, през нелегалните комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея. 3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци се сражават в руската армия в името на България!

Българската свобода има своите герои, които ние днес почитаме, свеждайки смирено глава. Наш дълг е да помним тяхната саможертва. В дни като този дълбоката човешка признателност не познава граници. Историята има една истина за войната от 1877-1878г. и нищо не може да заличи факта, че свидните синове на руския, румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския народи положиха костите си за нашата свобода и намериха последен покой на българска земя.

Ние в Пловдив сме горди, че всяка година на 3-ти март почитаме паметта на това място, където през м. септември 1881 г. е открит първия паметник в прослава на руско-турската война и освобождението на България.

В ден като днешния повече от всякога сме горди, че сме потомци на славен и борбен народ. Длъжни сме да тачим своята история и да не забравяме тези дни, носещи дух на патриотизъм. Прекланяме се пред геройския подвиг на борците за свобода, които с върховна саможертва и любов към отечеството, с храбър и непреклонен български дух, извоюваха свободата ни!

142 години по-късно дългът зове да помним святото дело и саможертвата на нашите предци. Отговорността изисква да следваме идеала „за чиста и свята република” и да предаваме на бъдните поколения завета на свободата. Наследниците ни трябва да знаят и тачат спомена за славните революционери, които чрез своята преданост и нечувано себеотрицание отдадоха живота си в името на силна и щастлива България! Нека засвидетелстваме своята безгранична синовна почит и уважение, пожелавайки си мир и светло бъдеще!

Поклон пред загиналите за Свободата на Родината!

Да живее България!

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...