Новини Пловдив » Важно » Ливан – едно пътуване по време на революция, част 3
Важно Маршрути Маршрути Посоки

Ливан – едно пътуване по време на революция, част 3

Целият Батрун е като филмов декор
Целият Батрун е като филмов декор

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. По време на карантина един прозорец към света е чудесна опция за оправяне на настроението.
Приятно четене


За съжаление, всичко хубаво си има край. Последната вечер от проекта премина около лагерния огън на футболния стадион в базата, едно незабравимо и много топло преживяване. Нямаше обаче как, трябваше да се ляга рано, защото на следващия ден всички участници, които имахме късни полети на връщане, бяхме запланували грандиозен тур из цял Ливан.

Нашият лагерен огън
Нашият лагерен огън

Сутринта започна с кратко пътуване до северния град Батрун, най-известния морски курорт на Ливан. Там първо ни посрещна църквата, огромна по мащаб и крайно интересна по външност. Въобще ливанските църкви нямат нищо общо с европейските, ако не бяха кръстовете по тях, човек би ги взел за средновековни крепости. Леко е странно да видиш и Библията на арабски. Вмъкнах се вътре, за да разгледам и вътрешността й – каменни сводове докъдето ти стигне погледът и почти никаква украса. Но пък страшно красиво.

Църквата ,,Свети Стефан”, Батрун
Църквата ,,Свети Стефан”, Батрун
Църквата отвътре
Църквата отвътре

Излязохме от църквата и се гмурнахме в лабиринта от улички на старинния сук на Батрун. Заради протестите почти нищо не работеше, но пък си беше много приятно да се размотаваш безцелно, да се губиш и намираш десетки пъти, да се поздравяваш с ранобудни дядовци, наизлезли да играят табла на улицата… Там някъде се натъкнахме на истинска фабрика за зехтин, където с помощта на допотопна на вид преса маслините се мачкаха и превръщаха в ароматна смес. Крайната цел обаче беше морето и то не ни разочарова. Батрун е ливански вариант на Монако, само че без тълпите. Същата лазурна вода, снежнобели лодки на кея и хълмове, осеяни с разнообразни постройки.

Ливанската ривиера
Ливанската ривиера
Момент на искрено щастие
Момент на искрено щастие

След толкова много красота си мислех, че Ливан трудно ще ме впечатли с още нещо. Е, грешах. Напуснахме подобния на филмов декор Батрун и след по-малко от половин час бяхме в Хариса, на лифта за най-свещеното място за християните в Ливан. Ливан е може би единственото място в света, където можеш в рамките на половин час да се къпеш в морето, а след това да караш ски в планината. На повечето места планините и хълмовете се издигат почти отвесно от плажа, а разликата в температурата е огромна. На брега беше над 30 градуса, горе – около 14. Луда работа… След комбинирано пътуване с лифт и фуниколер достигаш църквата ,,Дева Мария Ливанска”, около която се вият каменни стълби, които водят до известната статуя на Дева Мария, бдяща над цялата страна. Освен безумно красиво (от върха се разкриват главозамайващи гледки), мястото е изключително спокойно и в унисон със свещения му характер отвсякъде се носи мирис на тамян. Никой не говори високо, а за съблюдаването на правилата се грижат перманентно усмихнати, но строги господа в официални костюми.

Изглед от върха
Изглед от върха
По хълмовете растат църкви, вили, къщи, че даже и блокове
По хълмовете растат църкви, вили, къщи, че даже и блокове

Можехме да стоим там с часове, но още дори не бяхме преполовили плана за деня. Последва бърз обяд в крайпътно заведение, преди да се отправим към пещерата Джейта. Всъщност това са две пещери, световноизвестни със своята красота, древност и факта, че притежават най-дългия сталактит в света – близо 9 метра. Джейта е ливанският претендент за Седемте природни чудеса на света, като достига до топ 10, но накрая не е включена в списъка с победители.

Снимането вътре е забранено, затова приложените снимки са свалени от Интернет. Малък лифт (вече ни стана навик в Ливан) ни качи до горната пещера, където имаше направени алеи за разходка. Не мога да предам с думи величието на пещерата и страхопочитанието, което човек изпитва при вида на огромните галерии, каменните ,,гъби” и надвисналите сталактити, умело осветени от скрити фенери и прожектори.

Разходката беше запомняща се, но най-доброто тепърва предстоеше. Влакче ни взе и ни свали до долната пещера, където ни чакаше… разходка с лодка. Подземната река, течаща през Джейта, е оформила причудливи и невероятно красиви скални образувания, а лазурният цвят на водата, придаден й от прожекторите, правеше усещането още по-сюрреалистично. За капак лодкарят нещо реши да се помайтапи с нас и умишлено минаваше на сантиметри от надвисналите ръбове на скалите…

Осмото чудо на света
Осмото чудо на света

Толкова много красота в един ден ни взе доста голяма част от силите, но нямаше време за почивка, защото беше ред на…Бейрут. Столица е все пак, трябваше да й засвидетелстваме нужното уважение. Метнахме раниците в офиса на организацията и се отправихме на вечерна разходка из града. Първа спирка беше най-големият мол в Близкия изток, където срещнах дюнера на живота си и…айрян. Спазих традицията да опитвам айрян на всяко място, на което отивам.

В мола направих някои съществени наблюдения върху ливанците, които щяха да се потвърдят и след посещението ми на улицата на баровете в центъра на града. Всички ливанци, независимо от социалния си статус или финансово положение, се обличат по последна мода, имат последен модел телефони и часовници, купуват най-скъпите парфюми и бижута.

Външният вид задължително е спретнат, прическата на ниво, немарливостта е прегрешение от най-висш ранг. Нощният живот кипи от сряда до събота, баровете и дискотеките са пълни непрекъснато – все пак Бейрут е известен като меката на нощния живот в целия Близък изток.

Вечерната разходка прерасна в среднощна и ненадейно се озовахме на централния площад, на джамията Мохамед Ал Амин. Това е едно много специално място, при това не само заради красивата фасада на джамията. Там, точно една до друга, се помещават джамия и църква, символ на толерантността и мирното съжителство, с които е известен Ливан.

Това е и мястото на най-ожесточените протести, повече от 200 000 души се събираха на този площад в продължение на последните три седмици, като палатките все още стояха там. Изключително силно преживяване…

Бейрут е град на контрастите. Това става явно и като стигнахме пристанището, от където се открива гледка към новите лъскави сгради и сгушения между тях призрак от гражданската война – останалото от хотела Holiday Inn, по който още се виждат следите от множество изстрели и военни действия.

Успяхме още да видим и Гълъбовите скали, друга основна забележителност на града, където спряхме за кратко на път за летището. Може би тук е моментът да кажа няколко думи и за шофирането в тази част на света. Хаос би била твърде слаба дума. Мигачите сякаш са забранени, а спазването на глупави правила като даване на предимство и спазване на разумна скорост се възприема като излишно. Резултатът – кой превари, той завари, общо взето предимство получава този, който е по-нахален.

Гълъбовите скали
Гълъбовите скали
На места Бейрут си е жив Дубай
На места Бейрут си е жив Дубай

Малко след 01:30 бях на летището, откъдето ми предстоеше нощен полет през Истанбул за Берлин. Тръгнах си от Ливан благодарен, че имах шанса да срещна и за себе си да разбия на пух и прах много от стереотипите които ние, европейците, неизменно имаме за тази част на света. Срещнах изумителни хора, които обичаха страната си и бяха повече от горди да ми я покажат. Сблъсках се с гостоприемство, нечувано в Европа, където често обичаме да поставяме граници между себе си и околните. Влюбих се в историята, природата и кухнята на тази миниатюрна, но неповторима страна. Единствено мога да благодаря за този шанс и горещо да препоръчам на всички познати и непознати хора да не подхождат предубедени към Близкия изток, а и към всяко място, а да се впуснат смело в приключението и да гребат с пълни шепи от всеки момент.

Още един кадър от китния Батрун
Още един кадър от китния Батрун
Cтатуята на Дева Мария Ливанска
Cтатуята на Дева Мария Ливанска

Още новини по темата

На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 2

На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 1

На път с Христо Колев: Азербайджан – там, където Западът среща Изтока, част 3

На път с Христо Колев: Азербайджан – там, където Западът среща Изтока, част 2

На път с Христо Колев: Азербайджан – там, където Западът среща Изтока, част 1

На път с Христо Колев: Сингапур, където бъдещето е вече вчера

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 3

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 2

На път с Христо Колев: Индонезия – на конференция с вулканичен привкус, част 1

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Каква е според вас разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close