Новини Пловдив » Важно » Не забравяй! Първият българин, литнал в небето, беше вестникар от Пловдив
Важно Култура Не забравяй

Не забравяй! Първият българин, литнал в небето, беше вестникар от Пловдив

  • От Пловдив започва първият полет в българското небе. Пловдивски вестник публикува първия репортаж от въздуха.
  • Архитектът на Първото българско изложение в Пловдив рисува план на днешната градина „Цар Симеон” от балона на френския аеронавт Йожен Годар
  • В небесата се яде твърде сладко – споделя бъдещият депутат Стефан Калчев

 

  Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!


През 1892 г. днешната градина „Цар Симеон”имала съвсем различен облик. Откъм Централния площад се извисявала огромна арка. От нея тръгвала сегашната централна алея. След фонтана на Деметра, алеята била затворена от голямо здание. Както  в лявата, така и в дясната страна на зданието имало различни постройки, а зад тях се очертавали контурите на други сгради. Едно малко градче, което днес може да се види само в архивните фотографии.

Всъщност арката откъм централния площад е някогашният главен вход на Първото българско изложение. На 15 август 1892 г. оттук минал Негово Царско Височество княз Фердинанд, заедно с многобройната си свита, цялото българско правителство, депутати и местни величия

Поводът бил откриването на изложението. Събитието събрало многобройна публика, определяна от пресата като невиждана дотогава.

Само пет дни по-късно се оказало, че тази „невиждана” публика е била само агитка, спрямо стълпотворението на 19 август. Тогава градината на изложението била претъпкана, а близкото Сахат тепе  (Данов хълм) било почерняло от народ. Няколко часа хората чакали в жегата, за да станат свидетели на нещо, което дотогава никой българин не  бил виждал – първият полет в родното небе. В западната част на градината бил балонът „Ла Франс”, който още след изгрев слънце се подготвял за полет.

Зареждането на балона с водород, започнало в 6 часа сутринта и продължило  10 часа. Офицери и войници от инженерната команда помагали на французина Йожен Годар при подготовката

Знаменитият въздухоплавател, който едва деветгодишен спечелил похвалите на писателя Жул Верн. Журналистите го наричат Йожен Годар II, тъй като баща му, неговият пръв учител в полетите с балон, носи същото име.  Той дава началото на цяла династия аеронавти.

Към 17 часа пристигнал „Негово Царско Височество Господарят”. Балонът вече бил готов за полет. Княз Фердинанд поздравил Годар и неговите спътници – д-р Никола Генадиев, редактор на пловдивския всекидневник „Балканска зора”  и швейцареца Хенрих Майер, архитект на изложението

В последния момент се разбрало, че балонът не може да лети с трима души и Хенрих Майер отпаднал. Пътниците влезли в коша на балона, княз Фердинанд пожелал добра сполука и полетът започнал. Оркестърът подел химна „Шуми Марица”. Пресата описва възторжено събитието:  „От хиляди—хиляди гърла екнаха гръмогласни ура. Сцената, която това възнасяние донесе на зрителите, е неописуема – човек трябва да я види сам… Балона все по-малък и по-малък,  още едно дълго знаме се проточи от коша надолу и ново ура екна от публиката. В няколко минути, не повече от 15, големият балон стана едно кълбо колкото голяма ябълка”.

Балонът тръгнал на север и скоро изчезнал в далечината. Публиката обаче не искала да напусне парка на изложението и търпеливо изчаквала вести за Йожен Годар и Никола Генадиев.

Едва в 22,30 минути се разбрало, че балонът е кацнал успешно при с. Радиново. И спонтанно се формирало шествие за посрещането на въздухоплавателите, предвождано от оркестъра. След час всички отново се върнали в изложението

„Директорът на изложението сърдечно посреща пътниците и ги приема в средата на обществото. – пише развълнуван новинар.

– Хоро, хоро, хоро! . . . вика възхитената публика

И хорото стана. Любезният Годар трябваше да предвожда хорото и това той достойно го изпълни. Веселието се продължи до един часа след полунощ.”

Ден по- късно във в. „Балканска зора” д-р Никола Генадиев публикува обширен репортаж за първия полет в българското небе. Всъщност това е първият български репортаж от въздуха, а неговият автор е първият българин, който се издига във висините. На 9 октомври излита още един пловдивски журналист – Ангел Семерджив, директор притежател на в. „Пловдив”, който пише вторият репортаж от висините

На 7 ноември  излетял швейцарският архитект Хенрих Майер. Той не само съзерцавал гледката, но и успял да нарисува изложението от птичи поглед. Седми по ред бил Стефан Калчев. „От това пътуване – пише вестник „Нашето първо изложение” –   г. Калчев ни съобщава гастрономически впечатления, че в небесата особено сладко се ядяло. Колко гастрономи е боднало това сладко съобщение. Да ядеш и постоянно да си гладен. Обичаме да вярваме, но къде това небесно щастие и за нас!”

Балонът „Ла франс” в продължение на два месеца излита 23 пъти от терена на днешната градина „Цар Симеон”. Без нито една авария

Забележително постижение, защото балонът е подвластен на вятъра, не може да се управлява и излага въздухоплавателя на много опасности. По този повод в един от пловдивските вестници се появява следният коментар: „Досега всичко, което е предприето за изложението, все е с благополучен край. Сетне нека още се съмнява някой, че Господ в тия месеци не е с нас, че изложението ни е без Божията благословия”.

 

Главният вход на Първото българско изложение, 1892 г.

 

Минути преди да започне първият полет в българското небе, 19 август 1892 г. Централен архив – София

Планът на Първото българско изложение в Пловдив, начертан от архитект Хенрих Майер по време на полета през 1892 г. Държавен архив – Пловдив

 

Излитането на балона „Ла Франс” от терена на днешната градина „Цар Симеон”, 19 август 1892 г. Държавен архив – Пловдив

 

Портрет на въздухоплавателя Йожен Годар, частна сбирка

 

Портрет на доктор Никола Генадиев, 1907 г., частна сбирка

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Каква е според вас разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close