Quantcast
Новини Пловдив » България » Политика » Царят е гол, а те старателно и тържествено му носят мантията
Важно Мнения Политика Съботен цикъл

Царят е гол, а те старателно и тържествено му носят мантията

Колаж: ПловдивПрес
Колаж: ПловдивПрес
  • Мощна сила е разгневеният народ, но мощна сила са и тези от поданиците, които мечтаят един ден да се подредят сред носачите на въображамета мантия и да си живеят леко и охолно

Георги Петров, Съботен цикъл


Много малък трябва да съм бил, когато за пръв път чух приказката „Новите дрехи на царя“. Не си спомням точно, но май една от по-големите ми сестри ми я прочете. Не разбирах как един цар не може да се усети, че е гол. Нима не вижда, че всичко му се вижда.

Питах вкъщи. Родителите ми бяха добри и не глупави хора, но лашкани от бежанската вълна, съвсем малко бяха ходили на училище и все ни съветваха от учителите си да се учим. И ми казаха, като тръгна на училище, да питам другарката как може един цар да не вижда, че всичко му се вижда.

Така и не събах кураж да попитам дугарката в детската градина. После животът се зае да ме учи. Той ми показа много и разнолики превъплъщения на суетния цар на Ханс Андерсен. Показа ми много видове побратими на тъкачите измамници.

Още ме държат в напрежение с многообразието си и нестихващото си старание тези, които тържествено носят краищата на въображаемата мантия

Видях как осъвременен вариант на приказката се разиграваше по времето на др. Живков. Видях и новите дрехи на т.нар. наша демокрация.

Ако съм ви досадил с детските си спомени, зарежете текста или го приемете като проява на неизбежното за възрастта вдетиняване. Но убедено съм решил да цитирам края на приказката, той я прави вечна.

Детето невинно и необременено от зависимостите на възрастните съобщава на всички, че царят е съвсем гол:“

  • Да, да царят е съвсем гол – извика най-сетне целият народ и царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: “Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“

И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въобръжаемата мантия.“

Край на цитата, връщаме се в действителността.

За мен нашият премиер е днешното и актуално превъплъщение на вечния гол цар. Той не е суетен, що се отнася до премените си. Не е гол, по-точно доста необзаведен откъм политическите, управленческите си умения и моралните си качества. Надеждите, че ги има в по-особен, специфичен, нестандартен вид, отдавна вече са опровергани. От живота!

Това повечето българи и повечето европейски и други политически лидери и държавници го виждат от много време. Но беше и продължава да бъде прикривано от прекрасно описаната от Андерсен житейска суета и гражданска и дипломатическа учтивост. У нас и сега тя вече е стигнала до собствения си абсурд. Както е в приазката.

Доста необичайно, но в случая в ролята на детето се изяви не друг, а самият ни президент Румен Радев.

Без да твърдя,че е необременен от зависимостите на възрастните, още повече на възрастните, нагазили в политиката! Но той събра кураж да произнесе на висок глас плашещата истина., че ни управлява човек с не до там чисти управленчески методи и хватки. Какво развитие на ролята си в тази приказка е замислил г-н Радев, не смея да разсъждавам.

Да, да, извика и по-голямата част от народа. Актуално проучване на „Галъп“ показва, че 59 процента от анкетираните подкрепят протестите, а 34 процента не ги подкрепят. Доскоро можеха да се прочетат твърдения, че повечето от социологическите агенции са сред носачите на въображаемата мантия. Тези, които са ги написали тези твърдения, да им берат греха, ако не са истина.

Какво е станало с истинската приказка на Ханс Кристиян Андерсен, след като упорития в ролята си суетен цар продължава да довършва ществието в мнимата си мантия? Нищо, приказката продължава вече толкова години. И ще продължава, докато се раждат деца и после те раждат своите деца. Които ще се чудят, как може един цар да не усети, че всичко му се вижда.

Какво ще стане с нашия картонен прототип, срещу когото стотици хиляди крещят, че е управленчески необзаведен и непочтен. И не уважава управляваните и другите управляващи. Даниел Смилов, учен с автортет сред по-голямата част от гражданството, го съветва да влезе в диалог с протестиращите, а не да мами пенсионерите. Ако не може, да си ходи.

Да, ама той, продължава конфузното си шествие. Защото не признава собствените си недостатъци. Най-вероятно дори не ги съзнава.

Той упорито държи да продължава шествието си. Многобройните му подчинени на служба, да не ги наричаме слуги, продължават да се правят че носят въображаемата му мантия. И народът, този който е по площадите, не се уморява да изтъква грозната морална голота на първия управник.

Кой ще надделее? Носачите на несъществуващата мантия се правят, че я носят срещу добро заплащане. Протестиращите протестират за собствена сметка, а и те имат човешки нужди. Кое по-силно мотивира, гневът на народа или охолното живеене на обслужващите фалша и суетата? Мощна сила е разгневеният народ, но мощна сила са и тези от поданиците, които мечтаят един ден да се подредят сред носачите на въображамета мантия и да си живеят леко и охолно.

Лесно е да се каже, че рано или късно истината ще победи, но нали, колко и да ни се иска, не живеем в приказките.

Още

Преброяване на правоверните в ГЕРБ: Кой вярва на Борисов и кой е пас

И Стоян Алексиев повярва на Бойко Борисов

Подменената реалност: Плитка мисъл по няколко фронта

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...