Новини Пловдив » Важно » Проф. Чавдар Стефанов: COVID-19 често предизвиква тромбози и така причинява смърт
COVID-19 Важно Здраве Интервю Мнения

Проф. Чавдар Стефанов: COVID-19 често предизвиква тромбози и така причинява смърт

Проф. Чавдар Стефанов
Проф. Чавдар Стефанов
  • Ролята на анестезиолозите е животоспасяваща при тежки случаи на COVID-19
  • Коронавирусът не е грип, категорично, въпреки привидно еднаквите симптоми
  • Пловдив и регионът са с малък брой заболели и смъртни случаи, благодарение на превантивните мерки
  • Ще има втора грипна вълна наесен или през зимата, епидемиолозите са на ход
  • Фокусирахме се върху коронавируса, а другите пациенти се изплашиха и не идват на лекар, тепърва ще имаме проблеми

 

Проф. Чавдар Стефанов е ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“. Един от най-добрите специалисти по анестезиология и интензивна терапия у нас. Завършил е медицина в Пловдив през 1988 година, придобива специалност през 1993-а и оттогава работи в най-голямата болница в Южна България. От 2013 година е професор по анестезиология и интензивно лечение, като защитава дисетрация за доктор по медицина на тема „Имунологични инфламаторни маркери на тежък сепсис“, втората му дисертация за доктор на медицинските науки е върху лечението на тежка пневмония в интензивно отделелие. Има над 150 публикации в специализирани научни издания, участник е в десетки монографии и учебници по медицина, в редколегията е на няколко специализирани научни списания по анестезиология и интензивно лечение. Лекар на годината за Пловдив през 2011 г. Завършил е и здравен мениджмънт. Две години е бил председател на Националното дружество по анестезиология.

В кабинета си е окачил на стената библейската сцена Възкръсването на праведния Лазар. Това е първият документиран случай на успешна реанимация, шегува се проф. Стефанов.

С проф. Чавдар Стефанов разговаря Спас КУЗОВ


– Проф. Стефанов, какво представлява COVID-19? Грип ли е, или нещо друго? Как протича това заболяване и от какво умират заразените с този вирус?

– COVID-19 е вирусна инфекция, която е твърде различна от грип. Различен е причинителят на заболяването. Тази инфекция е от семейството на коронавирусите, които се срещат предимно  в животинския свят, но както е известно, се прехвърлят и на хора. На света са известни с няколко предшестващи епидемии – т. нар SARS и MERS.

SARS бележи доста висока смъртност през 2003-а година в Китай, а MERS в арабските страни през 2015-а година. Най-вероятно прескачането на вируси от животните към хората ще продължи и занапред.

Категорично COVID-19 не е грип, макар че, клиничната картина повтаря донякъде тази на грипа, но също така много се различава

Грипът също е смъртоносна болест, ако не се лекува или ако се развие специфична реакция към инфекцията. Той обаче е по-малко заразен, инкубационният му период е много по-кратък. Ние като че ли вече сме свикнали с грипните епидемии и не им обръщаме толкова внимание. Както се казва: „Изкара го на крак като грип“. А от грип всяка година умират много хора. Помним 2009-2010-а, когато беше епидемията от свински грип, тогава беше ужасно.

– А от какво умират заразените с COVID-19?

– Най-лесно е да се каже, че умират от дихателна недостатъчност, но всъщност не е точно така. Оказа се, че това е вирус, който засяга всички органи и системи. Изолиран е не само в белите дробове, но и в кръвта, в сърцето, бъбреците, черния дроб.

Дори има сведения, че може да бъде изолиран от семенната течност на мъжа.

Различното при COVID-19 е, че уврежда стените на малките съдове, което води до засилено тромбообразуване. Това намалява кръвоснабдяването на органите и води до полиорганна недостатъчност. Освен това дихателната недостатъчност протича по-различно от грипа.

– Каква е ролята на анестезиолозите в тази ситуация?

– Нашата роля е основна – животоспасяваща. Ние взимаме решението за включване на пациента на механична вентилация, определяме цялостния терапевтичен подход, докато е в интензивното отделение. Поддържаме функцията на отделните органи и системи, коригираме нарушенията им. Борим се с усложненията и със страничните действия на медикаментие, които настъпват в процеса на интензивно лечение.

– Какво е по-различното и каква работа вършат респираторите. Има все повече мнения, че едва ли не, който го поставят на вентилация, е обречен?

– Много неща се изприказваха в тази насока. Но респираторите спасяват. Те помагат да се поеме дишането и да се замести фунцията на белия дроб. Никой от нас не изгаря от желание да сложи пациента на респиратор. Но това е животоспасяваща процедура, когато възникне критична ситуация. Ако този пациент не бъде поставен на респиратор, ще загине. Да, имаше изявления, че това убива пациентите, но не е така.

Вярно е също, че апаратното дишане не е естестевно дишане, но това е единственият начин да бъде доставен кислород на организма, за да живее.

При интензивното лечение се прилагат различни методи на механична вентилация, но все още е невъзможно да се определи кой точно е най-ефективен при това заболяване. Сега излизат нови данни за този вирус и как влияе на белите дробове. Оказва се, че увреждането на белия дроб не е както при познатите ни досега заболявания, а се говори за „ковид-остър респираторен дистрес синдром“. Ние от много години лекуваме т.нар. Остър респираторен дистрес синдром, който представлява неспецифична реакция на организма и белия дроб към различни патогенни нокси – това може да са белодробна инфекция, може да е травма, може да е интоксикация или септично състояние от друг произход.

Клиничната картина при COVID-19 е по-различна, по-специално вентилаторните характеристики на белия дроб и това налага да се преосмисли стартегията за механична вентилация при тези пациенти. Говорим не за отричане на механичната вентилация, а за различен тип стратегия при различни пациенти. Но това е твърде сложна материя за да бъде обяснена достъпно на широката публика.

Проф. Чавдар Стефанов
Проф. Чавдар Стефанов

– Как съчетавате работата в Инфекциозна и в Анестезиологията от началото на епидемията?

– Още в началото отделихме един етаж от един от блоковете в Инфекциозна клиника и го направихме COVID-19 интензивно отделение. Това се наложи, защото не можем да си позволим да приемаме тези пациенти в нашето интензивно отделение. Това би означавало да я затворим за другите болни, които се нуждаят от нашата помощ. Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) се намира в средата на болницата, обслужва болни в критично състояние не само от нашата болница, но и от всички други здравни заведения от цяла Южна България. Няма как да разделим пациентите на болни от коронавирус и болни от друго. Заразата щеше да е неминуема. Затова оборудвахме ново интензивно отделение с необходимата техника и сме готови по всяко време да приемаме пациенти. Бързото пребазиране ни позволи да продължим своята ежедневна работа. Защото ако спре нашата клиника, на практика спира цялата болница, блокира се цялата система за здравеопазване в Южна България. Вярно е, че новото ковид отделение е отдалечено, но така сме спокойни, че няма пряка опасност от зараза. Направили сме график и пет екипа са на разположение за ковид отделението, като дават дежурство по един месец. Хубавото е, че в момента нямаме болни, които да се нуждаят от механична вентилация.

Искам да подчертая, че в България, благодарение на мерките, които се взеха още в началото, успяхме да избегнем струпване на пациенти, които да имат нужда от механична вентилация

Това облекчи цялата система.

Все пак, нека да е ясно, COVID – 19 не е от групата на т.нар. „особено опасни инфекции“. В повече от 80% от случаите коронавирусът преминава без тежки клинични прояви. Както виждате, по-голямата част се изолират в домашни условия. Много малка част се лекуват в интензивни отделения, които, в момента, са почти празни. И това е така, повтарям, заради мерките за изолация, взети още в началото. Затова се разминахме с тежки ситуации като в Италия, Испания, Великобритания, където интензивните отделения бяха претоварени.

Без мерките същото щеше да се случи и при нас, със същите трагични последици. Смятам, че действията на щаба у нас в тази насока са спасили живота на доста хора

При нас имаше един смъртен случай, но пациентът почина по-скоро от усложненията на заболяването. От много масивен исхемичен инсулт, вследствие на тромбообразуване. Това активиране на тромботичните процеси явно е основната причина за смърт при тези заболели, поне такива са последните данни в специализираните издания. Нашият пациент беше на 63 години, вървеше добре, бяхме облекчили режимите на вентилация, имаше сериозно подобрение в състоянието на белия дроб. Започнахме да мислим, че сме успели да го „изкараме“, но масивният инсулт го погуби.

– В момента има ли тежко болен при вас?

– Не. Благодарения на превантивните мерки в Пловдив и региона досега се отчита малък брой заболели, а още по-малко смъртни случаи. Имаме пациент, който лекуваме в продължение на месец и половина. Оздравял е от ковид инфекцията, но се лекуват последствията. Той все още е на апаратна вентилация, но при тези болни се появяват други инфекции, всички органи реагират. Искрено се надявам, че ще успеем да го спасим.

– Разполагате ли с достатъчно кадри в КАИЛ? Има ли такива, които отказват да работят с пациенти с COVID-19?

– Кадрите са голям проблем. Особено за анастезиологията и интензивното лечение. Този проблем не е от днес. За нашата специалност по принцип трудно се намират кадри. Голям проблем са ни медицинските сестри. Работата им е доста тежка и отговорна. Защото от тяхната работа зависи качеството на работа на цялото отделение, а оттам и на цялата болница. За съжаление не ни достигат сестри, няма и много кандидати за тази дейност.

– Заплатата ли е проблем?

– Не бих казал. Нашите сестри не взимат по-малко от колежките си другаде. Но работата им е тежка, даже бих казал, че по-тежко отделение няма.

Проблемът е друг. През годините ние се превърнахме в ковачница на кадри. И за съжаление, когато една сестра се обучи, а от някоя частна болница й предложат по-малко работа и малко повече пари, тя предпочита да отиде там.

Ние по-малко работа не предлагаме. С подобна конкуренция не можем да се борим

Колкото и да увеличаваме заплатите, съседните частни болници ще дадат със сто лева отгоре.

– А с лекарите как стоят нещата?

– Малко по по-друг начин. Радвам се, че при нас работят млади лекари със страхотни качества. Те също взимат недостатъчно високи заплати за това, което работят, но пък имат една сериозна перспектива за развитие за всеки млад специалист. Стига да има желание и амбиции. И, вероятно, това ги задържа.

– Лекари доброволци дойдоха ли да помагат в ковид интензивното?

– Нашите доброволци са студенти по медицина, но не бих казал, че са много. Тяхното набиране се координира от Инфекциозна клиника, обикновено ги ползват като дезинфектори и за други помощни дейности.

Лекари, доколкото знам, не се появиха, усещам страх, притеснение някакво. Това не мога да го разбера, защото всеки от нас, още когато е кандидатствал медицина, би трябвало да знае, че такива ситуации са възможни. А болният от коронавирус често има нужда от повече грижи от другите пациенти.

За сметка на това пък нашият екип показа доста отговорно поведение и сплотеност в този труден момент. Нито един не се скри или отказа да работи в ковид отделението

Даже за графика за ковид дежурствата сами се разбират и досега няма никакви проблеми. Дори имаме колеги с придружаващи заболявания и би трябвало да се отдръпнат встрани, но те точно сега се върнаха на работа. Такъв е случаят с д-р Йорданов, на когото му направиха двустранна алопластика на колянните стави, точно сега се завърна при нас. Няма да го пратим в това отделение, въпреки, че е готов да работи там. Но се връща и ще помага. Има и една колежка, която ще дойде от Варна.

– Всички са фокусирани в COVID-19, но какво става с другите пациенти от началото на епидемията насам?

– Забелязва се тревожна тенденция. Хората са толкова уплашени, че до последния момент си стоят вкъщи и не идват на лекар. Това е много опасно, особено за хора с хронични заболявания. Този страх, вероятно ще доведе до увеличаване на пациентите в следващите месеци, когато много от тях просто няма накъде повече да отлагат. Тогава, дано не съм лош пророк, но ще имаме проблем не само с ковид пациентите, но и с останалите.

– Имате ли достатъчно предпазни средства и медикаменти?

– Засега нямаме проблем, болницата е взела нужните мерки и сме осигурени с всичко. Освен това имаше и доста дарители, които директно идваха и питаха от какво имаме нужда. В този момент се вижда как обществото ни се повдига и е готово да помага на тези, които имат нужда. Радостен съм, че има такива хора, а по-голямата част дори не искат да го афишират. Идват и даряват манти, предпазни костюми, маски, дезинфектанти. По отношение на медикаменти и предпазни средства в момента нещата са под пълен контрол. Имаме и този прословут хлорохин, но данните от колегите по цял свят сочат, че приемането му не означава обезателно, че пациентът ще бъде спасен.

– Паднаха почти всички ограничения. Вие като лекар как бихте оценили разхлабването на мерките?

– Не съм епидемиолог, за да преценя кога и как трябва да бъдат разхлабени мерките. Струва ми се, обаче, че психически българинът започна да не издържа на тази изолация. Ние сме южни хора, обичаме да контактуваме помежду си.

Мисля, че все пак е правилно, че мерките се поразхлабиха. Още повече, данните сочат, че това става на фона на една контролирана заболяемост

Факт е обаче, че активните случаи не намаляват, както в Германия, например. Но увеличението у нас е твърде бавно и се развива в т. нар. клъстери – обособени социални групи, малки селца, махали, старчески и социални домове. Хубавото е, че се взеха мерки да бъдат профилактирани тези пациенти, да се направят изследавния, носителите да бъдат намерени и изолирани.

Сега е време за епидемиолозите, те трябва да решават накъде да вървим. Факт е, че досега мерките бяха много адекватни и успяхме да ограничим броя на болните, които пристигат в интензивните отделения.

– Да очакваме ли втора вълна и кога?

– В медицинската общност вече е ясно, че такава ще има. Това обаче не трябва да плаши обществото. Просто трябва да свикнем с това, че тази инфекция не може да бъде ликвидирана толкова лесно.

Не трябва обаче да се подценяват вероятностите тази втора вълна да бъде толкова мощна и безпощадна като в други страни по света

Втората вълна най-вероятно ще дойде в късната есен или в зимните дни, защото климатичните условия предразполагат развитието на тези заболявания, а и хората се събират в затворени помещения на големи групи, което улеснява предаване на патогена. Ще съвпадне, вероятно и с вълните на грипните вируси и всички други респираторни заболявания. Но ако се вземат мерки, както досега, смятам, че обществото ни ще се справи. Ако разсъждаваме рационално и се държим отговорно, ще се разминем с малко поражения. Наложително е наблюдение на тенденциите у нас и в световен мащаб. Виждаме, че се разработват медикаменти, опити за ваксини. Никога една ситуация не е една и съща. Затова трябва да сме нащрек, но не и да се паникьосваме./Plovdiv-press.bg

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Каква е според вас разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close