Вяла пролет, вяла седмица. Лоши били шаблоните и матриците, по които живеем. Да де, ама в тях и никак извън тях живеем ние повечето. Ако не беше проклетият вирус, сега не само от радиото, телевизията и социалните мрежи, но и от чешмата щяха да бликат информации за почивки, оферти за луксове, цени, закани за спиране на строежите по морето и пр.
Сега и да хвърлят тази мрежа, ако не празна, полупразна ще я изваждат. Кой ще ти заложи парички за плаж с маска, ръкавици и кой знае още какви предпазни средства и за кои части на тялото могат да бъдат измислени.
Сега я няма тази тема. Мъчи се да се прокрадва, но плахо и немощно. На част от плажовете чадърите и шезлонгите щели да бъдат безплатни. На други пък плажове, по-луксозните, цените щели да бъдат намалени. Ако плажовете останат почти без хора, каква ще е ползата от тези примамки?
Щяло да има спасители по плажовете, но по един спасител на пост, а не по двама и повече, каквато беше практиката в довирусните времена. Цапнат в устата пенсионер от нашата компания миналото лято бе заваден от сина си на нашето море за няколко дни. Като се върна сподели. Най-впечатлен бил, че повечето от спасителите били наши набори, нямало достатъчно млади. А този на неговия плаж му приличал през цялото време на току що спасен удавник. Все завит в хавлията си стоял. Присмял се хърбел на щърбел.
Загуби за турстическия бизнес, недоимъци и за обичащите морето по-бедни българи. За тези, които не могат да си позволят турско и гръцко обслужване, става дума. Загуба велика и за нас пенсионерите. Като смесвахме в разговорите си ежегодната майска медийна тютюмаха по проблемите на морския ни туризъм със спомените си от морето в младите си години, ние си изживявахме почивката. Мислено и дистанционно. За повече няма нито средства, нито здраве. Налага се тази година да минем и без това.
Но тези, които непреодолимо обичат морето и то нашето море по патриотични или по други някакви по-прозаични причини, не трябва да изпадат униние.
Вече се чувства и от спящите, че породеният от пандемията забранителен ентусиазъм на щабовете и министрите се е изпарил почти напълно
Припевът на изявленията им от доста време е – ограничителните мерки ще отпаднат тези дни, но ще се запазят личните хигиенни усърдия и личните предпазни средства. Животът надделява над страха. Не над личния страх над институционалния, над управленческия. Той, неумолимят живот притъпява и вече доста притъпи у властите страха от вината за възможна, не дай си Боже, здравна катастрофа.
Но и това, както може да се предположи, не е откровено признавано. Никой не казва открито – рискуваме, но не можем повече да задушаваме живота, за да се пазим живи. Най-вече по икономически причини! Неизбежното отпускане се прикрива зад новоизмислени предпазни мерки. По познатата схема. Както възбуденият преди избори нагон за власт на политиците се прикрива зад сладки и медени, но неизпълними обещания. Все се намират хора, които да им повярват и все някои от напиращите към властта успяват.
Дечицата в детските градини щели да се щипят едно друго от разстояние метър и половина. Посещаващите фитнес залите щели да си носят собствени екипи и кърпи. Танцьорите от професионалните ансамбли щели да играят хоро, но нямало да се хващат за ръцете, а щели да правят това пак чрез кърпички.
И законодателите ни щели да продължат да прикриват безличието си зад маски.
Прочетох някъде, че и проститутките щели отново да практикуват, ако изобщо са спирали, но не трябвало да са очи в очи с клиента. Да му домъчнее на човек тия за тия, дето са я докарали до плащане.
Абе, дали ще се намери някой, който искрено мисли, че този вирус, ако е толкова опасен и неизкореним, е и толкова балама, че ще се хване на евтините трикове на изправената пред двойния си проблем власт. Защо двоен ли? Защото трябва хем да освободи възпалените от задръстването си икономика и нормален живот, хем да се предпази плътно от възможна вина за евентуални втора и не давай Боже, следващи вирусни вълни.
Както е казано още от време оно, който баламосва в едно, баламосва във всичко.
Но пък се оказа, че и не всичко в нашите дни е вяло, съмнително и подозрително. Един наш политически и държавнически колос отново е изчистен, излъскан и изправен в целия си блясък пред собственото си и на родината ни бъдеще. Прокуратурата оневини Цветан Цветанов за апартаментгейт. Казано е в постановлението й, че и огромният му луксозен апартамент, и личният му холен асансьор са честно, почтено и с пот на челото спечелени. Нищо, че са се били сторили преди време някому подозрително евтини.
Който не вярва на Цветанов, не обича прокуратурата. Дори и да обича морето, макар и да е недостъпно за него, но това е друга тема.
Зареждане ...
