Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Напушва ме едно гротескно сравнение, да прощавате
COVID-19 Важно Мнения Съботен цикъл

Напушва ме едно гротескно сравнение, да прощавате

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Оня ден, в началото на тазгодишната Страстна седмица, г-н професорът Михаил Константинов оповести: „COVID – 19 е пречупен и сега е най-опасен.“ Избрани са изглежда хората, които могат да вникнат дълбоко в смисъла на това заглавие. Аз не го разбрах, срам ме е да си призная простотията, но ми прозвуча като да те бият с пречупена вече тояга, най боли. Но вярвам на г-н професора. Нали е казано, че основанието на истинската вяра е в самата вяра.

Освен това мисля, че задължителната, чаканата оптимистична нотка е най-силният доказателствен компонент в изявленията на г-н професора. Той е усъвършенствал техниката на всички гадателки, врачки и прорицатели. И може би точно по тази причина те, неговите изявления, стават все по-изобилни и обхващат почти цялото човешко познание. И ние, които ценим надеждата повече от достоверността, им вярваме. Изглежда, че сме много, защото професорът е много търсен медийно.

Цитат от последното изявление на г-н професоа, ако вече не е станало предпоследно: “България се справя удивително добре, не просто по-добре, а петдесет, сто пъти по-добре от развитите западни държави.“ За борбата с коронавируса става дума. Сигурно само избрани математици знаят как едно нещо е по-добро от друго нещо едновременно и петдесет, и сто пъти. Но ние, които вярваме на г-н професора, схващаме това негово твърдение като хипербола, метафора, инвенция и какво беше там още. И като математически патриотизъм, ако щете.

Ако в армиите по света и най-вече в нашата, имаше длъжност военен математик, г-н нашият професор, щеше да бъде поне бригаден генерал и щеше да е, ако не началник, поне заместник-началник на щаба, който контролира и направлява живота ни през поседните дни и седмици. Сега този позакъснял енциклопедист липсва на въпросния щаб, но според нас вярващите не и на народа ни.

Престъпно небрежно не забелязват тази липса и двамата ни първи мъже – президентът и премиерът. Улисани са в разпрата помежду си. Като наежените един срещу друг два вчепкали се петела, които не забелязват лисицата, която окончателно ще разреши спора им, в народната приказка. Тази недодялана метафора е само моя, като много ми се ще зад образа на лисицата да се разпознава отвратът на избирателите. Ама надали. И двамата големи си имат фанатично вярващи.

Спасих българите от миграцията, сега остава да ги спася и от коронавируса и да ми стане спокойно,

заяви официално пред медиите тези дни г-н премиерът ни Борисов. Дощя ми се да имам възможност, но не сред крякащите мисирки и мисири, да го попитам – ще му стане ли спокойно, ако не той лично, а професорите, примерно Мутафчийски и Константинов спасят българите от коронавируса.

Доколкото поразбирвам от медицина, си мисля, че ако това стане наистина, г-н Борисов няма да миряса, докато двамата професори не заявят максимално високо и максимално публично, че това спасение се е получило не толкова в резултат на техните усилия, колкото благодарение на изключителните качества на г-н премиера ни.

Мисля още, че тази мнима изключителност, която г-н премиерът ни непрекъснато съзира в огледалото си и в мазните подмилквания на своето обкръжение и без да се свени я оповестява максимално високо и максимално публично, силно дразни г-н президента ни. И той в отговор непрекъснато адресира до г-н премиера ни различни и подбрани, според акуалностите на деня, формули за ефективно управление на държавата. Разбира се, доколкото и самият той, г-н президентът ни, разбира от управление.

Но дали и доколко г-н държавният ни глава разбира от управлние, вече не е важно. Защото вече е очевидно, че той напомня правилата, не за да убеди в правилността им този, който си мисли, че по рождение е много над формулите и правилата за модерно и ефективно управление. Прави го или с наивната надежда, че може да разбие канарата на хипертрофиралото самочувствие, или просто, за да дразни противника.

Значително по-сдържаният от цитираните до тук проф. Андрей Пантев напомнни тези дни, че една заничителна беда, каквато е натисналата ни пандемия, задължително ще влезе в бъдещите ни изкуство и литература. Така е ставало досега и неизбежно ще стане пак. А ние, като да е от бабите ни разказано, си заем, че „милите“ обноски между първите ни държавни мъже има дълбоките си корени в някогашното ни. И са отдавна влезли в литертурната ни класика. Напушва ме едно гротескно сравнение, което може да подразни вярващите, но аз варвам и в опрощението.

Нали отдавна си имаме повестта „Чичовци“ на Иван Вазов и тя си има глава VII “Двете батареи“. Не може да не си спомните, че в нея „най-ужасната кавга между злобстващите съседи“ започнала така:

  • Гърнясала сланино! Дано се въвонейш! – викаше булка Варлаамица от крушата.

  • Дървенице, кръвопийке! Дано пукнеш! – викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя.

Какво правят Селямсъзът и Варлаам Копринарката по време на ожесточената престрелка между булките им?

„Селямсъзът седеше на шестото стъпало на стълбите, гологлав, изпотен, разядосан морав-червен и с мустаци, наострени кръвожадно… Приличаше на един генерал, който е поставил батареята си на една ближна могила и наблюдава действието на огъня. Види се, че същата тактика следваше и противният генерал…“

Все едно е кой от нашите първи държавни мъже ще поставим в ролята на Селямсъза и кой в ролята на Варлаам. Те и двамата са генерали, не метафорични, като Вазовите, а истински. Но в новите си роли са само лоши актьори, дори лошо гримирани за тези си роли. В ролята на „батареите им“ и най-разсеяните ще разпознаят екипите им от съветници. Само, дето комедията, която днес се разиграва, е не смешна като тази на Вазов, а плашеща.

И двамата, добри или лоши като личности и управленци, са заели високите си постове след избори. Законно! Дали се харесват или не един – друг, не е важно. Важното е, че нито единият, нито другият може да отстрани от поста отсрещния. На Варлаамица и Селямсъзка е простено да мислят, че така с хули и злословия могат да убедят човечеството, че те са добрите, а отсрещните – лошите. На личности на първите държавни постове – не. За човечеството проклетесите на Вазов са смешни, дори симпатично смешни в тези си роли. Нашите първи големци в тях са жалки. Най-малкото, защото приличието не позволява да се каже смешно жалки.

Диломатичността е качеството, което е нужно на един държавник, ако голямата му и искрена цел е да изпълни със смисъл властването си и допринесе за добруването на народа. Това твърдят учебниците. А тя е способност на човека да проявява умение, такт, пресметливост в отношенията си с другите и така да постигне целите си. Ако целта ти е добруването на народа, на който ти си му президент или премиер, нали може да позагърбиш възпаленото си его и да потърсиш други подходи в отношенията си с отсрещния. И най-вече да пренасочиш усърдието си, с което да търсиш вече не толкова кусурите му, а положителните черти. Щом са ви избрали да имате обща цел, имате смисъл, само ако я преследвате общо.

И задължителната нотка на оптимизъм в края на тазгодишната Страстна седмица. Бългрия е преживявала в историята си управлението на доста по-егоцентрични свои управници, подкрепяни от доста по-корумпирани свои батареи. Пандемията, която трябва да преживеем, ни измъчва, но и като през увеличително стъкло ни показва, че животът на държавата ни не е комедия и мястото на Варлаам и Селямсъзът не е на най-високите ни държавни постове.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

  • Не, в парламента ще влязат същите политически сили и ситуацията ще е орел, рак и щука 38%
  • Да, 47-ият парламент ще успее да излъчи стабилно мнозинство и редовно правителство 26%
  • В парламента ще влязат още малки формации и положението ще стане още по-лошо 19%
  • Не ме интересува, писна ми от избори! 17%

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...