Новини Пловдив » Важно » Константин пред Plovdiv-Press: Пандемиите са вдъхновили изстрадани шедьоври, ще надживеем и COVID-19
Важно Интервю Култура Палитра

Константин пред Plovdiv-Press: Пандемиите са вдъхновили изстрадани шедьоври, ще надживеем и COVID-19

"Скрит" - най-новата творба на Константин.
"Скрит" - най-новата творба на Константин.
  • „Вибрации в склада“ беше една от най-успешните ми изложби
  • Не рисувам по поръчка, импровизирам, а заглавията идват сами
  • За мен най-голямото вдъхновение е реакцията на хората, след като видят картините ми
  • Сигурен съм, скоро и ние, българите, ще имаме творци, които ще се търгуват на аукционите за много милиони
  • Уча се от най-големите в съвременния авангард

 

Константин Константинов е представител на младото и талантливо поколение пловдивски художници, но както баща си Анастас Константинов, винаги е бил „вълк единак“ в разбирането си за правене на съвременно изкуство. Затова почеркът му не може да се обърка.

Магистър по изящни изкуства от Великотърновския университет „Кирил и Методий“ през 2011 г. През 2007 година печели трета награда в Четвъртия национален конкурс за млади художници и писатели „Духът на пролетта“ в памет на Жорж Папазов в категория „Изкуство“.

Константин е роден през 1985 г. в гр. Пловдив, но за кратката си все още биография има забележителните 14 самостоятелни и групови изложби, като последните две в германския град Триер и в тютюневия склад на Тотал спорт в Пловдив бяха забележителни с успеха си. Излагал е свои платна и в галерии в САЩ.

За него проф. Аксиния Джурова казва, че няма как да объркаш, че е от Пловдивската школа, с изразения усет за цвят и за композиция. В същото време творбите му пръскат много по-силна експресия, което пък го доближава до митичната краска на един друг пловдивчанин – Енчо Пиронков, който с Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов формира „Великолепната петорка“.

Разговаряме с Константин в огромното му ателие в индустриалната част на район „Тракия“, разположено на цял етаж в промишлена сграда. 

 

 

Интервю на Спас КУЗОВ


 

Събра ли вдъхновение за нова изложба? След успеха на „Вибрациите в склада“ май е трудно?

– Аз вдъхновението си го имам. „Вибрациите в склада“ беше една от най-успешните ми изложби, които съм правил. Било като медийно отразяване, като продажби, като цялостна реализация. След много работа, се получи. Изложбата в склада на „Тотал спорт“ беше перфектна като организация от страна на домакините, получи се страхотна атмосферата. Даже някои посетители ми казаха, че все едно са в някоя от галериите в Ню Йорк. „Вибрациите“ бяха веднага след германската ми изложба, която направих в Триер и която също беше много успешна. Тези успехи сами по себе си пораждат вдъхновение. Заредиха ме с много творческа енергия и последните три-четири месеца съм направил картини за повече от една изложба.

– Тоест, да чакаме нова изложба?

–За момента нямам планирана нова изложба, но имам картини за повече от една, правя и рисунки с туш, с всякакви материали – пастели, моливи, акварели, които са с много по-различно излъчване. Експериментът е във всички посоки.

Имаш ли някакво постоянно вдъхновение, или се вдъхновяваш по конкретни поводи или житейски ситуации?

–За мен най-голямото вдъхновение е реакцията на хората, като видят картините ми. Това означава, че съм успял да постигна контакт с тях. Защото всяка картина е стремеж към общуване, търсиш някакъв диалог, директен контакт. И ако си успял, реакцията говори повече от всякакви думи. Аз му казвам заряд за ново рисуване. Освен това, когато картината вече е готова и „улучена“, това също те зарежда да започнеш нещо ново. Има и обратното, разбира се. Когато нещо не се получава, то се върти 24 часа в съзнанието ти. Мислиш го постоянно. И в един момент то се появява и разбираш, че трябва веднага да започнеш да рисуваш. И нещата се получават.

Ставаш ли нощем „за да не изпуснеш мига“, както правят поети, композитори и други творци?

–Ставам. Нощта има друг заряд. Даже много често си рисувам по цяла нощ на тишина, понякога и на тиха музика. Особено лятото, защото тук е малко топло през деня (етажът на студиото няма климатици), но пък през нощта е чудесно. Понякога идвам в полунощ и рисувам, докато започне да се зазорява.

 

Твърдиш, че не рисуваш по теми, а импровизираш, но във „Вибрациите“ сюжетната линия беше смайваща. Без да съм експерт, бих нарекъл внушенията експресионистичен екшън с много фентъзи внушения от цветове и форми?

–Да, импровизирам, заглавията сами идват, гледам да са „уцелени“, сами да се избистрят. Като завърша картината, с дни я наблюдавам, докато заглавието не излезе само. Не ми пречи дори, ако някой друг назове името. Даже за мен е чест, че съм провокирал въображението на някой друг да напасне заглавието. Това се чувства.

Изложбата я подредихме така, че всяка картина бе на правилното си място в пространството, за да се получи цялостното въздействие на експозицията.

Рисуваш ли по зададени или по злободневни теми?

– Не рисувам нещо, което не ме вдъхновява. Даже не гледам новини и ежедневни теми не ме вълнуват. Имам и картини със социален сюжет, но той е по-скоро общочовешки. Опитвам се, като дойда в ателието, да си вляза в моя свят и тогава границите падат, започваш да рисуваш.

"Чернобил" е вдъхновена от трагедията в атомната централа в СССР
„Чернобил“ е вдъхновена от трагедията в атомната централа в СССР

Има една-единствена картина, която съм рисувал по нещо като тема, и тя се казва „Чернобил“. След като изгледах сериала за аварията в ядрената централа, това ме разтресе и взех четката, защото филмът ми въздейства

Иначе са ми предлагали да рисувам по зададени теми, но винаги съм отказвал, защото изкуство не се прави по поръчка, а с вдъхновение. Надявам се и за в бъдеще да мога да си позволявам да рисувам, както усещам нещата, а не както някой ми ги задава.

Много е трудно да изградиш собствен, разпознанаем облик, особено след като баща ти е бил един от големите съвмеренни български художници. Ти как успяваш, твоят почерк не може да се сбърка с този на Анастас, но в същото време излъчването на твоите картини има нещо и от него. Как ще коментираш тази констатация на някои критици?

–От него съм научил много, защото баща ми беше цяла планета в изкуството. Но в същото време съм се учил и от много други водещи автори, главно експресионисти, неоекспресионисти, сюрреалисти и много други водещи творци в съвременния авангард. Като Едуард Мунк, Франсис Бейкън, Франк Ауербах, Жан Дюбуфе, Никола дьо Стал, Маноло Миярес, Моне, Толуз Лотрек, Баския, Сай Туомбли, Ротко и много други…

Румънският поет и филосов Никита Станеску също вдъхновява Константин със своето търсене на Сътворението.
Румънският поет и филосов Никита Станеску също вдъхновява Константин със своето търсене на Сътворението.
Това платно с работно заглавие "Анархия" подсказва накъде се е насочил в търсенията се Константин. Определено показва размах и смъкване на границите.
Това платно с работно заглавие „Анархия“ подсказва накъде се е насочил в търсенията си Константин. Определено показва размах и смъкване на границите.

Но най важното е, че няма хиляда начина за рисуване, има един начин и това е твоят начин!

Наблюдавам галериите в Лондон, Ню Йорк, Шанхай. Защото всички говорят „българско изкуство“. Добре, но за да си успешен, трябва да следиш световните процеси в изкуството като цяло. Не само в живопис, но музика, литература. Това вдъхновява, това те прави актуален, интересен. Важно е всички тези неща да ги пречупиш през собственото усещане. Защото навремето бяха много модерни инсталации, но вече отшумяват и всичко се връща върху традицията – маслена боя върху платно. Не че и в инсталациите няма интересни идеи, но когато си добър художник – всичко може да ти е изразно средство. Дали ще хванеш евтини неща от боклука, или ще вземеш най-скъпите бои, няма значение, щом работата е добра. Бяха ни отрекли, че боя върху платно е демоде. Но се оказа, че не е така, както каза още преди 40 години големият Димитър Казаков– Нерон, живописта никога няма да умре. Това не пречи следващата изложба да пробвам някаква нова форма. Това са просто изразни средства. Художникът работи със своята чувствителност, а не с боите и четките. Най-важният инструмент е как усещаш нещата.

Вероятно това, което ти си разпознал в моите и картините на баща ми, е връзката с цветовете, но въздействието, което аз търся, е много по-различно.

От друга страна, един творец, за да се развие, трябва време. Ако се вгледаш в картините ми, ще видиш още много допирни точки с много други автори, “Изкуството се ражда от изкуство”, както казва големият Илия Бешков, така че това не е самоцелен процес, а преживяно истинско творчество, което да бъде послание в бъдещето и след 100 години.

Има десетки големи български художници, които са направо „жестоко“ забравени.

Но за да си добър автор, трябва да си постоянно в крак с времето, също така да знаеш какво се е правило преди теб в изкуството и да се променяш.

Ако баща ти беше жив, какъв съвет би му поискал сега, като художник, а и като син?

–Бих го прегърнал. Бих му искал много съвети, бих коментирал с него идеи. Той често идваше тук и се вълнуваше, но беше и много критичен, защото беше прям човек. Ако нещо не му харесаше, той щеше да е първият, който да ми каже: Това не става. Но не само от него, бих искал да срещна много други големи автори, защото той заслужава да бъде сред най-големите в света. Примерно за една експресивна живопис вдъхновение може да ми даде Пийт Мондриан, който рисува абсолютно геометрични форми.

В момента върху какво работиш?

Най-новата ми готова картина се казва „Скрит“ и участва в конкурса „Баналността на злото в нашето ежедневие“, организиран от един доста известен световен фотограф. Финалната изложба е в Берлин. Научих за това точно когато правих тази картина, оказа се, че е доста свързана с темата, затова участвах и доста добре вървя в класирането за финалната изложба, която ще е през май, поне засега. В условията на пандемия, не е ясно. Повтарям, че картината не е правена специално за конкурса, но усетих, че това е перфектната работа по тази тема.

Кои герои на нашето време би желал да нарисуваш?

–Предпочитам на този въпрос да не отговарям. Рисувам свободно, ако някой се припознае – добре.

Ще ти задам един въпрос по тема, от която трепери цял свят. Би ли нарисувал коронавирус?

–(смее се) Ще ти покажа нещо по темата, картината ‘Virus panic’ . Тук коронавирус по-скоро не вирее, защото има бои, рисувачни материали, които го убиват. Може в ателието да направим център без коронавирус. Пандемията ще отмине, но ние трябва да се съхраним като хора, да съхраним изкуството. Изкуството е вечно, защото съхранява човешките емоци и памет.

За големите епидемии в Средновековието и в началото на 20 век знаем от историята, но най-вече от произведенията на големи творци. Смразяващата с красотата си колона на Чумата във Виена. Чумата убива около 200 млн. души през 14 век. Идва от Азия по Пътя на коприната, както сега от Китай. Пренасят я търговци в Генуа, Венеция, Сицилия, а после тръгва из Европа. Дежавю. На запад в големите градове едни от най-красивите паметници са тези на Чумата, защото са изстрадани.

Virus-panic

Кога ще дойде времето, когато можем с гордост да отбележим, че творба на български автор е продадена за милиони на голям търг?

–Дай, Боже, да е по-скоро. Ние примера го имаме с Кристо, въпреки че той много не се свързва с България. Но примера го имаме и можем само да го следваме този човек и да се учим от размаха в изкуството, което прави. Трябват ни грамотни и талантливи куратори, които да презентират българските автори по света. Примерно сега Китай има 3-4 автори в топ 10 сред най-скъпопродаваните съвременни автори, има няколко германци. Най-пресният пример за нас може да е Румъния, където в Клуж школата се наложи и няколко автори вече продават картини за милиони. Това са момчета по на 43-44 години и вече са утвърдена група сред съвременните автори. Единият от тях вече е в Сотби на много сериозни цени. Но те станаха видими за света, а ние още не сме, нас големите къщи ни заобикалят. Аз си пиша с известни куратори, някои от тях каня да минат през Пловдив, но повечето не минават, защото не ни виждат на картата. Стигат до Сърбия, Румъния, но не идват тук.

Защо, цяла година бяхме Европейска столица на културата, не се ли усети?

–Бяхме и на Венецианското биенале, но ефектът е нулев. Не говоря за качеството на изкуството, а само за ефекта. Така и с Европейската столица на културата – получи се нещо като слабо масово мероприятие, насочено, но не много удачно, към масовите туристи. Но и туристи не успяхме да привлечем. Единственото, което ме впечатли през изминалата година, беше изложбата на група германски художници, сред които големият Герхард Рихтер, но и това не беше рекламирано достатъчно. Хората така и не разбраха, че в Пловдив гостува един от най-скъпите и влиятелни съвременни германски художници. Но може би аз не трябва да давам съвети по тези теми, защото никой не ми ги е искал и никой от организаторите на Европейската столица на културата не ме е потърсил.

112

Коментари

Коментари

112

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Докога според вас ще продължи извънредното положение?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!