Не забравяй! Със закон дали двойна заплата на медиците в битката с холерата, и пенсии на семействата им

През втората половина на XIV век чумата преминала на шест вълни през Тракия.
В Европа голямата холерна епидемия през 1892 г. напълнила гробищата, в Пловдив изпразнила бъчвите.
И в миналото нашенци кръшкали от карантината по време на епидемия
Демографската катастрофа след чумните епидемии през XIV в улеснила османската инвазия на Балканите

Владимир БАЛЧЕВ избра Plovdiv-press.bg за своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владимир Балчев припомня за един от най-трудните моменти (както и сега), които Пловдив, като град на кръстопът, изживява по време на големите епидемии от чума, холера, инфлуенца, тиф.

Голямата холерна епидемия през 1892 г. започнала в Азия. Било толкова далеч от Пловдив, че никой не обърнал внимание на новината. През юни 1892 г. болестта стигнала Каспийско море, през юли пламнали южните губернии на Русия. Побъркани от страх, хората гонели от градовете всеки съмнителен. През август холерата захванала да коси безмилостно из Германия, Австро-Унгария, Франция и Белгия.

През септември корабът „Бохемия“ стоварил в Ню Йорк десетина трупа. Вестниците съобщавали за жертви в Сърбия, Румъния и Турция. През октомври навсякъде се говорело за трагедията в Хамбург – край града се появили над 8800 нови гроба…

През това време Пловдив се радвал на Първото българско изложение, посрещал и изпращал гости, осъмвал във веселба и замръквал във веселба. В цяла Европа копаели гробове, в Пловдив празнували; в цяла Европа бягали от чужденците, в Пловдив се втурвали да ги посрещат. И все така – от разгара на лятото, та чак до късна есен. Накрая дошли студовете и болестта се загубила. Тогава из Европа започнали да броят гробовете, които холерата оставила след себе си. Някъде стотици, другаде – хиляди.

В Пловдив брояли опразнените бъчви. Защото други жертви нямало.

Обяснението е много просто – драконовските мерки по границите не пуснали болестта да припари в България. Едновременно с това се дезинфекцирали улици и обществени сгради, а санитарните инспектори непрекъснато обикаляли заведенията и хотелите. Дамите се оплаквали, че трудно дишат по улиците, заради изпаренията на карбола, но никой не им обръщал внимание.

По-късно се разбрало, че нашенският тарикатлък без малко щял да обезсмисли всички санитарни мерки.

Българите, които идвали от Цариград (огнище на заразата) били задържани на границата да изкарат задължителната карантина

Нашенци обаче заобикаляли заповедта, като преспивали една вечер в Одрин, тъй като за пътуващите от Одрин за Пловдив нямало карантина.

Така през 1892 г. Пловдив, донякъде с късмет, се разминал с епидемията. Една светла страница в многовековния летопис за смъртоносните епидемии в града. Останала поуката. Неслучайно през 1915 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве изготвило проектозакон за борбата с епидемиите.

Предвиждало се на лекарите и санитарите да се дава двойна заплата, когато са командировани за борба против чума, холера, петнист тиф и други заразни болести. По предложение на на Фелдшерското медицинско дружество трябвало се предвидят пенсии за семействата на починалите в борбата с епидемиите лекари или фелдшери.

Първата пандемия, за която свидетелстват документите, е известната Юстинианова чума, която носи смърт в продължение на два века (541-750). От 1350 г. до началото на XIV век чумата преминала на шест вълни през Тракия и довела до демографска катастрофа, която улеснила значително османската инвазия на Балканите. Едва през XVII век била възстановена предишната численост на населението.

За чума в Пловдив през 1620 г. пише английският пътешественик Питър Мънди. Нова пандемия започнала в Лондон през 1665 г. и достигнала Пловдив през 1667 г.

След това на вълни, с известни прекъсвания, болестта върлува от 1674 до 1697 г. В бележките на европейските пътешественици през XVIII век се споменават чумни епидемии през 1718, 1719 и 1788 г.

Предполага се, че за последен път чумата върлува в Пловдив през 1815 г. В публикации се изчислява, че през годините чумата е погубила в света над 75 милиона души.

Милиони са и жертвите на холерата. Само през първата половина на XIX век болестта седем пъти носи смърт за множество жители на Пловдив. Отбелязани са епидемиите през 1816, 1817, 1820, 1831, 1836, 1837, 1848 г.

През 1855 г. заразата става причина за отлагането на тържеството за края на учебната година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий”. Поредната епидемия през 1865 г. принудила много жители на Пловдив да напуснат града и да търсят спасение в малките селища от региона. Тогава холерата погубила лекаря Джавели, който през 1862 г. отворил третата по ред аптека на Пловдив. Сградата на тази аптека е напълно запазена до наши дни и в нея сега се намира единственият у нас Музей на фармацията. В справочниците сградата е отбелязана като Музейна аптека „Хипократ”.

Много къщи в Пловдив зачернила инфлуенцата, известна с името испански грип. Справочниците уточняват, че болестта погубила над 50 милиона души.

По време на епидемията под тепетата, местният вестник „Борба“ публикувал следната обява:

„Внимание пловдивски граждани! По случай настъпилата инфлуенца, препоръчваме коняк тип “Кампа”, който ще намерите в питейното заведение на Тома Г. Димов на Джумаята до касапите“

Току до рекламата е отпечатано известието, че страшната болест покосила в София големия български художник Иван Милев. Сиреч, щом лекарствата не помагат, трябва да се наблегне на чашката. Условията в България били повече от благоприятни за подобна терапия. По това време на 9000 души в Норвегия се падала една кръчма. У нас на една кръчма се падали 260 души. В Пловдив най-много кръчми имало в махалата Тепе алтъ под Джамбаз тепе при Понеделник пазар. На стотина крачки от кръчмите се намирали местата, където погребвали жертвите на епидемиите. Едното гробище било в двора на църквата „Св. Петка” (стара), а другото – южно от него по посока на храма „Св. Петка” (нова).

Чумната епидемия в Лондон през 1665 г. През 1667 г. епидемията достигнала Пловдив.

По време на чума и холера, в Русия изгаряли заразените къщи

Вляво по средата е някогашното училище „Йоаким Груев”. Около него в миналото имало гробище.

Най-често в Пловдив пламвали епидемии от тифус. Заразата идвала от река Марица. Тъй като римският водопровод бил разрушен отдавна, пловдивчани пиели вода от реката. Специални разносвачи (сакаджии) обикаляли из града и продавали водата. – “The Graphic”, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588.