Новини Пловдив » Важно » Не забравяй! Голямата депресия: 1 млн. българи – длъжници пред банките
Важно Култура Медии Не забравяй Общество

Не забравяй! Голямата депресия: 1 млн. българи – длъжници пред банките

Банките давали кредити срещу 30% лихва, после пордавали имотите на длъжниците.
Банките давали кредити срещу 30% лихва, после пордавали имотите на длъжниците.
  • На бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти. Банките продавали декар гора за 100 лева, а на пазара кубик дърва струвал 400 лева.
  • Трагедията засегнала 30 процента от населението на страната. Обединени от сполетялата ги беда, засегнатите създали свой съюз
  • През 1932 г. започва да излиза седмичния вестник „Длъжник”. „Чумави управници, чумави закони!“
  • В Пловдив свикали национален събор в битка срещу Закона, заробващ дребния и среден бизнес

 

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владимир Балчев припомня за един от най-трудните моменти (както и сега), които България изживява през 30-те години на Голямата депресия и как точно от Пловдив тръгва инициативата за спасяване на закъсали фермери,  дребния и среден бизнес. 


Цифрата, която вестниците съобщават през 1932 г., направо не е за вярване – един милион българи имали сериозни заъдължения към различни банки, кооперации и застрахователни дружества. Без да се броят тези, които заради натрупания борч у лихварите, на бърза ръка загубили я земя, я гора, я къща. А цифрата изглежда невероятна, защото според официалните статистики в Царство България живеели 5 830 000 души. Само че от тях 2 300 000 били на възраст под 18 години. Така че остават към 3.5 милиона, от които 29 процента  били длъжници.

През 1933 г. Д. М. Пандов, управител на Българската централна кооперативна банка, се заел да изготви статистика на задълженията. Започнал да пресмята, но стигнал до 738 000 души и спрял изчисленията, защото частните банки и застрахователните дружества отказали да изготвят справка. А тъкмо те раздали към 37 процента от всички кредити.

Оказало се, че наистина длъжниците у нас били един милион. Покрай  тях на бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти – най-вече близки и роднини. Вестниците говорят за национална трагедия, описват буренясалите ниви на нещастниците, които на публичните търгове загубили не само добитъка си, но и най-простите земеделски сечива.

Проблемът бил достатъчно сериозен, за да се изследва обстойно, само че у нас – твърди Д. Пандов – съществува „нещастната традиция“ най-важните въпроси да се решават на тъмно, а политиците да поглеждат към трагедията единствено заради предизборната пукотевица. Ето защо банкерът се нагърбил да изготви статистика на длъжниците, да установи какви хора са теглили кредити, за какво са ги ползвали, кои банки са били най-щедри. Пресметнал също съотношението между вложените в трезорите пари и раздадените кредити. Оказало се всъщност, че вложители и длъжници били от едни и същи съсловия, често и самите вложители едновременно били длъжници. Значи, преценил Д. Пандов, кредитори и длъжници са едно неделимо цяло, а опитът на закона да ги противопостави един срещу друг прави от тях безпомощни жертви.

Разпалената от интриганти вражда ще съсипе банките, ще ограби спестителите и още по-безмилостно ще притисне закъсалите. Какво да се прави? Политиците се измъкнали от въпроса и предпочели да търсят виновна партия. Някои икономисти посочили с пръст частните банки, които след 1923 г. започнали игри с курса на лева. Други пък обвинили финансистите към Обществото на народите в Женева. Според тях именно съветите от чужбина съсипали икономиката на България. Превръщането на БНБ в емисионна банка или банка на родните банки, лишило индустрията ни от държавна подкрепа. Така целият кредитен пазар преминал в частни ръце.

Нуждаещите се имали само две възможности – или 50 процента лихва от полулегалните лихвари, или 30 процента от трезорите

Кредитите обаче били теглени при други условия, после настъпила промяна, която довела до съсипването на дори цветущи предприятия. Дълговете се трупали като след порой. Едва когато стотици хиляди затънали здраво, специален закон спрял лихвата на 16 процента. След като страната преживяла инфлация и дефлацня, от 1929 г. дошъл ред и на световната стопанска криза, печално известна като Голямата депресия.

У нас ударила на най-стратегическото място – цените на  селскостопанските продукти. От нивите не можело да се изкара почти нищо, камо ли да се печели за погасяване на дълговете. Какво да продаде земеделецът, освен земята? Така се обезценили имотите, че само луд би се престрашил да продава. Да, ама задълженията наистина докарвали до лудост. Банките били изпаднали почти в истерия и притискали длъжниците до пълно задушаване. Някогашен кредит за два вола ставал причина селянин да загуби 40 декара плодородна земя. Трезорите продавали за жълти стотинки, само и само да избегнат фалита.

Има такъв куриоз – за 100 лева се продавал декар гора, докато кубик дърва се продавал на пазара за 400 лева. Нива от 10 декара в плодородното Пловдивско поле била оценена колкото 20 килограма зелен боб.

Зачестили самоубийствата. „Не може да се живее в този апашки свят“, написал в предсмъртна бележка почтен търговец. Имотът му, струващ милиони, бил харизан от банката за 100 000 лева на свой човек. Охулени и премазани, длъжниците започнали да се обединяват. Възникнал Съюзът за закрила на длъжниците в България. На 12 април 1933 г. излязъл първият брой на техния
седмичен вестник. Наречен бил „Длъжник“. Години наред изданието щяло да вълнува своите читатели и да търси справедливост.

За длъжника няма край на мъките, всеки ден той е подлаган на екзекуция, „за него няма сън, няма сладък залък, няма мир. Той е станал негоден за никаква работа и борба“. С тези уводни думи на 12 април 1933 г. стартира седмичният вестник „Длъжник“, орган на Съюза за закрила на длъжниците в България. Изданието си поставило за цел да брани интересите на един милион души, подгонени от банките заради натрупани борчове.

„Отсрочка е нужна!“ – гласи голямо заглавие на първа страница. Въпросът е поставен съдбовно – „да бъде или да не бъде стопанска България!“.

С други думи, ако не се помогне на закъсалите, икономиката на страната е сериозно застрашена – губят и хората, губи и хазната. Защото в по-голямата си част дълговете били натрупани в името на производството, с цел да се гради, да се създава, да се отварят нови работни места. Според изданието най-страшният враг за стотиците хиляди честни труженици били банките кредитори, които насъсквали чиновниците да изземат имотите на нещастниците. Битка жестока и неравна, тъй като държавата вървяла срещу своите поданици, а депутатите създавали  „сакати закони“.

 

Какво трябва да се направи?

– Най-напред да се намалят всички дългове  на всички кредитори и към всички банки. Тъй като цените били паднали с 60 процента, с толкова трябвало да се намалят и дълговете.

– Следващата крачка била да се наложи тригодишен мораториум върху плащанията, а лихвата да се свали до три процента.

– Едновременно с това държавата била длъжна да се намеси в подкрепа на производителите, като създаде нова банка за кредитиране на индустрията, след като БНБ изцяло се е оттеглила от кредитния пазар.

– Да спре терора срещу закъсалите и да се върнат на собствениците всички имоти, иззети принудително след 1 януари 1929 г.

Това ще предизвика катастрофа – опонирали светкавично специалистите. Дори 30-процентно намаление на задължението ще натрупа милиарди загуби. Щом има загуби, те трябва да бъдат върху нечий гръб. Потърпевши ще са вложителите, кредитните институции и националното стопанство. Смъкването на лихвите пък ще бъде в полза на чуждите банки, мораториумът за плащанията би погубил родните кредитни институции. Единствено разсрочването на задълженията за 10 или 15 години може да даде глътка въздух на закъсалите, преценили финансистите, макар че то също ще предизвика сътресения. Тогава накъде?

Спасението е в пробуждането на стопанството, в подкрепата на стопанската инициатива, в мерките срещу корупцията, която препъва индустрията, прокламирали кооперативните банки. Възроденото производство ще реши проблемите и на длъжниците, и на вложителите, и на банките. Едва тогава ще се натрупат достатъчно средства, за да се облекчат по някакъв начин закъсалите.

Съюзът за закрила на длъжниците не приел тези доводи и призовал да  пропагандират създаването на масова организация. Тази организация би била по-многобройна от всяка една партия.

Лекарство има – провиква се вестник „Длъжник“ – президентът на САЩ не жертва народа си заради болния долар, а жертва долара, за да опази достойнството на американците. В Чехия имало закон, в Румъния обсъждали 5-годишен мораториум, също в Германия, Австрия, Унгария, Гърция и Югославия приемали мерки.

Съюзът за закрила на длъжниците сипел обвинения срещу всички институции у нас. Заглавията във вестник „Длъжник“ ставали все по-бойки: „Спрете екзекуциите!“, „Дайте мораториум!“, „Грабете, неразбрани!“, „Чумави управници, чумави закони!“.

В един от броевете на челно място се цитира бивш министър-председател, който твърди, че „скоро в България няма да бъдат конфискувани единствено черквите“.

Единственият радостен факт е от началото на 1934 г. Тогава, пише вестникът, бил

осъден лихвар от едно пазарджишко село. Злодеят дал заем от 13 500 лева, а срещу тях взел 23 000 лева. Освен това с фалшива полица искал от длъжника още 10 000. Платил на свидетели, които да потвърдят, че раздава безлихвени кредити. Тъй му се пада, назидателно пише вестникът, преди да уточни отново, че всички са мародери, а депутатите гласуват по заповед като войници. „Какъв срам за ония, които най-много се бият в гърдите и непрестанно реват за демокрация, за парламентаризъм, за свобода на личността.

Всички депутати от мнозинството, с едно малко изключение, показаха, че не са никакви народни представители, а верни слуги на своя айлък (месечната заплата).“ Повод за обвиненията е подготвеният закон за облекчение на длъжниците. Той не бил наш, а написан под диктовката на Европа. Агентите на чуждия капитал съсипвали родното стопанство, откривали пътя за трупане на леки и бързи печалби.

В Пловдив бил свикан събор против готвения проектозакон, определен като „Закон-катастрофа“. Тъкмо в разгара на подготовката се самоубил местният лидер на Съюза за закрила на длъжниците. След два поредни акта, които частично решавали проблемите на минимална част от закъсалите, на 7 август 1934 г. в „Държавен вестник“ бил публикуван Наредба-закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита. С него изплащането на задълженията се разсрочвало за 6 години при намалена лихва.

Площадът на Джумаята бил банковият център на Пловдив. През 1930 г. тук имало 4 трезора. Пет банки се намирали на ул. „Княз Фердинанд” (сега ул. „Христо Г. Данов” ), още три на малката уличка „Скайлер”.

 

Сградата на българската земеделска банка се намирала само на стотина метра от Джумаята, 1930 г.

 

 

Така изглежда къща на бежанци в покрайнините на Асеновград през 1935 г. Какво могат да вземат банките срещу малкия кредит?

 

Художникът Цанко Лавренов също трябвало да погасява дългове, затова уредил чифлик на Коматевско шосе. Реколтата през 1929 г. била отлична, но прекупвачите се опитали да вземат тютюна на смешна цена. Лавренов категорично отказал. Ядосани, прекупвачите пуснали донос до акцизните власти и художникът бил обявен за контрабандист, а тютюнът вместо приход му донесъл загуба.

 

Акция на Търговско-индустриалната банка в Пловдив, която била съсипана покрай протестите на длъжниците. През 1935 г. тя била присъединена към банка „Български кредит”, създадена от държавата, за да реанимира закъсалите трезори в страната.

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Каква е според вас разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close