Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Не забравяй, Пловдив! Божидар Здравков посреща държавници на баница в бюфета на Сахата
Важно Култура Не забравяй

Не забравяй, Пловдив! Божидар Здравков посреща държавници на баница в бюфета на Сахата

Едуард Ерио, Н. Мушанов и кметът Божидар Здравков на път за бюфета на Данов хълм, 16 август 1933 г.
Едуард Ерио, Н. Мушанов и кметът Божидар Здравков на път за бюфета на Данов хълм, 16 август 1933 г.

 

Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!


  • Три поколения пловдивчани мечтаят голите скали на хълма да се превърнат в красив  парк
  • Градинарят на Сахат тепе е прототип на един от героите в романа „Сред мрака” на Антон Страшимиров.

В старите пътеписи разказът за Пловдив често започва с тепетата. Първо тях виждали чужденците при приближаването си към града.  Красиви били хълмовете, но през лятото голите скали се напичали здраво, а през нощта излъчвали нетърпима горещина. Най-често се пише за Данов хълм (Сахат тепе). По внушителната каменна грамада нямало нито едно дръвче. На хълма идвали само каменарите, които разбивали скалите за строителен материал, както и циганите, наемани от собствениците да изхвърлят боклука от къщите им. Векове наред използвали като сметище река Марица, камари отпадъци се стоварвали в блатото при днешния  булевард „Руски” от Пожарната команда до сегашния културен дом „Борис Христов”, а умрелите животни  отнасяли до някогашните ями по пътя към Братската могила.

Едуард Ерио, Н. Мушанов и кметът Божидар Здравков на път за бюфета на Данов хълм, 16 август 1933 г.
Едуард Ерио, Н. Мушанов и кметът Божидар Здравков на път за бюфета на Данов хълм, 16 август 1933 г.

Иван Стефанов Гешев, кмет на града от края на 1880 г., решава да отвори очите на пловдивчани и покаже, че хълмът е едно истинско богатство, което незаслужено се затрупва с отпадъци

На 21 април 1881 г., четири месеци след като Гешев поема управлението на общината, във вестник „Народний глас” е отпечатана кратка бележка:  „Вчера пръв път военната музика свири на върха на Сахат тепе, дето се беше стекло едно голямо множество разхождачи”.

През август 1881 г. Пловдивската градска община приема решение  да започне залесяването на Сахат тепе и Бунарджика, а през април 1882 г. вече се пише за Часовниковата градина (часовник на турски е сахат), трета по ред за Пловдив

Съставя се и график, според който в неделя военната музика ще свири в Градската градина (при Природонаучния музей), във вторник – при Часовниковата градина, а в четвъртък военните музиканти ще свирят на един от островите на Марица.

Следващите кметове на града продължават делото на своя предшественик. Залесяването става първостепенна грижа на общинската управа, а унищожаването на младите фиданки – престъпление. В писмо на кмета Димитър Свещаров от 23 март 1892 г. се нарежда на полицейския пристав да предупреди пазачите на тепето, че „за всяко  повредено  дръвче ще бъдат отговорни те“.

Прието е, че след 1897 г. мечтата за превръщането на Сахат тепе в красив парк започва да се превръща в действителност. През този период кмет на града е Христо Г. Данов. Още в първата година на мандата си той постига договорка с Министерството на търговията и земеделието върховният надзор на всички градски градини и на залесяването да се възложи на Люсиен Шевалас, създател на Пепиниерата, Княжеската градина и градината „Цар Симеон”.

По това време Сахат тепе е поверено на градинаря Никола Ненов (известен още като Никола Клисуреца и Никола Апостолов). Никола бил всеотдаен. Като тръгвал на работа, вземал две големи торби, по пътя ги пълнел с пръст, която отнасял до върха на скалистото тепе. Там подбирал подходящо място, подграждал  го с камъни  и засаждал я дръвче, я цвете. Никола Алваджиев пише: „По цял ден сновеше този здрав българин из тепето, проправяше пътеки, издигаше подпорни стенички, дето трябваше, засаждаше дървета, цветя, водеше война с бурените; плевелите и не се уморяваше. Никой не го надзираваше, никой не му правеше ревизии.”

Никола Ненов е прототип на един от героите в романа „Сред мрака” от Антон Страшимиров.

В началото на ХХ век тепето вече е различно – има горички, декоративни храсти, цветя. На 2 май 1902 г. тържествено е осветена градината „Княз Борис” по името на близкия площад „Княз Борис” (Джумаята)

На пощенската картичка,  издадена специално за случая, се вижда и владиката. Пловдивчани радостно тръгват към новия парк. Оказва се обаче, че там се допускат само посетителите на Военния клуб (старата сграда на клуба се намирала върху източния склон на Сахат тепе).  Вестник „Утро” реагира светкавично: „Общината махна чешмите, офицерите  откраднаха сенките, а на гражданите остана река Марица” и върбите край нея”. Няколко дни по-късно общината известява, че паркът на Сахат тепе е за всички пловдивчани, а не само за офицерите.

Най-значимите промени на хълма се извършват през 30-те години на ХХ в. Тогава е завършен пътят до върха, започнат при кметуването на Христо Г. Данов още в края на XIX век, изграждат се подпорни стени, стълбища,

оформят се подходите към парка. За предисторията на това значително преустройство свидетелства кратка бележка на в. „Борба”: „През последните няколко вечери, откакто е поставена голямата електрическа лампа, Сахат тепе се пълни с хора, които търсят прохлада през летните горещини”.

През 1931 г. се подравнява терена и изгражда площадка при върха на хълма, върху която  се предвижда изграждането на бюфет, който да бъде истинска украса за новия парк. Неочаквано изниква значителен проблем – за изравняването на площадката и оформянето на алеите е нужна пръст. Тъй като пътят още не бил завършен, нямало как да извозят пръстта с каруца. Спасението идва от трудовата казарма, която предоставя за временно ползване две мулета, „оборудвани” с два газови сандъка и здрави въжета. Яки животни са мулетата – благодарение на тях тонове пръст са превозени до върха на хълма. Така се оформя главната алея и се дава възможност за засаждане на дървета, храсти и цветя.

Основите на бъдещия бюфет  са излети през лятото на 1932 г. , а през пролетта на 1933 г. сградата приема първите посетители

Тъкмо навреме, защото през май в Пловдив гостува кметът на Букурещ Добреску, а през август пристига в Пловдив видният френски политик, държавник, бивш министър-председател, историк и писател Едуард Ерио, придружен от българския премиер Никола Мушанов.

Кметът Божидар Здравков отвежда гостите и официалните лица на Сахат тепе. Там ги очаква оркестър, който изсвирва първо Марсилезата, а след това българския химн. В спомените си заслужилият кмет на Пловдив Божидар Здравков пише: „И така това тепе, неоспорвано от друг събрат, стана най-интересното и най-любимото място за посещение на свои и чужди. Тук заведох през 1933 г. французкият държавник Едуард Ерио, придружен от министър-председателя Н.Мушанов, гдето на бюфета им дадох закуска и нашенска баница. /ПловдивПрес

Още

Възстановяват ресторанта на Сахат тепе

Обследват Часовниковата кула на Сахаттепе

Тънем в руини. От любов към Пловдив – 2

Голият връх на Данов хълм (Сахат тепе). Пощенска картичка от 1911 г.

 

Христо Г.Данов на Сахат тепе със земляци и  ученици от трикласното училище в Клисура.  Възпоменателна фотография от юбилея на Христо Г. Данов през 1905 г. Във връзка с юбилея, Сахат тепе официално е преименувано на Данов хълм.     Държавен архив – Пловдив

 

Откриване на градината „Княз Борис”. Пощенска картичка от 1902 г.

Пловдивският областен управител Никола Дуров, кметът на Букурещ и кметът на Пловдив обикалят с кола забележителностите на града, 26 май 1933 г. Държавен архив – Пловдив

 

Френският държавник Едуард Ерио, българският премиер Н. Мушановп и кмета тна Пловдив Божидар Здравков при павилиона на скаутите на път за бюфета на Данов хълм, 16 август 1933 г. Държавен архив – Пловдив

 

Паркът на Данов хълм, 1935 г. Пощенска картичка.

 

Бюфетът на Данов хълм, 1935 г. Пощенска картичка.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...