Новини Пловдив » Бизнес » Черноработникът, този стълб на нашата конкурентоспособност
Бизнес Важно Мнения Общество Работа Съботен цикъл

Черноработникът, този стълб на нашата конкурентоспособност

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Неудобно ми е малко, защото, сигурен съм, ще решите, че е много селско и далеч от вашите интереси, но ще ви попитам – вие някога брали ли сте череши за надница? Тези, които са брали, за да изкарат някой лев, знаят какъв чрен труд се плаща с този лев. На тези, които са виждали черешите само в магазина, ще кажа, че на черешовата градина е приятно, докато се наядеш с череши. После е мъка. Черешка по черешка се откъсват, и то задължително с дръжките.

Тези дни стана ясно, че по Кюстендилско, черешовата градина на България, плащат на берачите по 32 стотинки на набран килограм. За да изкараш една днешна минимална надница от 32 лева, трябва да набереш 100 килограма череши. Вие знаете ли колко черешки се побират в сто килограма? Това не са тикви, нали?

И в случая, оповестен в медиите, черешоберачите са от далечното на Кюстендил Сливенско село Сборище. Цигани. Сами са си направили лагер от найлонови палатки до черешовите масиви. Този лагер е без вода и без тоалетни. Което значи, че всичко около палатките е тоалетна.

Журналисти от тамошните медии са се разтревожили за съдбата на тези хора, живеещи в условия нехигиенични и много опасни за здравето. Не само за временните жители на палатковия лагер са опасни за здравето тези нехигиенични условия на живот. Те са опасни за здравето и на всички други хора, с които берачите се срещат и ще се срещат.

Всичко това е, при условие че все още непроученият и опасен коронавирус не само не си отива, но и продължава периодично да разлива застрашаващите си вълни.

Черешоберачите скочили срещу журналистите – отивайте си, не се занимавайте с нас, защото ще ни оставите и без тези 32 стотинки. Познавам тези хора, през голяма част от годината живея в село, близко до тяхното. Срещаме се и си приказваме с тях. От тяхна страна разговорът винаги започва с сдумите – бате, български работи няма да правим, нали?

Знаем, че те не могат да проумеят добронамереността да бъдат предпазени от евентуални тежки последствия за тях от лошите условия, при които живеят. Възприемат я като опит да им се навреди. Не са свикнали някой да се грижи за тях. Условията, при които живеят, са изключили вежливостта във взаимоотношенията между тях самите и между тях и хората, които са от другия, не техния свят.

В същите не дотам изтънчени условия на живот са се формирали и хигиенните им навици. Те много обичат да гледат телевизия, но едва ли гледат и слушат противоречивите становища на т. нар. Кризисен щаб. Сигурен съм, че превключват канала на нещо по-леко.

Берачите са съгласни да живеят при първобитни условия, защото никой не им предлага по-човешки. Работодателите – също, защото спестяват от това. Цената на труда е по-ниска, това дава възможност за по-големичка печалба. Както е прието да се пита във фейсбук – някой да ми каже – има ли държавна институция, синдикална организация или друга някаква неправителствена такава, която да защитава елементарните човешки права на тези съвременни роби?

Условията, в които живеем всички ние, не са ни оставили време и възможности да се научим да изискваме съвременни човешки условия на труд и живот. Дори преценяваме тези изисквания на по-цивилизованите като удар под кръста срещу икономиката на нашата държава. Това може и да е така, но с найлоновата палатка и полевата тоалетна около нея ли ще се борим за място под слънцето на европейската и световна икономика.

Коронавирусът е гадно и опасно нещо, но пък доста други гадории освети. Нали до него не беше публично известно при какви условия живеят и работят нашенците в кланиците на Сверен Рейн – Вестфалия. Не, разбира се, в полиетиленови палатки, но и доста далеч от нормалното за тамошните жители. Има ли държавен орган или въобще някаква хуманитарна организация, която следи какво правят, за да печелят, фирмите, които продават на Европа и света българските роби за черен труд?

И да има, няма да им е лесно. Защото черноработниците бранят ожесточено правото си да черноработят. Другото е по-лошо – безработица и глад. Нито те го знаят, нито някой им посочва пътя, по който могат да се измъкнат от тежката си съдба. Доколкото я осъзнават! Върху това незнание и безпомощност паразитират, както безпощадните икономически интереси, така и обикновената, вулгарната човешка алчност. Които дори са намерили начини на всичкото отгоре и да превръщат тези измъчени и зомбирани люде в свои избиратели.

Пак тези дни известният културолог и литературовед проф. Александър Кьосев каза в медийна дискусия: „Аз съм съгласен, че Бойко е пробит политик, но по-важно е неговият електорат да забележи това.“

Хайде да завършим вече по градски. Черешите в хипермаркета са блазнещ, вкусен и полезен плод. Дай, Боже, все повече да стават сънародниците ни, които могат да си ги позволяват.

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close