Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 3
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 3

Залез над Балтийско море
Залез над Балтийско море

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. 
Приятно четене!

Рано сутринта на десети май, нашият пети ден в Дания, нашата малка компания се събра за последен път в двора на гимназията. След снимка за спомен се натоварихме по бусовете, които ни чакаха, и се отправихме на близо 4-часово пътуване до Копенхаген, в южния край на страната, откъдето ни предстоеше да хванем ферибота за острова с непроизносимо име Унгдомсьоен (Ungdomsøen), в превод – младежки остров, където щеше да се състои финалната част от програмата.

Островът има прелюбопитна история. Той е най-големият от 3 изкуствено построени островчета на около половин час плаване от Копенхаген, насред Балтийско море. Те са изградени по времето на Студената война с цел защита от врага, дебнещ от другия край на Балтийско море, а именно СССР. На тях са били разположени бази на Военноморските и Военновъздушните сили. След края на войната островите се оказват ненужни и са изоставени. Наскоро обаче местен бизнесмен решава да изгради курортен комплекс на най-големия от тях, Младежкия остров, дотогава наричан Миделгрундсфортет, но на това намерение яростно се противопоставят редица младежки и природозащитни организации. В крайна сметка, по инициатива на Датската скаутска организация островът е предоставен на разположение на неправителствени организации, работещи с млади хора. Миналото му като военна база е завещало безброй помещения, бани, тоалетни, огромна леглова база, кухня, трапезарии и т.н., но има един-единствен проблем – всичко е под земята. Усещането е много особено, да се храниш и къпеш в истински бункер. Помещенията са разхвърляни из целия остров и са свързани помежду си с тунели с обща дължина няколко десетки километра. Същински филмов декор!

И така, на този остров, щяха да се съберат над 200 души – всички участници в Младежката среща, както и куп журналисти, представители на различните политически сили и прочие. Малко след пристигането ни стана ясно, че всъщност ремонтът и модернизирането на острова все още не са напълно завършени, а ние сме нещо като опитни зайчета. Щяхме да спим на палатки отвън, разделени по училища.

Остров, море, палатки, млади хора от 28 различни страни, романтиката е пълна! Е, така е, но не бяхме предвидили колко студено е всъщност в началото на май по средата на Балтийско море на един гол остров, където няма какво да спре ураганния вятър,

заплашващ да отскубне палатката ни от земята и да я върне обратно в Хоу.

Програмата на самия остров бе по датски организирана – супер интересна и много полезна. По интереси бяхме разделени на групи, които работеха по различни проекти. Още първия ден получихме височайше посещение – министър-председателят на Дания Ларс Расмусен и кандидатът за председател на Европейската комисия Маргрете Вестагер дойдоха да ни поздравят и да открият програмата.

Въпреки многобройните занимания, успях да срещна някои наистина забележителни хора.

Запознах се с момиче от Гренландия, дошло да учи в Копенхаген, чийто баща е племенен старейшина на инуитите (коренното население на Гренландия) и което прекарваше свободното си време у дома с лов на…китове

Крайно интересна беше и историята на едно момиче от Афганистан, родено в Дания, което ми разказа изумителни неща за живота в една страна, която обикновено свързваме с бомби и самоубийствени атентати.

Много обичах вечерите на острова, защото тогава около предвидливо разпалените лагерни огньове (температурата стигаше до 0 градуса) се вихреше див купон, който последната вечер прерасна в огромна дискотека на открито. С единствената подробност, че всички танцуващи бяха с дебели якета, шапки и ръкавици…

Надали о-в Унгдомсьоен е първото място, за което се сещате, когато чуете парти столица…

Всяко нещо обаче има своите граници и след цяла седмица студ, море и пустош беше време да се върнем обратно в цивилизацията. Рано призори на 12 май едно моторно такси взе неколцината, които щяха да напуснат острова сутринта, и ни остави близо до Нюхавн, пристанището на Копенхаген и главна забележителност на града. Там се разделихме с останалите, повечето поеха към летището, а аз, заедно с Николай, българин, един от останалите участници в проекта, се впуснахме в дебрите на датската столица. Копенхаген заслужава внимание – красив, чист, уреден град с широки булеварди и красива архитектура. Повечето неща са на пешеходно разстояние и могат да бъдат разгледани за ден. Оставихме багажа си на гарата и потеглихме.

Първа спирка беше пешеходната зона в центъра на града – една от най-красивите, които някога съм виждал, и в съответствие с ранния час – почти празна. Пътьом минахме и покрай градините ,,Тиволи”, но астрономическата цена на входа ни отказа от посещение в тях и преценихме, че е по-добре да се съсредоточим върху останалата част от града. Изобщо, цените в Дания са ужасно високи – бутилка вода в един от магазините беше около 40 крони (10лв), а на доста места те гледат странно, когато плащаш в брой. Практиката тук и в останалите скандинавски държави е всяка покупка да се заплаща с карта; много от местните признаха, че от години не са ползвали банкноти.

Неусетно, любувайки се на красивия град, стигнахме до Кристиания, едно от най-любопитните места в Европа. Този малък квартал на Копенхаген е де факто отделна държава. Историята започва през 1971 година, когато група хипита незаконно се заселват в бившите копенхагенски казарми. Оттогава, вече почти пет десетилетия, властите се опитват да разрушат комуната. Обаче хората, които живеят там, си я харесват и показват ,,среден пръст” на всеки “външен”, който реши да се намеси в самоуправлението на града.

Тук важат малко по-различни от датските закони и когато влизаш в Кристиания, на практика напускаш територията на Европейския съюз. В момента това е най-известната дестинация, след Амстердам, за любителите на марихуаната, която можеш да си купиш тук най-необезпокоявано, като имаш избор от над 40 сергии.

Не са позволени автомобилите, кражбите, твърдите наркотици и оръжията, огромни графити със задраскани фотоапарати забраняват снимането, а спазването на тези забрани се следи от огромно количество въоръжени полицаи. Те, обаче, нямат пълни правомощия тук, което прави района не дотам сигурен, особено през тъмната част на денонощието. Къщите, прилични на бунгала, са изрисувани във всевъзможни цветове и шарки. Цари атмосфера като в реклама на Benetton – хора от всички страни, етноси и религии си услужват със запалки и завързват разговори с такава непринуденост, каквато трудно биха могли да постигнат при други обстоятелства.

Най-известният символ на града, статуята на Малката русалка, по приказката на Ханс Кристиан Андерсен, се намираше на около 30 минути от Кристиания, и е задължителна спирка на всеки гост на датската столица. След като дочачахме нашия ред за снимки и се разходихме по уникално красивата (и отново изумително чиста) крайбрежна алея, се отправихме към последната забележителност на града – Кралския дворец. Извадихме голям късмет и случихме на смяна на караула – войниците с огромни шапки маршируваха в перфектен синхрон. Там някъде започна да ни мъчи гладът и започна едно велико търсене на храна на що-годе поносима цена. В крайна сметка, разглезеният ми от великолепната храна в датската гимназия стомах трябваше да се примири с един миниатюрен хотдог и уверението, че съвсем скоро сме си пак в България…

Пристанището на Копенхаген, бонбонени цветове докъдето ти стига погледът
Пристанището на Копенхаген, бонбонени цветове докъдето ти стига погледът

Още новини по темата

На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 2

На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 1

На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 3

На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 2

На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 1

На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 2

На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 1

 

Коментари

Коментари

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close