Новини Пловдив » България » Проф. Овчаров за македонския език: Со кротце, со благо и со малко кютек
България Паметни фрази

Проф. Овчаров за македонския език: Со кротце, со благо и со малко кютек

Проф. Николай Овчаров
Проф. Николай Овчаров

Македонските историчари се опитват да оборят неоспорими факти и са заложили капани в документите. Това е позицията на историка проф. Николай Овчаров във връзка с прекъснатите на практика разговори на ниво комисия между българските и македонските учени, но подновените реплики на политическо ниво.

Според Овчаров споровете за македонския език и история могат да се решат „со кротце, со благо и со малко кютек“, както казва Андрей Ляпчев.

Овчаров е категоричен, че в исторически план македонски език няма, такъв език се създава изкуствено след 1944 г., а за македонска държава може да се говори отново след 1944 г. Историкът даде и примери.

„Първо българите трябва да знаят. За далечната история от 11 век няма какво да говорим, но има примери от 19 в., когато се формират нациите. Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски на титулните страници на книгите си са отбелязали, че са написани на „препростейши български език от Долна Мизия. Братя Миладинови са отбелязали, че са събирали български песни.“

„Всички тези доказателства не могат да бъдат оборени“, каза Овчаров и допълни: Самуил е български цар, но е македонец. Същото важи за възрожденците та чак до 20 в.

„Ясно е, че след 1944 година се прави македонски език, прави се държава. Искали са език, който е различен от българския. Според договора това означава, че македонците трябва да се лишат от историята си и тя да започне през 1944 г. Това е препъни камъкът“, каза Овчаров и обясни, че години наред съзнанието на македонците е тровено, че българите са окупатори и татари.

А в историята има и добри примери като Австрия и Германия – никой не спори, че във Виена се говори немски език.

Според историка самата комисия е ялово родена.

„Гоце Делчев беше голямото препъване в работата на комисията. За Коминтерна и създаването на самата македонска държава даже не сме говорили“, заяви Овчаров, според когото трудно могат да бъдат решени тези спорове. По думите му македонската страна използва комисията по-скоро за тупкане на топката и ако може докато това се случва да влязат в ЕС.

Според Овчаров това няма как да се случи и това е ясно заявено, включително и от Европейската комисия.

Припомняме, съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г. Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев. Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

След срещата на 13 септември, която беше определена като „най-безплодната“ до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.

В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни и по-съвременни събития и исторически личности в общата ни история.

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Каква е според вас разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close