На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт.
Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.
ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни.
Приятно четене!
Има места, от които човек се връща без думи. Има ги и онези, които често биват определяни като прехвалени. Има обаче и такива, за които можеш да чуеш и двете едновременно, и точно това отдавна беше събудило интереса и любопитството ми към Холандия и в частност към един от може би най-интересните (във всеки смисъл) градове не само в Европа, но и в света – Амстердам. До ден днешен продължавам да чувам изключително противоречиви коментари за Града на каналите и просто нямаше как той да не намери място в блога ми.
Всичко започна с леко объркване, а именно как точно да напъхам всички дебели дрехи и огромни на вид якета в ограниченото пространство на малкия куфар. ,,Ама то ще бъде топло, няма нужда”, казваха. Къде ти топло в Холандия, и то през април, мислех аз и упорито сгъвах пуловери. Нищо, по-късно щях да си патя. На следващия ден, след няколко часа в София, бяхме на летището, където ни чакаше изненада. Малко сме щели да позакъснеем. Кацаме в Амстердам след полунощ. Въпреки късния час на ,,Схипхол”, едно от най-големите летища в Европа, гъмжи от народ. Успяваме да не се загубим между стотиците бели, черни, жълти и всякакви тълпи и се мятаме на бусче да ни закара до квартирата. Ама ходи ли дотам? Ходи, успокоява ме Moovit. Да, ама се оказваме на Райксмузеум, което е горе-долу толкова близо до целта, колкото и Пловдив. Кофти. Иначе мястото е готино да се изгубиш. Чудно красиво, великолепната сграда е ярко осветена, а наоколо хвърчат…велосипедисти. Няма лъжа, няма измама, в 2 часа през нощта велоалеите са препълнени, хората карат нанякъде по двойки, по тройки, пият бира, пеят, целуват се, пушат, и всичко това на колела. Добре дошли в Холандия!
Почват да ме глождят съмнения дали животът тук има някаква логична връзка с часовник, календар или друго средство за измерване на общо установените мерки за време. Явно и метеорологичната наука заобикаля отдалеч тази част на света, вместо очаквания от мен дъжд или поне вятър, в 80% от времето грееше нещо, което не очаквах да срещна – холандско слънце. Но всяко нещо по реда си…
След доста лутане и два неуспешни опита за убийство (първо щях да отнеса една блажено разсеяна девойка с куфара си, докато тичахме към автобуса, после Амстердам ми го върна тъпкано и се разминах на косъм с групово прегазване от група летящи холандци на велосипеди) намерихме лелеяната квартира. Апартаментът, собственост на бивш колега на родител на приятел (последният да затвори вратата), беше в модерен жилищен район със съвременни сгради и… канал точно под балкона ни. Идилия. Заради късния (или по-скоро вече ранния) час за отрицателно време прегърнахме по една възглавница и потънахме в блажен сън.
Последва тежко ставане, но палачинките и шоколада от любезния ни домакин свършиха отлична работа и не след дълго бяхме подготвени да се впуснем в дебрите на града. Като се има предвид местоположението на Амстердам, а и на цяла Холандия, трябва да се свали шапка на експертите по градоустройство и градско планиране, въпреки хилядите канали транспортната мрежа на Амстердам работи идеално и всеки вид градски транспорт е модерен и надежден, за разлика от някои места в съседна Белгия, например.
Заредихме картите за транспорт на Централната гара и беше време за… разходка с лодка. Най-добрият начин да се добие първо впечатление бил круизът по каналите. За пръв път идвах по тези места, така че нямах избор освен да се съглася със съвета на спец по Холандия. Не сбърках, всички лодки са със стъклен покрив и всичко се вижда като на тепсия. Страшно е красиво, в някакъв момент се завива свят от това да гледаш във всички посоки и да се стараеш да видиш и снимаш всичко. Целият град разполага с над 100 км канали, а учудващо много местни жители живеят в лодки, директно в каналите. Десетки пъти видях хора да влизат в закотвените до брега малки и големи лодки, носейки хранителни продукти, някои даже си гледаха животни. Къщите от двете страни на каналите са шарена смесица от цветове в типичния холандски стил – високи и тесни. Тъй като внасянето на мебели по клаустрофобичните стълбища е практически невъзможно, новият диван например се изтегля през прозореца с кука. Беше много интересно да се види и как някои от по-старите къщи, под влиянието на нестабилната почва или на годините, са наклонени в различни посоки.
Каквото и да си говорим обаче, не заради архитектурата или каналите идват повечето посетители. Амстердам е известен с нечуваното многообразие от кофишопове, предлагащи всички възможни и невъзможни продукти от вездесъщата (най-често внесена от цял свят) трева и нейните производни. В резултат на това непогрешимият мирис на запалените масури се усеща навсякъде из града, но някак си не пречи, както и тълпите от туристи. Любопитно е как в Базел, един от малкото кантони на Швейцария, където марихуаната е легална, кофишоповете и миризмата бият на очи, а в Амстердам се възприемат като част от градския пейзаж. Резултатът – откровено айляшка атмосфера, съпоставима с тази на Пловдив лятно време (ще ме прощават софиянци), която заедно с красивата архитектура на града го превръщат в един от най-страхотните градове за мотаене и разходки. Нещо като конкретен център няма, градът представлява безкрайна плетеница от канали, велоалеи и сладурски къщи. На всяка крачка срещахме хора, улисани в четене или работа, чиито прозорци буквално бяха на улицата, без някой да се смущава от това, че навън минават хиляди хора… Няма по-големи непукисти от холандците, а Амстердам е живото доказателство за това.
Освен всички други изкушения, Амстердам съблазнява и в кулинарно отношение. От прочутите пържени картофи със сос (тук се води ожесточен задочен спор с Белгия за авторството; лично за мен холандските печелят категорично), през разнообразни морски продукти, та до прословутите холандски вафли, в града има по нещо за всеки вкус и джоб. Недостатъкът са дългите опашки, на които се налага да чакаш почти навсякъде, но резултатът си заслужаваше. С безсрамен апетит пробвах всичко, често пъти повече от необходимото и в наглед странни часове от денонощието, даже и веганският дюнер, който се съгласих да пробвам под чуждо влияние, се оказа цял деликатес. Един ден, след безцелно лутане по уличките на града, стомасите ни отведоха до ,,The pancake bakery”, където забих палачинките на живота си и силно затрудних по-нататъшното си придвижване за деня.
Никой пътепис за пътуване до Ниската земя няма да е пълен без разказ за добилия почти легендарен статут Квартал на червените фенери. Тъй като в страната проституцията е легална, всички ,,работнички” са регистрирани и проверени, а съответно баровете в квартала са винаги пълни с жадни за силни усещания посетители. През деня кварталът е пуст, тук-там се мярка някоя труженичка, но истинският ,,работен ден” започва с падането на нощта. Целият район се преобразява, непогрешимите червени светлини ,,изгряват” над заведенията за забавления и шоуто започва. Бях излязъл вечерта на по местна бира ,,Амстел” с нашия домакин, който реши, че е длъжен да ми покаже нощното лице на квартала. ,,Града на греха” представлява лабиринт от тесни улички и канали със стотици малки и големи барове, кръчми, момичетата се виждат на широки витрини, гледат предизвикателно минувача и го подканват да се наслади на ,,изживяването на живота си”, ако може да се вярва на рекламите. Всички проститутки до една са чужденки, има източноевропейки, азиатки, та дори до африканки – по нещо за всеки. Физическите аспекти варират от откровена грозота и телосложение на параход до момичета с тяло за корица на списание. Името фенери идва от отличителната червена светлина, поставена над вратата на всеки бар, предлагащ нещо повече от просто бира и коктейли. Моят гид отбеляза, че освен червени, има и сини фенери, които под полите си крият някои далеч не толкова женствени атрибути… В цялата дандания и шум на квартала не е възможна някаква дискретност, много пъти виждах мераклии да се шмугват или да изскачат от т.н. шортрумове, или стаи за кратък престой, с каквито разполагат повечето заведения.
Холандия е прочута със своята ,,освободеност”, затова надали е изненада, че често можеш да се окажеш в тясна уличка, като от едната ти страна игриво махат с ръка момичета от витрините, а от другата се вихри див мъжки купон с алкохол и хвърчаща навсякъде пяна в един от многото гей барове, означени със съответния флаг със цветовете на дъгата. Разбира се, мястото е прочута туристическа атракция и денонощно прелива от туристи, като далеч не всички консумират видяното, което кара собствениците на заведения често да ги местят на по-отдалечени места, само за сериозни клиенти… Навсякъде другаде по света на такова място би настъпил хаос, но тук всичко се регулира строго, полицаи бдят за безпроблемното протичане на бизнеса, а повечето барове имат и горилоподобни охранители. По принцип снимането уж е забранено, но това май не пречеше на наглед милионите китайски туристи да щракат до безкрай с камерите си наляво и надясно.
Нямаше как да пропуснем и Блюменмаркт, пазара за цветя по протежение на един от безбройните канали. Той датира от времето, когато луковица от лале е можела да бъде разменена за къща. В наши дни тук могат да се намерят всички цветя под слънцето, или просто да се разходиш и порадваш на пъстрите сергии.
Иначе по-нататък из Амстердам има още канали, щури велосипедисти (според статистиката в града има повече велосипеди, отколкото жители), както и куп интересни музеи, като къщата на Ане Франк, германска еврейка, крила се там със семейството си по време на Втората Световна война. Там бяха и магазините за, хмм, особено бельо и презервативи с всякакви форми, шарки и размери, с главички, израстъци и какво ли още не. Сякаш като доказателство за холандската странност го имаше и музея ,,Body Worlds”, в който са изложени истински части от човешки тела. Авантюристичният ми дух не стигна, за да ме мотивира да се подложа на такова издевателство, затова пък успя да ме накара да сложа блуза с якичка и да демонстрирам високо културно поведение в ,,Райксмузеум”, Държавния холандски музей за изкуство. Там имаше от всичко по много – китайски туристи, красиви картини, изящни порцеланови фигури, старинни макети на селища от бившите холандски колонии. Имаше го и Рембранд, с неговата ,,Нощна стража”, въобще музеят беше приятна изненада, не очаквах да ми хареса толкова.
Естествено, Амстердам, а и Холандия, далеч не се изчерпват с това. В следващата част четете за посещението ми в най-голямата градина за лалета в света, както и за един град с вятърни мелници.
Още новини по темата
На път с Христо Колев: Швейцария – шоколад, Schwyzerdütsch и швейцарска (не)точност – част 2
На път с Христо Колев: Швейцария – шоколад, Schwyzerdütsch и швейцарска (не)точност – част 1
На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 3
На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 2
На път с Христо Колев: За Северно море, скакалците и бункерите – част 1
На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 3
На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 2
На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 1
На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 2
На път с Христо Колев: Ливан – едно пътуване по време на революция, част 1
Зареждане ...
