Quantcast
Новини Пловдив » Бизнес » В Тристранката се разбраха за минимална заплата по браншове
Бизнес България Работа

В Тристранката се разбраха за минимална заплата по браншове

В Тристранката си стиснаха ръцете за минимални заплати по браншове
В Тристранката си стиснаха ръцете за минимални заплати по браншове

Разбраха се в Тристранката. Механизъм за определяне на минималната работна заплата е заложен в подписаното между държавата, работодателите и синдикатите Национално тристранно споразумение.

Предвижда се минималната работна заплата да е различна за всеки бранш и да се договаря по професии. Целта е това да стане още от 2021 година. Тогава ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете.

Бюджетните заплати ще нарастват ежегодно, включително догодина, а за заплатите в частния сектор ще има препоръчителен индекс на нарастване.

Социалният министър Деница Сачева посочи двата най-големи компромиса при преговорите.

Първите три дни болничен продължават да се плащат от работодателите. Не е прието предложението на синдикатите да се връща част от доходния данък на най-бедните семейства в края на годината.

Целта на споразумението е да се посрещнат с общи усилия съвременните предизвикателства, каза вицепремиерът Мариана Николова и допълни, че то съдържа пет раздела, свързани с бизнес среда и икономика, енергетика, социална защита, зелената сделка, демография, образование, трудова миграция.

Заложените цели са производителност на труда, БВП и компенсация за социална защита 60% от съответната в ЕС, както и разходи за социална защита 20% от БВП.

Министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че тристранното споразумение е със статут на национални приоритети и засяга много теми – бизнес, икономика, социална защита, образование, демография.

В сектор „Енергетика“ е заложена пълна либерализация на пазара на електрическа енергия – първо на едро, после на дребно. Срокът за това е между 3-5 години, информира енергийният министър Теменужка Петкова.

От синдикатите заявиха, че това е трудно постигнато споразумение и то се предлага за изпълнение, независимо кое правителство ще управлява по-нататък. За бизнеса пък споразумението било гаранция за социален мир.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров каза, че по отношение на доходите в това споразумение се залага определянето на минимална работна заплата, както и да започне договаряне на минимална работна заплата по сектори. Той допълни, че преговорите започват сега, за да започне прилагането й от 2021 година. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор, посочи Димитров.

В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии, за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение, обясни лидерът на КТ „Подкрепа“  Димитър Манолов.

Според него едно от най-важните предложения е за реформа в социалното подпомагане. В сегашното всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми, каза Манолов.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов каза, че в споразумението намират място важни приоритети – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд.

По думите му това споразумение създава социален мир, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира Симеонов.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев определи като „историческо“ тристранното споразумение. „Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките. Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща – нещо, което мисля, че не е правено в България“, заяви Кирил Домусчиев.

Той обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното споразумение, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.

Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на еврозоната. Другите приоритети трябва да са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Разработване на стратегия България 2030 за подпомагане на индустрии у нас, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.  /ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...