Новини от Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Пандемията и хитрецът, другият и този вътре в нас
Важно Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Пандемията и хитрецът, другият и този вътре в нас

Георги Петров
  • И медиите са наясно, че каквото и да питат, управляващите няма какво да им отговорят, защото в главите им е празно по темата. Но питат. За да могат преди да зададат тъпия си и безсмислен в трудната ситуация въпрос, високо да изрекат името на медията, в която работят. Това е реклама!
  • Да задължаваш с нормативни актове големите хипермаркети от международни търговски вериги да продават българска земеделска продукция, без да се съобразяват с търговските си интереси, си е само имитация на загриженост за родния производител и нищо повече
  • Бог да прости нелепо загиналия журналист Милен Цветков. Не беше човек от миманса на професията. Но и на гилдията, населяваща тази професия, не й прави чест масово да се превръща по този злощастен повод в професионализирала се селска оплаквачка

 

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Светът около нас, животът ни, настоящето ни, бъдещето ни, всичко е обхваното в клещите на пандемията. Тези, които са отговорни пред себе си и пред другите, се стараят да спазват правилата за безопасност. Които се изживяват над правилата, надхитрят. Опитват се да надхитрят дори държавата, жалки са. Държавата е лидер в дисциплината надхитряне. Тя вече почти е убедила гражданите, че тя им дава, а не те нея издържат с данъците си. Защото сега тази държана я оглавява добър и щедър човек, затова дава. Преди него не е било така.

Хитреците се опитват да надхитрят и държавата, и гражданите и по тази причина ни съветват да си го пазим.

Човечеството никога не е успявало да се справи изцяло с хитреците. Когато е създавало органи за борба с хитреците, хитреците са оглавявали тези органи. Сега те са колкото опасни, толкова и жалки. Никой не знае как и къде можеш да се скриеш от вируса, като изцяло запазваш благата на живота си. И надхитрянето доста е изгубило от смисъла си, но хитреците не губят ищаха си да опитват. То е нещо, което се повтаря и си го имаме, като едно на ум.

Дори тромавият ЕС предприема някакви мерки за преодоляване на тежките социално-икономически последствия от пандемията. Когато тя отмине и ако отмине. Видеоконферентно разговаряха лидерите на страните членки. Г-н Борисов даде пресконференция, на която обеща да каже какви са резулатите от видеоконференцията, но говореше предимно за мощта на собствената си управленческа дарба. И това е нещо, което се повтаря.

При условия, че никой не знае кога пандемията ще отшуми и какви поражения още ще нанесе, конференциите не завършват с окончателни решения. Но учените твърдят, че ходът и краят на бедата до голяма степен могат да се предвидят в няколко варианта, основно – най-добрият, най-лошият и междинният. И държавите са длъжни да се подготвят за реакция при услвията на всичките тези варианти. Доста държави, членки на ЕС, вече действат. У нас още си говорим колко опасна е пандемията, как да се затваряме от нея.

Най-много говорят телевизиите и въобще медиите. Те казват, че само питали. Защото не било тяхна работа да отговарят. Те питат основно защо управляващите още не са прекършили врата на тормозещия, както света, така и нас коронавирус. Управляващите отговарят, че не успяват да прекършат този така вреден за обществото и прогреса му врат, защото бил намазан изобилно с шарлан, като на пехливаните от народните борби. Ама този път шарланът бил нов, непознат и още неизследван и затова коварен.

И така изтича нашето време. В питане и отговаряне в официални пресконференции. Официални, но празни и показни, непоследвани от сериозни практически действия. Защото никой не казва какво трабва да правим, освен да се затваряме и да се пазим. И какво и как ни дава държавата като компенсации ни обясняват, за да не би да намразим държавата си. Да, но резервите на държавата, рано или късно, свършват, разсъждаваме ние. И се притесняваме, че никой от управниците ни не казва какво правим, когато свършат, а съдбата е решила ние да продължаваме да сме живи.

Ето за това трябва да питат и говорят от сутрин до вечер медиите, твърдят сериозните кометнтатори и анализатори. Но нашите политици и управници и държавните, и общинските, още ни обясняват колко страшна е пандемията. Защото другото, това с вариантите, не го знаят. Ако го научат, ще го повтарят по навика си дори след Апокалипсиса. Дано той да си остане само билблейско плашило.

И медиите са наясно, че каквото и да питат, управляващите няма какво да им отговорят, защото в главите им е празно по темата. Но питат. За да могат преди да зададат тъпия си и безсмислен в трудната ситуация въпрос, високо да изрекат името на медията, в която работят. Това е реклама!

Учили са ги, че в света, в който всичко се купува и продава, рекламата е важна, колкото белите кръвни телца в живия организъм на един бозайник. Бозайинкът на модерното общество бозае от рекламата. Която продава, за да има защо да се произвежда, продава и печели. Кръг, който във вълнообразните движения на възхода си се превръща в непрекъсното нарастващо кълбо от печалби. Беше.

Коварният вирус пречи да се произвежда, пречи да се продава, пречи да се рекламира. Пречи да се консумира и пречи да се живее нормално. Някои казват, че да живееш в държава, населявана от консуматорско общество, не е съвсем нормално.

Но нали държавата е измислена, за да предпазва живеещите в нея от бедствия. Живеещите в държавата я правят държава с администрацията, армията, полицията и правосъдието й, като ги издържат с данъците си.

Като се задълбочиш в историята, можеш да разчетеш, кога през хилядолетното си съществуване една държава е била държава и кога е била пародия на дъжава.

Пак историята един ден ще каже в тези наши дни била ли е държава държавата ни или не е била съвесм. Ние, които живеем днес в държавата, окупирана от коварния вирус, хем сме благодарни, че още сме живи, хем сме обхванати от съмненията, с които сме затворени в домовете си – държавата ни действа или имитира действие.

Да задължаваш с нормативни актове големите хипермаркети от международни търговски вериги да продават българска земеделска продукция, без да се съобразяват с търговските си интереси, си е само имитация на загриженост за родния производител и нищо повече. Опит да се надхитрят обществените очаквания. Умело управляваното земеделие само си намира пътя към пазара.

Да обявяваш, че разнасяш хранителни пакети на затворените в домовете си деца, понеже заради пандемията не ходят на училище и не могат там да консумират полагащите им се по закон плодове и здравословни закуски, е имитация на загрженост на държавата за подрастващите. Децата на задоволените семейства изхвърлят държавните плодове и закуски, а на тези, които нямат вкъщи, не им стигат. А заместващите пакети дали ще стигнат до нуждаещите се?

Смислено е държавният резерв да се попълва с продукти, произведени от български фирми в България. Ако пък е и възможно това попълване да се организира и контролира, примерно със защитена от алчност компютърна прогарама, а не от усмихнати български чиновници, ефектът ще е двоен. И продукцията на българското земеделие и хранителна промишленост ще е реализирана, и държавния резерв ще е запълнен. Защото е напълно възможно правителственото решение да е изпълнено, а държавният резерв да не е пълен.

Оказа се обаче, че и правилото да схващаме олигарсите като бездушни, си има изключения по време на големи беди, като пандемията. Фирми на Делян Пеевски правят значими дарения с оборудвания и екипировка на болниците. Объркваме се, когато някой ни каже, че дяволът не е съвсем черен, но животът се оказва непредвидим и за нас махленските всезнайковци.

Бог да прости нелепо загиналия журналист Милен Цветков. Не беше човек от миманса на професията. Но и на гилдията, населяваща тази професия, не й прави чест масово да се превръща по този злощастен повод в професионализирала се селска оплаквачка. Селската – за да й дарят някоя от неизносените дрешки на покойния, медийната – за да подреди и себе си до изключителните качества на загиналия, обикновено забелязвани и изтъквани след смъртта му.

Не е изключено да обвините в мизантропия и онзи мъдрец, който преди много време е казал, че човек е склонен да хвали два типа хора – мъртвите и себе си. В обществото на надхитрящите се всеки жив е потенциален съперник за местенцето ти под слънцето. Говорим за хитреците, като за другите, а хитрецът във всеки от нас…

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...