Quantcast
Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: Сингапур, където бъдещето е вече вчера
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: Сингапур, където бъдещето е вече вчера

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. По време на карантина един прозорец към света е чудесна опция за оправяне на настроението.
Приятно четене.


Всяка страна си има свой начин да се представи на Негово величество туриста. Някои печатат рекламни брошури, други снимат филми и видеа, трети градят грандиозна инфраструктура… Е, Сингапур те посреща с дружелюбното приветствие ,,Смърт на всички трафиканти на наркотици!”. С огромни червени букви и три удивителни знака. Този мил поздрав за добре дошъл се мъдри на декларацията, която попълваш в самолета на път за страната. След първоначалния лек шок и прилежно прочитане на всички неща, които са строго забранени за внос/износ/правене/мислене, посетителят се отпуска в седалката си и започва да се диви на безкрайното наглед море под себе си, което някак внезапно свършва, а точицата насред него се оказва остров, покрит от гора от стомана и стъкло.

Честно казано, не вярвах, че ще отида до Сингапур. Азиатският икономически тигър, както го наричат, беше една дългогодишна мечта, която някак неочаквано се сбъдна. Проучвайки полетите от Берлин до Индонезия, където отивах на международна студентска конференция, и обратно обаче, установих, че мога да си уредя доста дълъг (над 13 часа) престой в Града на лъва (така се превежда името ,,Сингапур” от санскрит). Друга основна причина бе фактът, че там живее Кайла, моя добра приятелка от филипински произход, която от години ме канеше да я посетя и ми беше обещала пълен тур из целия град. Всичко това изглеждаше твърде примамливо и ето как на връщане от Индонезия се озовах на паспортния контрол на летище ,,Чанги”, Сингапур.

Чудесата на Сингапур започват още от летището

Драконовските мерки за сигурност продължават и на земята. Взимат се пръстови отпечатъци, лицето се сканира, служител с каменнa физиономия задава въпроси в стил американски криминален филм. Дори и да не пренасяш нищо нередно, цялата обстановка те кара да се чувстваш като криминален субект. Отдъхвам си с облекчение, когато минавам контрола и продължавам към Кайла и нейния приятел Елтън, които ме чакат в залата за пристигащи. Оставяме куфара на съхранение и е време за първа спирка от запланувания грандиозен тур. Оказва се, че това е самото летище. ,,Чанги” – освен че е ,,най” в няколко категории – най-натоварено, с най-изгодно географско положение, най-модерно и какво ли още не, се оказва и най-развлекателното летище в света. Тук има молове, градини (под градина разбирайте средноголям градски парк) и, разбира се, водопад. Естествено това е най-големият изкуствен водопад на закрито. Нищо чудно, че хиляди пътници дори не напускат летището по време на дългите си трансфери. Моята цел обаче беше по-различна – да отгърна леко булото на истинския Сингапур, надявах се да открия какво се крие зад тази лъскава и модерна фасада.

Летище ли бе да го опишеш?

Сингапур е синоним на ,,прогрес”. Държавата получава независимостта си от Малайзия през 1965 година и за едно поколение се превръща във водеща световна икономика. Днес на мястото на някогашните рибарски колиби и джунгли се извисяват някои от най-разпознаваемите сгради в света. Причината – изключително изгодното географско положение на Сингапур и желязната ръка, с която е ръководен. Бъдещето вече е тук и това се забелязва още щом напуснеш летището. Сложна система от ескалатори те води до МРТ, нещо като влак, който през повечето време е под земята. Шофьор липсва, а вагоните се прикрепят един към друг с магнитно поле. Страхотните ми домакини ме бяха запасили с еднодневна карта за всички видове градски транспорт. Още на входа на метростанцията обаче се сблъсках с една от най-известните особености на Сингапур – забраните, правилата и глобите. Забраните тук са на всеки ъгъл, а глобите са нещо като национален спорт. Последните се изплащат в момента на нарушението, а за нарушители следят десетки хиляди камери, дебнещи нявсякъде по улиците.

В Сингапур най-строго са забранени дъвките, хвърлянето на фасове, уринирането в асансьор, внасянето и консумацията на храни и напитки (дори вода!) в градския транспорт, а съвсем доскоро и хомосексуализмът и самоубийствата. Положителното на цялата работа е, че навсякъде е почти стерилно. Някак нереално, несъзнателно търсиш я угарка от цигара, я пликче, я празно шише…

Освен че е ултрамодерен, Сингапур е и страшно скъп. Точно по тази причина се бяхме насочили за обяд към традиционен китайски пазар за храна в сърцето на Чайнатаун, китайския квартал на града. Четирите големи народности в страната са малайци, индуси, тамили и китайци, като последните съставляват най-голям дял от населението. Самият Чайнатаун е безкрайна поредица от сергии, магазинчета, дюкяни, навсякъде се виждат прословутите китайски фенери (не тези от Амстердам, а онези червените с йероглифите). Усещането е много автентично, даже не ми се вярва, че се намирам в Сингапур. Това е едно лице на страната, непознато на повечето туристи, идващи тук. Избираме различни вкусотии от няколко щанда и е време да напълним стомасите. Тук се намира и единственото заведение за бързо хранене в света, удостоено със звезда ,,Мишлен”. В чиниите присъстват пилешки късчета с нещо бяло, непознати зеленчуци с нещо кафяво, подозрителна супа с плаващи в нея листа. Гарнитурата, разбира се, е от ориз. Преглъщам тежко. Here we go again. За пиене има жълта напитка със сладникав вкус. Вкусна е, одобрявам. Отнякъде изскачат пържени пилешки стъпала. Да съм опитал, щял съм да си оближа пръстите, твърдят домакините. Опитвам, не повтарям… Останалата част от менюто е супер, обядът протича без по-нататъшни произшествия.

 

,,Интересен” обяд по китайски

По-нататък из Чайна Таун има още сергии, градини, пазари. Продават се гривни, октоподи, гущери и други непонятни и неразпознаваеми стоки. Все едно си в малък Китай…почти. Долавям тънката разлика, след като се шляем известно време из квартала. Това е някак по-чиста, по-подредена и по-малко пренаселена версия на Китай. На пръв поглед цари огромен хаос, но веднага личи, че всъщност сме в Сингапур – даже в движението на човешките маси по улиците има някаква подреденост.

Цветове и шарки в Сингапур

Кайла е подготвила следобедна изненада – ще ходим да научим бъдещето си в традиционен китайски храм. В съседство до него се мъдри пищно индуистко светилище, украсено с всевъзможни позлатени фигури на всички богове и богини от индуистката митология. На влизане в китайския храм получаваш кутия с пръчки, както и две клечки. Събуваш се, сядаш на килима и ритуалът започва. Намисляш си въпрос, след което хвърляш клечките. Ако се паднат и двете откъм оцветената страна, отговорът е положителен. След първоначалния неуспех хвърлих още няколко пъти, с надеждата да измамя клечките, но така и не ми провървя… Следващата част от ритуала се изразява в продължително, ритмично друсане на кутията с пръчки, докато всички изпаднат и остане само една. Тя се занася на побелял китаец в другия край на светилището, който според знаците по нея ти дава лист, на който на английски и китайски е написан твоят късмет. Той, от своя страна, може да бъде добър (като на Кайла), среден (като моя) и лош (като на Елтън), като в последния случай трябва бързо да го изгориш на клада, за да прогониш лошия късмет, или джос.

Даже и небостъргачите са различни в Чайна Таун.

Колкото и да е запленяваща историческата и традиционна част на Сингапур обаче, грехота ще е да съм бил в страната и да пропусна това, с което цял свят знае тази малка точица на върха на Малайския полуостров – Марина Бей, или мястото, където научната фантастика оживява, а бъдещето се превръща в реалност пред очите ни. За да стигнем дотам, трябваше да се спуснем отново дълбоко в дебрите на сингапурското метро. Поради липсата на достатъчно територия за близо 7-милионното си, постоянно растящо население, властите използват площта на страната по единствения възможен начин – вертикално, като почти всяка сграда е небостъргач, като допълнително ежегодно се закупува земя от Малайзия. Метрото е на няколко нива, всички те са свързани с безброй ескалатори и асансьори, като навсякъде има строга дисциплина при нареждането по стълбите или качването във вагоните. Вътре е клинично чисто, специални места са запазени за бременните жени, хората с увреждания и възрастните пътници. Всяка (всяка!) метростанция разполага с поне един мол с колосални размери. Въобще съвременната сингапурска култура ми се стори твърде… молоцентрична. Хора от всички възрасти прекарват всяка минута от свободното си време в тези вездесъщи търговски и развлекателни центрове, срещат се и общуват там, там спортуват, хранят се, събират се и се разделят… Не след дълго перфектната транспортна система ни изплю точно до “Gardens by the Bay”. Каквото и да си чел и гледал за Сингапур до този момент, не може да те подготви за гледката, която се разкрива пред очите ти, щом напуснеш метрото. От едната ти страна се извисява ,,Sands Еxpo & Сonvention Сentre”, прочутата лодка, поставена върху три небостъргача – свръхлуксозен хотел, безкрайно скъп мол и един от символите на Сингапур.

От другата страна се вижда реката, а зад нея – самите градини, с огромните дървета, сякаш излезли директно от научнофантастичния филм ,,Аватар” на Джеймс Камерън. С обещанието, че най-доброто тепърва предстои, набързо купихме входни билети и се вмъкнахме в ,,Тропична гора”, изкуствен парк на няколко етажа, скрит от жегата и влагата в огромен стъклен купол. Пореден водопад, поредна доза снимки.

Катерейки се нагоре със своите домакини, проумях, че имам редкия шанс да наблюдавам нещо, изградено само и единствено чрез технологии и инженерни достижения. Ту се спускаше изкуствена мъгла, ту се появяваха огромни, безкрайно красиви екзотични цветя… Изумително изживяване. Тъй като целият купол бе стъклен, отвсякъде се виждаха заливът и околните небостъргачи, което правеше усещането още по-сюрреалистично.

Част от пътеката за разходка, снимана отдолу

Поради малката площ на Сингапур и огромното застрояване, такъв тип атракции са най-близкото до природни забележителности, което може да бъде посетено в страната. Непрекъснато тук се надпреварват водещите световни умове в сферата на архитектурата и инженерството, кой ще осъществи най-щурата идея. Точно на края на нашата разходка из градината обаче забелязах нещо, което неволно накара косата ми да се изправи. Зад един ъгъл изникна дърво, на вид като всяко друго. Отне ми известно време да осъзная, че от него растяха…огледала. Не, това не е арт инсталация, а смесица между изкуствен интелект и биология. Потреперих. Явно и прогресът има две страни…

Каквото и да говорим, може би най-известната забележителност на цял Сингапур са супердърветата в централната част на градината. 25 на брой, с височина на няколкоетажна сграда, това са всъщност огромни компютри, покрити с растителност, които се саморегулират – кога и как да се поливат, дори и цъфтежът им е контролиран. Вечер те са част от грандиозно светлинно шоу, според много класации най-впечатляващото в цял свят. Нямаше как да се пропусне, веднага се запасихме с билети и се отправихме за още духовна (а и физическа) храна.

Супердърветата на дневна светлина

Духовната храна се изразяваше в гледки – дали безумно красивите разноцветни фенери в реката на фона на внушителните небостъргачи на Марина Бей по залез слънце, или другата река, протичаща директно през мола в центъра на Сандс (онази сграда с лодката на върха), всички те бяха повече от фантастични и те карат да загубиш ума и дума. А най-доброто дори не беше започнало… След като се нагледахме на лодките в мола (клиентите могат да пътуват между магазините по вода), излязохме на сърцето на модерен Сингапур – Марина Бей. Тук следва да уточня нещо – аз съм ОГРОМЕН фен на модерната архитектура и обожавам небостъргачи (който е пътувал с мен по Индонезия и Азербайджан, знае за какво говоря). Следователно Марина Бей беше раят на земята в моите представи. Гледката, клиширана в толкова много филми – осветените небостъргачи, отразяващи се в спокойната вода на Сингапурския залив, бяха едно от най-великолепните неща, които съм виждал в живота си. Забравяш и за глада, и за умората, и за жегата…

Марина Бей, оттам е и заглавната снимка на пътеписа

Душата беше нахранена, време беше да се погрижим и за стомаха. Мястото беше японски ресторант в местен мол, а в чинията този път имаше рибена супа с нудли. Уж малката порция се оказа изключително питателна и скоро преядох. Нямаше време за почивка в изключително красиво обзаведения ресторант обаче, защото започваше светлинното шоу и трябваше бързо да се връщаме към градините. Предполагам, в това е плюсът цялата държава да е всъщност един град. Пристигнахме точно за началото и с асансьор се качихме на „небесната пътека”, свързваща отделните дървета. Единствената дума, която бях в състояние да формулирам и изкажа, бе УАУ. Там горе, над цял Сингапур, гледайки короните на светещите дървета и наглед безкрайната гора от небостъргачи, разбираш на какво е способен човекът. Светлините, божествената красота на мястото и красивото шоу ни накараха да останем горе много повече от планираното. Чувствах се като герой във научнофантастичен филм, само че декорите бяха напълно реални, а аз виждах цялата тази магия със собствените си очи. Усещане, което не може да бъде предадено с думи или снимки…

Черешката на тортата беше концертът, който, неочаквано за нас, започна точно под дървото, на което бяхме ние в този момент. Малко след това беше време за почивка в близко кафе, където да хапнем сладолед и да поговорим за истинския живот в Сингапур. Разбира се, монетата има две страни, и напредъкът на страната има своята цена. Режимът е на практика еднопартиен, всяка критика срещу него се цензурира и наказва. Няма независими медии, а всички мъже трябва да изкарат задължителна двугодишна военна служба. Пример за това бе Елтън, приятелят на Кайла, който е бил принуден да прекъсне следването си за инженер, за да влезе в казармата. Всичко се контролира изкъсо, има цели списъци с глоби за щяло и нещяло. От друга страна, това води до невиждан ред, чистота и просперитет, превърнали малката островна страна в Югоизточна Азия в световен транспортен, търговски и образователен център.

След повече от седмица в Индонезия с нейните консервативни нрави и мислене, в Сингапур ме удари силен културен, инфраструктурен, транспортен и въобще всякакъв шок. Момичета се разхождаха сами, по къси панталонки или дори поли, бяха гримирани и с поддържан външен вид. Двойките се прегръщаха и целуваха открито. По улиците имаше тротоари, че даже и пешеходни пътеки, задръстванията бяха в пъти по-малки (с цел облекчаване на трафика автомобилите тук струват 3 или 4 пъти по-скъпо, отколкото биха стрували в Европа).

Още малко неземна красота

За съжаление, скоро беше време да се отправим обратно към летището. Един ден в Сингапур със сигурност не е достатъчен, за да се потопиш напълно в магията на футуристичната миниатюрна страна, кацнала на ръба на Малайския полуостров. Не мога да изкажа благодарността си към Кайла и Елтън за това, че отделиха целия си ден и част от нощта, за да покажат на един любопитен посетител от далечна България малко от своя свят, както и за усилията, които положиха предходните дни, за да организират цялата програма с точност до секундата. Редя се на опашката за безкрайния полет до Берлин изтощен, но изпълнен с впечатления и емоции за цял живот. Благодарен съм за уникалния шанс не само да надникна в един истински Град на бъдещето, но да мога и да погледна ,,зад кулисите”, в живота на обикновените хора. Видяното ме порази по много начини, но ме убеди в едно – без значение колко лъскаво или красиво може да изглежда бъдещето, винаги ще имаш нужда да ти бъде показано от правилните хора.

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...