Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 3
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 3

Нощна Джакарта

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. По време на карантина един прозорец към света е чудесна опция за оправяне на настроението.
Приятно четене.


И така….На път с нашия гид Христо Колев

След сериозната част от пътуването до Джакарта имахме достатъчно време да се потопим в дебрите на индонезийската столица. Един от мегаградовете в света (населението на самия град е около 10 млн. души, а с покрайнините наброява над 30 млн.). Цялата тази човешка маса е в непрестанно движение, поради което придвижването в самия град е изключително трудно. Нищо не може обаче да спре туриста и ето как се озовахме по средата на огромно шосе, проправяйки си път между камиони, коли, мотори, бусове. Тротоар отново липсва и не след дълго се оказахме в странната ситуация да гоним автобуса, който всъщност преследваше нас в същата лента. Е, някак оживяхме и се наместихме удобно в климатизирания и сравнително празен автобус, само за да открием, че не води където трябва… Нищо, слязохме, вървяхме още малко по булеварда и взехме друг. Там стана интересно – привлечен от приятната идея за свободна седалка, аз мигом се наместих на първата изпречила ми се такава. На секундата обаче по мой адрес започнаха викове, чудесии…; оказа се, че автобусите в Джакарта са полово сегрегирани, с отделения за мъже и жени. Аз се бях набутал в женското… Няма как, отидох при събратята си, за да открия, че там е препълнено. След няколко спирки не можеше да се диша вече, а в женското отделение спокойно си седяха 4-5 дами… Животът невинаги е справедлив.

Любопитен български турист в Джакарта

Някак доживяхме и слязохме на нашата спирка. Адско пътуване, но си струваше категорично. Целта беше Монас, националният монумент на страната, символ на независимостта от Холандия през 1945 година. Нащракахме се на небостъргачите и се качихме на самия монумент, откъдето се разкриват феноменални гледки към нощна Джакарта (оттам е заглавната снимка на тази статия).

Ето го и самия Монас

След Монас и известно мотане по нощния пазар на Джакарта се върнахме в хотела, за да се приготвим за следващия ден. Самият той донесе много слънце (изгорях!) и още повече усмивки. Разделени на отбори, трябваше да изпълняваме различни задачи в парка Таман Мини Индонезия Инда, огромно съоръжение, замислено като музей на открито на цялата страна. Всяка област си има своя кът, което предвид мащабите на държавата, е огромна площ. Има езеро, островите в което формират 3D карта на Индонезия, безброй храмове и разнообразни чудесии.

Западна Ява
Къщи от Папуа

Там някъде ме заведоха да опитам CFC, местната версия на KFC, която беше далеч по-добра от оригинала. Хапнахме обилно и даже остана време за лифта, който минава над целия парк и от който се виждат всички красоти на мястото.

Остров Суматра от птичи поглед

Последва наглед безкраен преход обратно до Бандунг, където една малка група от прекрасни хора взе спонтанното решение да използва максимално идващия свободен ден и да отиде на…вулкан. Изборът е широк, в Индонезия вулкани – с лопата да ги ринеш. Спряхме се на Тангкубан Пераху (Обърнатата лодка). След ранно ставане и поради засиления апетит на част от членовете на групата не толкова ранно тръгване се оказахме на кратера точно когато мъглата се вдигаше. Усещането е наистина магично. Няма туристи, а от кратера се издига пара, долавя се силна миризма на сяра, а околните остри върхове се губят в облаците. Феноменално изживяване…

Вулканът Тангкубан Пераху

Прекарахме на вулкана много повече от предвиденото време. Снимахме се, пазарихме се с местните търговци на сувенири, които незнайно как говорят всеки език под слънцето. Качихме се на всяка панорамна площадка, попивахме с поглед красотата на мястото. По някое време взе да се пълни с посетители и решихме, че е време да се връщаме. Хубаво, ама кое такси ще се качи до вулкан? Последва двукилометров преход през джунглата, за да стигнем до полянка със заведенийца. Тук гладът си каза думата и стана време за индоми – безумно вкусни индонезийски нудли с яйце. Вулканът явно се отразява добре на апетита и скоро порциите бяха в историята.

Джамия на върха на вулкана
Дивото зове

Епопеята продължи с хващане на нещо като открит автобус, който да ни остави на главния път за град Лембанг. Оттам се спазарихме с шофьор на раздрънкана маршрутка да ни закара до самия град, откъдето да хванем такси до хотела в Бандунг. Покрай пътя кипи живот – хора продават, купуват, карат се, гледат деца, гледат ориз, ядат джакфрути… В крайна сметка се добрахме благополучно до хотела и решихме да завършим подобаващо с топване в басейна. След целия този ден това си беше истински рай.

За съжаление, малко след това трябваше да хващам бусче за летището в Джакарта, защото рано на следващата сутрин ме чакаше полет за Сингапур. Сбогуването беше наистина тежко, не е за вярване колко силно може човек да се привърже към други хора само за седмица. Познати и непознати ми носеха подаръци, за пореден път бях смаян от топлотата и сърдечното отношение на тези хора към един чужденец, дошъл от другия край на света. Нямаше как, бусчето дойде и след дежурното задръстване на магистралата ме остави на Терминал 3, където щях да пренощувам в друга чудесия – Капсула Хотел, където спиш в малка капсула, усещането е като в космически кораб.

Хотелът с капсулите в Джакарта

Излитам към Сингапур, Града на бъдещето, благодарен за невероятното посрещане и незабравимите емоции. Оставям в Индонезия приятели, от онази рядка порода, които само с присъствието си те карат да се усмихнеш до уши. Повече от щастлив съм, че имах уникалния шанс да се докосна до тази изумителна култура и великолепна страна. Напускам Индонезия замислен дали ние в Европа, имайки всъщност всичко, не изпускаме това, което ни прави наистина живи. Онзи непринуден оптимизъм, който се чете в погледите на повечето индонезийци, с които общувах. Благодаря ти, Индонезия, за това велико преживяване! Това пътуване за пореден път ми доказа, че най-хубавите неща в живота не са неща…

Terima kasih, Indonesia!

Още новини по темата

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 1

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 2

112

Коментари

Коментари

112

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Докога според вас ще продължи извънредното положение?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!