Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: За липсващата половина на разбушувалия се наш стремеж към демокрация
Важно Коментари Мнения Политика Разбор Съботен цикъл

Съботен цикъл: За липсващата половина на разбушувалия се наш стремеж към демокрация

Хиляди се събират на протестите
Хиляди се събират на протестите

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Разказват в селото… Повредил се в заможна селска къща скъпичък домакински уред. Извикали по надлежния ред рекламиран в социалните мрежи специалист от близкия град да го ремонтира.

Пристигнал рекламираният специалист. Разставил около себе си лъскави инструменти, извадени от още по-лъскави куфарчета. И започнал да пъшка около повредилия се скъп домакински уред. Много пъшкал. Подхващал ту едно, ту друго, но краят на ремонта така и не се виждал.

През цялото това време близо до него на ниското си столче стоял най-старият човек в къщата и добродушно и добронамерено го наблюдавал. В много далечните си вече активни години този старец бил много добър текезесарски тракторен механик. Още не била заглъхнала в селото славата му на голям техничар.

Не се сдържал старецът като гледал безсмислените старания на рекламирания специалист и му подхвърлил: „Много и все хубави инструменти имаш, момче.“ „Така е, дядо, нали е казано, че инструментът е половината майстор“, гордо отвърнал специалистът. „Така е, момче, ама , като те гледам, ми се чини, че другата половина я няма“, казал дядото.

За тези, които се дразнят от употребата на простонародни лакардии, виноват! Тези, които се мръщят на аналогиите, обикновено не си дават труда да ги разберат, та уточнявам – специалистът имал инструменти, но нямал уменията да ги използва.

Сега за търсената аналагия. Все по-набъбващите и продължаващи вече повече от половин месец мирни граждански протести, искат оставките на правителството и на неговия премиер. Г-н главния прокурор да го оставим засега на амбициите му да е действен и различен, може би компенсирайки някакъв недостиг. Важното е, че тези грждански протести са проявление у нас и сега на основния инструмент за демократично регулиране на демократичните процеси в едно демократично общество. Така пише в дебелите книги и така твърдят умните глави.

Демократичният ред в силно обявяваната за демократична наша държава е силно повреден. Така пък твърдят всички протестиращи. Те всички искат оставка на правителството и на неговия премиер, но са различни в мотивацията си.

Едни подкрепят амбициите на опозицията да дойде на власт. Други харесват поведението на президента и него подкрепят. Трети отмъщават за това, че главният прокурор Гешев, по собствена воля или под нечия диктовка свише, е развалил рахата на Васил Божков. А покрой него и на редовите труженици в хазартния бизнес. Четвърти и пети пък протестират, защото обичат да са протестиращи. Надеждата е в протестиращите млади хора, които се борят за бъдещето си в нормална държава.

Дошло е времето, в което мирните граждански протести у нас ще постигнат целите си. Ако не тези протести, следващите – със сигурност. Защо ли?

Видях в редиците им мои роднини, съседи, колеги, познати и познати на мои познати, които до вчера с показна гордост твърдяха, че са твърди герберисти и още по-твърди бойковисти. Нахлуването им в редиците на протестиращите срещу ГЕРБ и Б.Б. е моментът, който силно разклати лодката на властта. В такива моменти се обръща палачинката на управлението на държавата, казват някои социолози. Тук фактор е поведението на инертните. Аз мисля, че те са нормалните, поне защото са потапящото всичко останало мнозинство. Това е поведението на притесняващите се да не изпуснат шанса си да се подредят след новопоявяващия се силен.

Не ми се вярва да не сте забелязали, че нито една от пропагандите – от най-шумната и кухата до най-префинената, няма за своя целева група разсъждаващите. Първо, защото те са силно ограничено малцинство и второ, защото почти всички те са й неподвластни.

По-възрастните помнят, че след 1989 година имаше много и много по-бурни граждански протести. На площада протестите се ръководят не от най-умните участници в тях, а от най-кресливите. Някой от тези тогава беше измислил скандирането:“Кой не скача, е червен“. И всички скачаха. Сред скачащите откроявах усърдието на колеги, чийто поръчител за влизане в БКП само преди няколко години бях аз. Споделяха истинските си мотиви с мен, работехме и живеехме заедно – улеснение на кариерното развитие. Човещина!

Скачаха като катерички. Аз не им се сърдех, тичаха да не изпуснат новия влак хората. Но и не скачах, защото дори и дарбата на Стефка Костадинова в скачането да имах, пак не бих могъл да прикрия червенината си. Вярвах до късно, че онази система е поправима, нали се говореше за социализъм с човешко лице… Но майната им на моите вярвания и наивности, те днес нямат значение и дори никой не би им повярвал. За другото ми е думата.

Когато на площада излезе да протестира огромната маса от обикновените граждани, всеки от тях виждащ не толкова полезното за обществото от успешния край на протеста, колкото възможност за някакво свое личностно пренареждане, нито едно правителство няма шанс за оцеляване.

Тази, да я нарачем все пак гражданска, лавина отнема властта от станалите й омразни управници и я понася над главите си.

Някой трябва да я улови и обуздае тази власт. Този някой трудно може да се очаква да бъде излъчен от най-усърдните в скандирането. Те скандират „Оставка!“ на сегашния, а не примерно „Друг, кадърен и почтен!“ за уточнена личност. Защото не виждат такава. Никой не им я е посочил. Добре, правителството пада. Добре, следват избори. Кой ще ги спечели? Най-подготвените. Кои са най-подготвените? Най-вероятно тези, които довчера са упражнявали властта. После?

Да бъде ясно очертана алтернативата е задача на тези, които се обявяват за водачи на протестите. По-общо казано, на разсъждаващите, анализиращите и подготвените да търсят оптималния изход от всяка критична ситуация.

Те трябва да са намерили обединяващата идея, която да замени вече осъществената стара за оставка на правителството. И обединяващата фигура, олицетворяваща новата идея, са длъжни да излъчат. И да са се консолидирали около тази идея и тази фигура, са длъжни, преди да се явят като основен претендент за власта на следващите избори. Това е пътят на положителната промяна в едно демократично общество. Всичко друго е кресливост, предизвиквана от желанието да се прикрие силна амбиция, обезсмисляна от придружаващата я силна некадърност.

Това разбрах от прочетеното по нашумелия проблем на нашето общество. Нямам претенцията да съм го анализирал и осмислил най-умно. Но заключението ми е … Ако г-н Борисов и кабинетът му, и сега успеят да се хванат за някоя от грапавините на не дотам подредения ни обществено ред, и така пак се спасят от политане в пропастта, това ще е, защото гражданските протести засега си остават само един много добър инструмент, решаващ половината от проблема. Другата половина, осмислящите протеста идея и единение, за съжаление, ги няма.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...