На път с Христо Колев: С аромат на вафли, лалета и още нещо, част 2

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт.

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни.
Приятно четене!

Холандия е позната като Страната на лалетата, и има защо. Скоро, след като първите луковици са внесени от Османската империя през Средновековието, те бързо се превръщат в основен източник на доходи за страната, наред с морската търговия. Днес Холандия е световен износител на цветя, а ние имахме страхотния късмет да хванем тесния прозорец между края на март и няколко седмици от април, когато всички те цъфтят в цялото си великолепие. Напуснахме Амстердам с автобус, за да отидем до Койкенхоф – най-голямата градина на открито с лалета, а и не само. Всъщност терминът градина далеч не е показателен за същността на мястото – това е парк с огромна площ, в рамките на който има стотици алеи за разходка, езера, оранжерии, ресторантчета, цветни галерии, дори и автентична вятърна мелница.

За пореден ден времето в Холандия изневери на себе си и ни изненада с ярко слънце и откровено летни температури. Явно не само ние обаче бяхме така досетливи да дойдем в парка през този ден – стотици туристи и местни семейства бяха избрали да си направят пикник именно днес. Както повечето пъти в страната обаче, това по никакъв начин не попречи на изживяването, място има за всички. Койкенхоф е идилия – цял ден разходки, хапване, лежерност… Красота и аромат, наслада за всички сетива.

Намират се и представители на местната фауна

В парка се намират астрономическите 15 км цветни лехи, като цветята се садят ръчно, в продължение на около 3 месеца, от септември до декември, като общата бройка на засадените луковици достига над 7 милиона! Там някъде се натъкнахме и на нетуристически полета, около градчето Лисе, с цветове, сякаш излезли от детска книжка за оцветяване, докъдето ти стига погледът. Пореден сблъсък с холандската изобретателност – десетки родители теглеха децата си в нещо като малки, покрити или открити ремаркета, докато се разхождаха из парка. Идилично, даже и на мен ми се прииска да се върна двуцифрен брой години назад във времето и да скоча в една от импровиизираните колички.

Помързелувахме известно време в Койкенхоф, но трябваше да се връщаме към Амстердам, защото имахме големи планове за следващия ден. Още рано сутринта се метнахме на влака, който трябваше да ни закара до Харлем, град на 20 минути от столицата. Нещо го хванахме обаче по бели гащи градчето, защото заради ранния час красивите и чисти улици бяха пусти, нямаше ги даже и задължителните велосипедисти. Градчето уж беше дом на над 100 000 души, явно обаче, обичаха да се излежават до късно. Видяхме първите признаци на живот едва около обяд. Имахме цял Харлем само за нас, минахме няколко пъти по сладурските улички и площадчета, за да излезем на странна църква с неопределим стил и форма, в която имаше… висящи цветя. Вътрешността й беше превърната в нещо като оранжерия, по-късно стана ясно, че това е бивша катедрала, превърната в реформистка църква. Дълбокият смисъл на увивните растения вътре така и не беше изяснен.

Всичко това обаче беше прелюдия към най-основната част на всеки холандски град, а именно каналите. В Харлем имаше един главен, който беше супер красив с шарените къщички с многоцветни прозорчета. И естествено – лалетата бяха навсякъде, във всякакви форми и размери. Последва бърза фотосесия на особено фотогеничната пейка пред скромен на вид ресторант, който се оказа горд носител на звезда ,,Мишлен”. Набързо се уверихме, че не ни е по джоба, и предпочетохме компанията на прясно изпечени кифлички от малка пекарна. Нещо се бях вманиачил в идеята да видя истинска вятърна мелница в холандски град, като и в Харлем не успях да сдържа туристическия си инстинкт. След кратка разходка покрай канала намерихме съответната мелница, която беше… затворена. Честито! Нищо, поне се нагледах на бавно въртящи се перки и пращящи генератори.

Остана време и за студена халба бира на живописния Централен площад на Харлем, с изглед към средновековната част на града. Битпазарът в другия края на площада трудно се съчетаваше със старинните величествени сгради, затова пък придаваше един такъв особен, леко роден колорит. Последва бърз лов на сувенири и връщане в Амстердам, където да завършим деня в парка ,,Вондел”. При температури от 20 градуса за холандците беше настъпил летен зной, паркът беше пълен с хора по бански, наслаждаващи се на слънчеви бани, хора с кучета, деца, бира и… папагали по дърветата.

На следващия ден имахме време за бърза разходка и хапване на ананас на поредния красив канал на Амстердам, преди да хванем полета за България. Лично на мен, Холандия ми остана в сърцето, а Амстердам направо ми взе ума – до ден днешен това е любимият ми европейски град.